От какво точно умря Калин Терзийски? Инфаркт или инсулт са го погубили, или пък се е самоубил? Тези въпроси не спират да си задават потресени читатели вече седмица след изненадващата смърт на писателя. За кончината му бе съобщено чак ден по-късно от неговия брат Светослав, който също е писател. Това навява мисли, че трупът му е бил намерен със закъснение в дома му. А заради мрачните постове на Терзийски в социалните мрежи се появи и мълвата, че сам е сложил край на живота си.
Близките на Калин Терзийски не внасят яснота в причината за смъртта му, оставяйки слуховете да се вихрят. Писателят, който издъхна едва на 55-годишна възраст, бе погребан в затворен ковчег, което е предпоставка да се смята, че трупът не бива да бъде показван. Появи се и версията, че може да е паднал лошо след алкохолен запой и това да е предизвикало смъртта му.
В началото на годината той шокира почитателите си с признанието, че много скоро ще умре. Малцина му обърнаха внимание, защото подобни предсказания е правел непрекъснато в последните 3-4 години. Последната си публикация във фейсбук беше посветил на покойния си баща Кольо, който издъхнал в ръцете му.
„Космос, Вселена, пророк, човек, живеещ извън времето и пространството. Всичко това в едно е Калин! Дори е малко, за да се опише душата му, която по едно и също време на денонощието обитаваше различни измерения“ – така разказват най-близките до него хора. И макар че приятели не му липсвали, Калин често се чувствал самотен и неразбран. Кога през времето назад и при какви причини се пречупила душата му – не било ясно за никого. Рядко говорел за личния си живот, макар да твърдял, че обича да общува с жените и че в последните години българката претърпяла прогрес – почнала да чете повече книги и да се интересува от нови неща. Не така стоели нещата при българския мъж, който сякаш се бил позагубил вътре в себе си. Преди около година той се разделил със съпругата си, към която бе доста привързан.
Не алкохолът, а самотата убила Калин Терзийски, категорични са негови познати. Кайо, както го наричат приятелите му, правил безброй опити да спре с чашката. Не пиел с месеци, но изведнъж нещо в него се отключвало и той посягал към чашката. Кризите били с различна продължителност. Понякога дни, друг път месеци, в които не само не знаел къде се намира, но и не разпознавал хората около него.
Не всеки влизал в положението му, защото у нас хората не гледали на пиянството като на здравословен проблем, а като на каприз и слаба воля.
Понякога Терзийски бил неразбран дори от членовете на семейството си. Всички уж се опитвали да му помогнат, но нещата не се получавали. Обмислял се дори вариант за лечение в испанска комуна. Обсъждали се различни варианти, но отново до нищо конкретно не се стигнало. „Аз не мога да продължавам така! Трябва ми радикално лечение“, казал неотдавна на свой познат писателят. Той много страдал, че в „Шоуто на Слави“ години наред излъчвали скечове, в които е представен като битов пияница, философстващ с чаша уиски в ръка.
Алкохолизмът обаче често се превръща в „болест на самотата“, както го наричат младите колеги на Терзийски. А зависимостта, както знаем, води до социална изолация, разпад на семейни връзки, загуба на приятели, работа и куп други неща. Казват, че самотата не само е последица, но и основен, отключващ фактор за пиене.
„Има ли кой да ви обича?“ е не само една от най-популярните творби на Калин Терзийски, с която той спечели престижна европейска награда. „Има ли кой да ви обича?“ е въпрос, задаван често от него към познати и непознати.
„Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване. Поетите в кучешки времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите. В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори. Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми. Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приема и моята книга“, пише в сборника с разкази за живота „Има ли кой да ви обича?“ Калин Терзийски.
Винаги различен, винаги готов да приеме нови и нови предизвикателства, Калин се различава от основната маса съвременни писатели и поети, често пишещи като под индиго. Невинаги разбран, невинаги обичан, но винаги готов да помага на хора, дори които не ги познава. Човек с голямо сърце, който може да се раздава безрезервно, без да иска нещо в замяна. Един истински безсребърник от двадесет и първи век.
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Израства в столичния квартал „Подуяне“. Завършил е Националната природоматематическа гимназия. Още като ученик в нея пише първите си стихове. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт в столицата и го завършва през 1996-а. После специализира психиатрия. Докато следва, се занимава с дърводелство, бил е санитар и медицинска сестра. Кариерата си на психиатър започва в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Курило. По същото време пише статии за различни вестници и списания.
През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, задето е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски, с когото в онези години са приятели. През 2000 година напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането, работи и като сценарист в телевизии и радиа. Той е автор на няколко стихосбирки, на сборници с разкази и на романите „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“ и „Любовта на 45-годишния мъж“. През 2011 г. е отличен с Европейската награда за литература за сборника си „Има ли кой да ви обича?“.
Калин Терзийски нашумя и с участието си във „Фермата“. Той влиза в риалитито през 2016 г., привлечен единствено от хонорара. Оказва се обаче, че здравословното му състояние е силно разклатено и само след няколко дни излиза.
Източник: Уикенд
