Резултатите от местните избори, проведени този уикенд в Москва, се оказаха далеч от приятни за държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, коментират в редакцията на един от най-големите ежедневници в Дания – вестник Jyllands-Posten.
„Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.
Владимир Путин всъщност трябва да е щастлив човек. Той е начело на Русия по-дълго от Леонид Брежнев. Формално двамата имат различни постове, но и двамата управляват най-голямата страна в света. Разбира се, тя става по-малка след смъртта на Брежнев през 1982 г., но все още остава огромна държава.
Путин е на власт от 2000 г., като през повечето време е президент на страната и само веднъж – министър-председател. Ако разчитаме на проучванията на общественото мнение, то той е подкрепян от повече от 60% от гражданите на страната. Може би затова американският президент Доналд Тръмп му се възхищава толкова много.
Но ако сте Путин и ако сте подкрепени от олигарси, то винаги всичко ще ти се струва малко. Особено в Москва. Затова резултатите от изборите, проведени този уикенд в Русия, са много неприятни за него. В Градската дума опозицията изглежда е спечелила 20 от 45 места - на практика резултатът не е много убедителен, но това събитие има символично значение.
Москва съвсем не е цяла Русия, тук живее по-малко от 10% от населението на страната, а избирателната активност в столицата е била под 22%. Но според проучвания, изборният резултат приблизително съответства на ситуацията с популярността на президента. На Запад някои лидери като Ангела Меркел, Мете Фредериксен или Еманюел Макрон биха били доволни от подобна подкрепа. Но не и Путин в Русия. В тази държава всеки гражданин трябва да бъде за президента. Разбира се, ситуацията не е като в Китай или Северна Корея, но въпреки това цялата опозиция тук обикновено е представена като шайка измамници, особено ако тя по някакъв начин може да застраши властите.
Следователно руските власти в продължение на няколко месеца направиха всичко възможно, за да потушат всяко противопоставяне на Путин и неговата партия – „Единна Русия“. Мирните демонстрации биваха разпръснаха. Свободата на словото беше подтиснато. Лидерите на общественото мнение и журналистите бяха изпращани в затвора, често при толкова смешни случаи, че системата дори не беше в състояние да ги задържа за дълги периоди. Повечето критици на режима дори не бяха допуснати да се кандидатират. Затова най-известният опозиционен политик Алексей Навални просто призова за гласуване за всички, които не са от „Единна Русия“. И изглежда, че тази стратегия сработи, поне в Москва.
Освен ако не се случи нещо съвсем непредвидено, както се е случвало в историята преди, Путин вероятно ще остане на поста си. В момента текат полусекретни преговори с Беларус за обединение, което би му позволило да продължи дейността си в Кремъл и след 2024 г., когато наистина трябваше да напусне властта. Или ще измисли нещо друго.
По този начин Западът трябва да е готов да се справи с вечния президент на Русия, чийто мандат на работа е ограничен само от биологичната продължителност на живота. Така бе и в СССР с едно единственото изключение - Никита Хрушчов беше заменен от Брежнев. Путин вече показа, че не се интересува от международното право, ако то не е от полза за Русия и за самия него.
Лидерът на Кремъл показа също, че приема света сериозно, само ако действа енергично и силно. Западът трябва да продължи диалога, но да запази санкциите. Малък напредък може да се види преди няколко дни, когато Русия организира обмен на затворници с Украйна и изпрати сигнали, които биха могли да показват желание за нормализиране на отношенията с Киев. За съжаление, Русия едва ли ще стане демокрация в близко бъдеще. Тя няма да се превърне в правова държава, което е още по-тъжно. Следователно Западът трябва да продължи своя натиск – защото Путин не разбира от нищо друго.
Източник: https:www.24chasa.bg
