Сред системните и позорни издевателства над почиващите по Българското Черноморие успешно се включват и медицински екипи. То не са хотелските простотии със захабените чаршафи, износеното обзавеждане по стаите, тарикатлъците с олинклузива. Плажните шашми с чадъри, шезлонги и свободни зони и каквото още се сетите. За ресторантьорите пък може да се напише труд на тема „некачествено обслужване“.
Някои медицински кадри са достойни последователи на некоректните домакини, те също се стремят всячески да захлебят от нещастните курортисти. Уж плащаме здравни осигуровки, уж ако сме изрядни платци, би трябвало да ни обслужат на цялата ни ошушкана територия. Имало и единна информационна система, от която всеки може да разбере дали сме изрядно осигурени. И ако сме, да ни прегледат, както се полага. Само че по морето законите са други и правилата си ги пише всеки фелдшер, лекар или сестра.
Правят, струват хората, но наред с потребителската такса ти изваждат поне няколко десетолевки минимум от джоба. Някои спешни кабинети са отворени само за парлама и играят по-скоро ролята на разпределителни центрове за якото скубане на пациентите. За всяка болка си има и лек, по-скоро такса, каква ти здравна система, какви ти здравни осигуровки. Колкото по-отдалечен е курортът, толкова по-алчно и брутално се действа. И това е всяка година, винаги е било и винаги ще бъде. Всяко лято се пише, някой някого проверява, констатира, замазва нещата и дотам. Затова и опашките по КПП-тата с Гърция са километрични. Затова и хората все повече отхвърлят българското море, превърнало се в символ на замърсяване, бетон, некоректно отношение и грубо сметкаджийство. Тъжно е, че и някои медицински лица са в кюпа, пише Ретро.
