Шефкет Чападжиев, един от най-успелите български емигранти, и тази година се завърна за 3 седмици в България.
Въпреки 80-те си години, които навърши на 24 април, той е енергичен, с остър ум и буден дух. Всяка среща с него е вдъхновяваща, изненадваща, завладяваща и... различна. Винаги има какво да се научи от родопчанина, който през юли 1963 г. рискува живота си, за да последва своята американска мечта.
Когато пристига в САЩ, има 75 цента в джоба. След като развива успешен собствен бизнес в своя фабрика за сгъване и подвързване, през 1993 г. го продава и започва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот.
Днес притежава недвижими имоти в Чикаго, Ню Йорк и Флорида, инвестира успешно на стоковата борса и е първият българин, който през 2008 г. плати $ 200 000, за да лети в Космоса. Почетен гражданин e на щата Илинойс и родния си Мадан, дарява за реставрирането и изграждането на черкви и джамии, а през февруари т.г. дари $ 1 млн. за болницата в Мадан.
- Г-н Чападжиев, заминавате си за Чикаго след близо 4 седмици в България. Как ви се стори този път родината?
- Да ви призная, останах много доволен от това, което видях. Други години, когато се връщам през лятото, стоя предимно в родния си град Мадан. Този път имах възможност да обикалям повече от 20 дни с моя приятел Ангел Георгиев из България. Той разнасяше православна литература. Даже срещата му с имамите от Мадан за мен бе поучителна как
хора от различни религии
могат да общуват
приятелски
Посетихме много места, останах възхитен от голяма част от нещата, които видях. Пътищата са много по-добри отпреди, доста от градовете са обновени също. Много ми харесаха Велико Търново и Варна. Стигнахме чак до Добруджа. В Тервел бях впечатлен от фермата на братята Стоян и Димитър Матееви, които обработват хиляди декари земя. Тяхното трудолюбие ми даде реална надежда, че българският фермер има голям потенциал. Те пък бяха впечатлени от моето решение за полет в Космоса. За всеки случай, ако не стане, ми предложиха да летя с техния делтаплан безплатно. (Смее се.)
Минах и през Панагюрище, където моят приятел Христо Стоичков представи книгата си. Видях се и с Димитър Пенев, с когото се познаваме от 1994 г., от световното първенство по футбол. Не можахме да гледаме мача между “Славия” и ЦСКА, за да се наприказваме.
Бях и в Стрелча, откъдето е друг мой приятел - Фил Филипов (успешен български емигранти в САЩ – бел. авт.). Както знаете, с Фил шеговито се
състезаваме
кой е по-богат,
по-известен,
по-добър
на карти
Сега вече се състезаваме и кой ще направи родния си град по-добър. Той също помага на Стрелча.
- Кой е победител в тази последна засега надпревара?
- Мадан, разбира се. (Смее се от сърце.) Кметът на Стрелча е много всеотдаен. Виждам, че също се грижи добре за своя град. Но от кмета на Мадан Фахри Молайсенов съм направо възхитен. Много хора споделят моето мнение. Имам голямо доверие в него, защото вече няколко години наблюдавам какво прави за града. Всеки път, като се завръщам, виждам нещо ново. Всички в района го познават и доколкото разбирам от разговорите си с тях, са доволни.
Моят апартамент се намира в един блок точно на площада. Сутрин в 7 часа, като погледна или мина оттам, кметът вече е с работниците, които извършват ремонти. Градът свети от чистота.
За мен кметът на Мадан е истински пример
какъв трябва да бъде един
кмет – да работи
всеотдайно за общината
и за хората
Не знам защо мнозина мислят, че трябва да влязат в политиката, за да спечелят за себе си. Политиката или общинската служба е да работиш за хората, не за себе си.
- Вие избрахте кмета на Мадан за гарант на своето дарение от 1 млн. долара, което направихте на общинската болница “Проф. д-р Константин Чилов” през февруари тази година. Успяхте ли да посетите болницата, да говорите докъде са стигнали нещата?
- Говорих и с кмета, и с главния лекар на болницата. Показаха ми дебела папка с оферти, която са получили за нова апаратура. Искам средствата, които дарих, да се използват само и единствено за медицинска техника и за най-неотложното оборудване в болницата, а не за нещо друго. Както знаете,
парите още през февруари
постъпиха в специална
сметка на община Мадан
С нея не може да се разпорежда никой, без знанието, съгласието и одобрението на кмета. Той поиска още оферти, преди да се вземе решение какво да се закупи, за да се изберат най-добрите.
