Браншови организации са против въвеждането на постоянно видеонаблюдение във всички акцизни складове, показа проучване на “24 часа”.
В края на седмицата трябва да приключи обществено обсъждане на промени в Закона за акцизните складове.
Поправките са по идея на Агенция “Митници”. Според тях митничирате могат упражняват контрол от офисите си и дистанционно да се пребори контрабандата без проверки на място.
Против идеята са всички засегнати браншови организации, които представляват българските производители на акцизни стоки - горива, вино, алкохол, пиво, тютюневи изделия.
Недоволството им е изразено пряко и чрез най-големите работодателски организации, начело с КРИБ и БСК.
Браншът вече е изпратил официални становища до финансовото министерство и до две бизнес организации - на митническите агенти и на българските спедитори.
Основният аргумент срещу предлаганите поправки е, че те противоречат на Конституцията, на правилата за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, на правилата за изготвянето на нормативни актове и на тези за защита на личните данни.
Бизнесът се опасява, че това е пореден експеримент върху легалните производители. В същото време контролните органи не предлагат адекватни мерки срещу тези, които работят изцяло на черно, без регистрации и лицензии и не плащат акцизи, данъци и осигуровки.
Острото несъгласие предизвикват текстовете, задължаващи всички акцизни складове да бъдат окичени с камери и системи за видеонаблюдение. Те ще записват всичко, случващо се във и около складовете и ще го предават в реално време и денонощно до сървъра на митниците.
Разходите по монтирането и поддържането на системите ще поеме бизнесът. Това означава за оборудването на над 330 данъчни склада да се похарчат десетки милиони левове, показат груби изчисления.
Бизнесът ще прави инвестиции в системи, които обаче може да не бъдат одобрени от митниците заради неяснотите в предлагания регламент.
В мотивите за предложението е записано, че монтирането на камери за 24-часово наблюдение ще свие до минимум човешкия фактор при контрол.
Ако правилата бъдат приети в този им вид обаче, проста сметка сочи, че за да се изгледат всички видеоизображения дори на забързан каданс, митниците ще трябва да назначат още 1000 служители да гледат видео, коментират експерти. Според тях не е ясно и дали в митниците има и толкова работни постове и компютри или екрани. Бизнесът не е съгласен да плаща милиони в системи с неясен за хазната резултат.
От различни браншове напомнят, че самата държава не е изградила системи за видеонаблюдение за обекти, за които е пряко отговорна - например на граничните пунктове, въпреки че рискът от контрабанда там е по-голям.
Като сериозно предизвикателство и за бизнеса, и за държавата експерти посочват и запазване на конфиденциалността и автентичността на чувствителните данни, генерирани от системите. Проблем, за който няма предвидени изисквания и санкции в предлагания проект.
Според експерти с поглед върху честите промени в акцизното законодателство в последните години финансовият министър е заблуден от митниците, че подобни системи биха сработили като инструмент за контрол. Браншовици споделят на шега, че няма да се изненадат, ако митниците ги задължат да закупят и спътник, който да бъде изстрелян от космодрума в Байконур и с постоянна сателитна връзка да предава движенията на акцизните стоки из страната.
Браншът напомня също, че преди 10 години, когато пак по искане на митниците, законът ги задължи да вложат десетки милиони за измервателни уреди, предаващи и до днес данни в реално време към агенцията. И тогава, подобно на днешните планове, това стана с аргумента, че мярката ще реши проблемите с акцизния конрол и контрабандата. Резултатите обаче не потвърдиха тези очаквания.
Въвеждането на измервателни уреди и във всички предприятия със статут на освободени от акциз крайни потребители е другата тема, която среща несъгласието на бизнес и работодатели. Става дума за предприятия, които използват необлагаеми акцизни стоки като суровини за производство на неакцизни стоки.
Експерти са категорични, че мярката ще засегне много по-широк кръг от тези, които се занимават пряко с производство, съхранение и търговия с акцизни стоки. Засегнати ще бъдат стотици предприятия в сфери като фармация, енергетика, битова и индустриална химия, производство на бои, лакове, козметика, автокозметика и други, изброяват от бизнеса.
Те ще трябва да инвестират в автоматизирани системи за отчетност и измервателни уреди с дистанционна връзка към митниците за стоки и дейности, които не подлежат на облагане с акциз. Това е непропорционална мярка, подчертават експерти, тъй като разходите ще надхвърлят многократно потенциалните допълнителни приходи.
Становищата на работодателските и браншовите организации определят текстовете от обсъждания проект и като дискриминационни, защото третират еднакво различни икономически субекти. В този им вид текстовете на проекта не отразяват спецификите в дейността на отделните браншове и различните нива на риск, който всеки от тях представлява за фиска.
Не са отчетени и съществуващите системи за контрол, които вече се прилагат за всеки отделен бранш, смятат работодателите. Така например, предприятията в тютюневата индустрия от три месеца прилагат системи за проследяване на изделията съгласно изискванията на европейското законодателство. Те предават данни в реално време за движението на всяка произведена кутия цигари от излизането от машината до магазина на дребно.
Само тези инвестиции за нуждите на митническия контрол са стрували на българските предприятия милиони левове през последната година.
В становищата и декларациите си браншовите и работодателски организации настояват за спешна среща с министъра на финансите, пред когото да изложат аргументити си за несъстоятелността на законодателните предложения.
Източник: https:www.24chasa.bg
