В разгара на битката край Сливница германски военен кореспондент съобщава: От всички Екатерина Каравелова бе единственият мъж
Среща се с ясновидеца на руския император Распутин, за да помогне на България в Балканската война
Тя за първата си брачна нощ: Това не бе наслада, а отвратително насилие
Съпругата на Петко Каравелов - Екатерина, остава завинаги в историята като единствената жена мъж, която в най-голямата паника при битката край Сливница излиза на площада да успокоява населението. Въпреки хладнокръвието си тя има тежка съдба - омъжва се за съпруга си, но не по любов, губи трите си дъщери, а по време на Стамболовия режим я грози дори убийство.
Цялата трагична и същевременно велика история Каравелова успява да запечата на страниците на дневника, който води до края на живота си. Благодарение на него става ясно колко важна е била ролята й за развитието на България след Освобождението.
Тя е родена на 21 октомври 1860 г. в Русчук (сега Русе). Когато е само на 9 г., леля й по бащина линия Кирияки Минкова я праща да учи в Русия. В Москва Екатерина е приета в дома на висшите аристократи от рода Лермонтови, които започват да се грижат за нея. Докато учи в женската гимназия и мечтае да се прибере в България,
тя се запознава с Петко Каравелов,
който тогава бил студент. С нищо обаче не подозира, че именно той е бъдещият й съпруг и заедно с него тя ще има важна роля в политическия живот у нас.
На 12 август 1878 г. се връща в Русе, но местните не я приемали, защото смятали, че е донесла разврата от Русия. Причината за клюките била, че Екатерина ходела всеки ден на езда с местно момче.
Мнението на хората бързо се променило, след като 17-годишното момиче обособило стая в дома си, където започнало да преподава на деца в различна възраст. След това тя става учителка в мъжката гимназия, но междувременно тайно искала да се върне в Русия и да учи в Медицинската академия. Съдбата обаче имала други планове или по-скоро самата Екатерина избрала да тръгне по друг път, различен от мечтата й.
В града вече се бил установил Любен Каравелов, който бил болен, а брат му Петко често го посещавал и се грижел за него. При всяко идване в Русе той ходел до дома на Екатерина, тъй като още при запознанството им в Русия харесал момичето.
По време на един от разговорите им Петко й предложил брак, но
тя вежливо и категорично отказала
Той обаче упорствал и опитал втори път точно на погребението на Любен Каравелов, но отново получил отговор "Не". Двамата не прекъснали контактите си и след около година Петко пак пробвал да я изкуши с предложение за брак.
"Една вечер, не помня как, той изтръгна съгласието ми - признава в своя дневник Екатерина. - Сгодихме се на 4 октомври 1879 г., а венчавката определихме за 13 януари следващата година. Бях възхитена от ума, амбициите и пламенността на този избухлив на моменти човек, но ласките ме смущаваха и озадачаваха."
В записките си тя разкрива, че знае всичко за физиологията на растенията и нищо за тази на човека.
Вероятно затова през първата им брачна нощ Екатерина се опитва да отпрати Петко Каравелов в другата стая.
"Не бях виждала мъж по бельо
и не бях чувала да се споменават в мое присъствие думи като "бременна" и "жена в положение" - допълва тя. - Когато той по бели дрехи пристъпи към леглото ми, аз с такъв явен ужас го изгледах, защото той едва докосна хладните си устни до бузата и челото ми и с едва чути думи каза: "Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка". И покорно отиде към леглото си на противоположния край на голямата стая. Така беше цял месец, но търпението му към мен ме привърза към него. За мен актът не бе наслада, както съм чувала от много жени, а отвратително насилие."
Как се влюбва Каравелова в Петко, как се отразява загубата на трите й дъщери и с какви техники се опитва да спаси България от Балканската война, четете тук.
Източник: https:www.24chasa.bg