- Все пак не изпитвате ли известен страх, че парите могат да бъдат откраднати?
- Винаги може да стане нещо, но мисля, че в този случай ще е доста по-трудно, защото благодарение на вас много хора вече знаят за моето дарение. “24 часа” първи съобщи за него. Благодаря за честта, която ми оказахте да ме направите “Достоен българин” във вашата хубава инициатива. Когато преди няколко дни Венелина Гочева ми връчи почетната грамота и възпоменателния орден, говорихме доста и тя даде идеята вестникът да стане своеобразен обществен гарант как се харчи моето дарение, като пише периодично къде отиват парите, за какво се харчат, какво точно се е купило с тях. Така
няма да има нищо
скрито-покрито,
хората ще знаят къде е
дадена всяка стотинка
Като бях сега в Мадан, видях, че в болницата са направени много подобрения, но за това са използвани други, вероятно общински средства. Аз съм казал, че нито един долар от дарението не трябва да отиде в друга насока освен за апаратура. Това е много важно.
- Защо избрахте да дарите за медицинска апаратура?
- Първо, ако има нова апаратура, хората няма да ходят да се лекуват другаде, а ще остават в Мадан. Второ, в местната болница ще дойдат млади лекари, които ще имат стимул да развиват знанията и уменията си тук, на апаратура от най-ново поколение, вместо да напускат България.
- И преди сте споделяли, че ви е тъжно да гледате колко много млади хора напускат България...
- Да, така е, не съм ви излъгал.
Най-много съжалявам като чуя по новините, че все повече млади хора напускат България. Тогава си казвам, че
щом младите напускат,
значи икономиката
не е много добре
В магазините има почти всичко в сравнение с преди, но доходите на хората очевидно са ниски и те не могат да си купят много неща.
Ако получават по-добро заплащане за своя труд и способности извън България, естествено е да отидат там. За да се върнат младите, първото и най-важното условие е да се подобри икономиката. Не е много лесно. Знам, че ще ме попитате как да стане. И аз нямам лесен отговор. Това е работа на политиците.
Управляващите трябва
да мислят повече
как да работят
за хората, а не за себе си
Ако са влезли във властта, за да работят за себе си, рано или късно това ще се разбере и хората ще се обърнат срещу тях.
- Виждахте ли се с политици при сегашното си завръщане?
- Не, не съм. А и не съм искал. С политика не се занимавам, не ме интересува кой е син, кой е червен, а кой е добър човек и как работи. Срещам се с много българи. Част от тях имат симпатии към различни политически партии или са във вражда помежду си, но аз не вземам страна. Като пътувах сега из България, говорих с много хора. Едни се изказват позитивно, други негативно. Може да имат известно основание, но не мога да разбера защо, вместо да критикуват, не опитат да направят нещо по-добро.
- Вие сте в Америка вече повече от 55 години. По-добри условия ли има там за правене на бизнес?
- Мисля, че човек, който е успял в България, ще успее и в Америка. Човек, който не е успял тук, и в Америка няма да успее.
Мнозина мислят, че
като дойдат в Америка,
ще станат богати
за един ден
Ако човек е честен, трудолюбив, точен, работодателите рано или късно забелязват това. Ако опитва да мами на дребно, рано или късно ще загуби доверието на клиентите или началниците си.
Българите много обичат да гледат в паницата на другия. Не мислят какво могат те да направят, за да подобрят своята работа, а завиждат. Чудя се на подобно мислене. Ако другите са по-добри, защо не опиташ и ти да направиш същото, вместо да пречиш и критикуваш? Но за мнозина това е по-лесно, отколкото да се вгледат в себе си и да станат по-добри в това, което правят.
- Това ли е качеството, което отличава успелия от неуспелия човек?
- Това е едно от качествата.
- Като се връщате назад, това качество ли ви помогна, за да станете един от най-успелите българи в Америка?
- В известна степен - да. Винаги съм опитвал да видя с какво другите са по-добри от мен и ако мога, и аз да го направя. И друг път са ме питали и съм казвал, че ако трябваше да започвам живота си сега, не бих променил нищо. Винаги съм бил честен към хората. Никой не може да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел. Когато човек е почтен, рано или късно успява и всичко си идва на мястото.
Източник: https:www.24chasa.bg
