Може би някога ще напиша (или изговоря) дълга проповед, дори книга, посветена на моя баща – почти единствения човек, у когото видях делата, които стоят зад думата отец (татко). Не просто любов, а саможертвена любов! Не просто саможертва, а смирена саможертва! Не просто смирена, а умело скрита! Не просто умело скрита, а усмихната (дори самоиронична). Когато е нужно – отстъпчива до крайност! Когато е нужно – твърда до смърт! И притежаваща могъщо оръжие срещу всеки удар на възгордяването… А също (без това не може) и малко срамежлива! Срамежливо приближаваща се към Господа!
Не, баща ми не беше свещеник… Беше отец… Аз исках да съм такъв отец… Но не съм! И нямам оправдание, защото имам този заряд в ДНК-то си…
Харесва ми една проповед на св. Порфирий (този велик отец на Църквата), в която казва: “Не съм постигнал това, което желая. Не съм успял да обичам Христос така пламенно и душата ми да чезне за Него. Това е, което искам и търся, но чувствам, че съм много далеч. Но не се обезсърчавам и така, въпреки че се чувствам немощен и не съм постигнал това, което желая, не изпадам в отчаяние. Утехата ми е, че не преставам да се опитвам…”
Моите думи са към всички духовници и към всички мъже. Да не преставаме да копнеем за Христа и чрез Него да бъдем истински отци, добри бащи. Да не преставаме да опитваме…
Веднъж с татко носихме хладилник на ремонт. На рамо с въжета, като истински хамали. Не беше близо и аз се уморих. Просто рухнах… Ако сте млади, няма да разберете тази история, но навремето беше така – повредените неща се поправяха, не се сменяха. Както и да е… Рухнах, казах, че не мога повече. Точно пред едни стълби. Те ме обезсърчиха. А той не каза нищо, просто се засмя, направи нов възел и понесе хладилника сам по стъпалата. Не приличаше да е било носене на кръст. Но сега си давам сметка, че е било точно така. Имам хиляди такива истории. Малки случки, които изпълват с голямо съдържание думата отец.
Какви бащи сме? Какви отци? Какви свещеници? Какво спечелихме? Заради коя слава беше всичко? Заради чия похвала? За да ни споменават къде? И колко струва? С какво плащаме за целуването на ръка?
Просто питам… Просто питам по какво чезнат душите ни.
Честит празник на бащата! Честит празник, отци!
Честит празник, татко! Настигам те… Засега само по години! Но, ако онзи скапан хладилник е проработил там, на Небето, сложи нещо хубаво да се изстудява. Надявам се като идвам да доведа и духовни внуци. Още не знам дали ще се получи. Но утехата ми е, че не спирам да опитвам!
П.П. Ако вече си се запознал със св. Порфирий, кажи му… Всъщност, нищо не му казвай, просто го прегърни от мен!
