Скулпторът Александър Хайтов довършва паметника на големия поет, който ще свети в червено
Амортисьор от мерцедес е спиралата, която крепи две мраморни страници от прочутия червен бележник на Никола Вапцаров с негови стихове. Той ще е част от паметник на големия поет на скулптора Александър Хайтов, който ще краси централния площад в Годеч.
Мястото не е случайно - там Вапцаров е бил интерниран, след като е заловен да събира подписи по т.нар. Соболева акция* и съден за това.
Вместо да приеме безропотно по социалистически скучния проект за паметник, който му предложили, Хайтов решава да провокира и да го раздвижи. Провокацията не му е чужда - тя е в светещите очи на българския цар Самуил на площада пред храм-паметника “Св. Александър Невски” в столицата, за която беше толкова одумван.
Впрочем и на присмеха сега, че страшните очи на цар Самуил вече не светят,
отговаря
разпалено:
“Светят, светят!
Но срещу тях е поставен толкова мощен прожектор, че оставя минувача с впечатлението, че погледът на Самуил е угаснал ”, ядосва се скулпторът.
За паметника на Вапцаров е направил огромен гранитен постамент, върху който е монтирал двете мраморни страници от Вапцаровия бележник. На едната от тях пише “Вяра” и тези букви ще светят нощем, както очите на Самуил, само че в аленочервено. “Ето, вижте, тук са жиците, остава само да монтирам светещите букви”, демонстрира на живо идеята си той в двор в с. Герман, където работи по паметника.
На другата мраморна страница е изписана част от едноименното Вапцарово стихотворение:
“Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея няма открити!
Няма открити!”
Мраморната корица се движи, както от бележник със спирала. “Всеки може да отваря и затваря този бележник, да го пипне, даже да замахне и със сила да удари, ако е ядосан. Ей сега ще ви покажа как става!”, обяснява Хайтов и навива спиралата в двете дупки на мраморните “листове”.
Остава му само да извае главата на поета и да я монтира върху постамента. Но тя ще е “стационарна”, няма да се движи. Има проект и визия, но е в ателието му в Панчарево, където живее.
Следите от шилото, с което е цепил камъка, ще бъдат боядисани в червено - алюзия с трагичната участ на Никола Вапцаров, разстрелян на Гарнизонното стрелбище преди 77 години, както обясни Хайтов.
Работил е по постамента не с машини, а със собствените си ръце. Избрал е именно “Вяра” измежду всички стихотворения на поета, за да подчертае и
увековечи неговия
оптимизъм и вяра
в бъдещето,
също и убежденията му, които твърдо е отстоявал - качество, което според скулптора не е характерно за съвременниците.
Не намира измежду всички тях такива, които да нарече герои, още по-малко такива, които да увековечи като скулптор. “Няма такъв роден, даже и умрял няма...”, казва ми Хайтов.
Според него единственият, достоен да бъде изваян заради твърдостта, с която е отстоявал убежденията си и борбата си, е Илия Минев - бореца за човешки права и демокрация в България. “Сериозна фигура. Прекарал е 27 години в затвора и не се е отрекъл от идеите си, не се е прекършил. Изтървахме го. Кой го помни сега? Никой!”, казва скулпторът.
Не е очарован и от безразборната поява на паметници, нито от отношението към старите и новите. Дава ми пример с южната страна на Паметника на Съветската армия, която е откъм Владайската река, е правена от големия български скулптор Любомир Далчев. Паметник от миналото, но“майсторът си е майстор винаги”, казва Хайтов. Според него такава работа никога няма да увехне, защото е направена от голям професионалисн, независимо от това, че няколко пъти боядисваха целия паметник. “Всички антични паметници, включително и Партенонът, също са били боядисвани. Да кажем, че така древните гърци са осмисляли класиката”, с усмивка напомня скулпторът. Надява се творбата на Далчев и колектив да бъде
оценена не
идеологически,
а по художествени
достойнства
Предполага, че премиерата на неговия паметник ще е през декември, когато се навършват 110 години от рождението на поета.
*Соболевата акция е делона Българската комунистическа партия в края на 1940 г. по време на Втората световна война в подкрепа на предложения на България от Съветския съюз пакт за приятелство и взаимна помощ. Наречена е на името на съветския дипломат Аркадий Соболев.
“Не, сега не е за поезия”, сметки и чертеж на вършачка в тефтерчето
Червеният бележник със спирала е предпоследният на големия поет. Съдържа стихотворения, сметки, чертеж на една вършачка в Годеч, която той като машинен техник е обслужвал. В бележника са оригиналите на “Не, сега не е за поезия...”, “Пролет” (“Отвънка ухае на люляк”) и “Война”.
В Годеч, където е бил интерниран, Вапцаров е трябвало да се подписва по три пъти на ден в полицията. Едно от малкото му позволени неща е било да посещава местното читалище, което сега носи неговото име. Пази се читателският му картон, от който се вижда, че е вземал книги на Йордан Йовков, Елин Пелин, Джек Лондон, Елисавета Багряна.
На 23 юли тази година се навършиха 77 години от разстрела на Вапцаров. На 7 декември ще се навършат 110 години от рождението му.
Източник: https:www.24chasa.bg
