На 21 декември се навършиха 49 години без незабравимата Паша Христова. Естрадната легенда загина в самолетна катастрофа през 1971 г., а около инцидента витаят мистерии и до днес.
Във фаталния ден Паша заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина трябвало да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който групата пътува, е Ил-18, току-що излязъл от ремонт.
Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов – със счупени крайници, Янка Рупкина – с леки изгаряния.
Два дни по-късно Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Мъката от загубата ѝ е огромна, а нейният единствен син Милен остава полусирак едва на 2 години. Детството му е трудно, а в малкото интервюта, които е давал, той неведнъж е споделял, че през годините много му е помагала Лили Иванова, която била щедър и милостив човек. Милен обаче също си замина твърде млад. През 2014 г. той почина едва на 45, след като загуби тежката битка с рака. Странно съвпадение е, че той също си отиде през декември – месецът, в който загива и неговата майка Паша.
Синът на легендарната певица остави вдовица и дъщеричка, които се борят сами с живота. Внучката на изпълнителката на „Повей, ветре“ е вече на 20 години, а през миналата 2019-а беше абитуриентка. Визуално тя прилича безумно на своята баба, която не е имала шанса да познава лично.
Паша Христова е родена в София, израства в кв. „Княжево“, а професионалната ѝ кариера започва като чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. През 1968 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно се превръщат в хит по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите само пет творчески години записва около 60 песни за фонда на радиото, телевизията и Балкантон.
През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец, пише Ретро.
