Културните символи създават и пазят идентичността и на отделния човек, и на етноса
Православната вяра е спасила българина от потурчване, а кирилицата го е предпазила от погърчване
Разговаряме с проф. д. и. Иван Маразов - участник в Третия международен форум на кирилицата, озаглавен „Духовното наследство в дигиталния век“ (25-26 март 2026 г.). Първото и второто издание се проведоха съответно през 2022 г. и 2024 г. Тази поредица от международни конференции са по инициатива на президента на Р България г-жа Илияна Йотова и със съдействието на Министерството на образованието и науката. В тях традиционно участват утвърдени учени от престижни университети, чиито разработки са приносни за старобългарския език и средновековната литература, православието, археологията и като цяло за българското и европейски културно наследство. Сред водещите имена тази година са: проф. д-р Роланд Марти (Швейцария, Германия), Сандра Мишкеди (Унгария), проф. д. н. к. Мария Шнитер, проф. д-р Чен Ин (Китай), доц. д-р Анар Фазилжан, Казахстан, Доц. д-р Мариана Манджуля Жатоп и н. с. д-р Михаил-Джордже Хънку (Румъния). Домакините от България са представени чрез участието на 20 учени от различни изследователски полета на изкуствознанието и старобългаристиката. Освен доклади, презентации и научни съобщения, в програмата са записани дебати, изложби и концерти, които ще се състоят в НДК, в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ и в Рилския манастир.
- Проф. Маразов, първият международен форум на кирилицата беше под надслов „И ний сме дали нещо на света“, вторият акцентираше на „Азбука, език, идентичност“. Сега учените ще се фокусират върху „Духовното наследство в дигиталния век“. Коя е пресечната точка между така зададените теми? И кое Ви провокира да участвате?
- Всички тези теми са свързани помежду си - те са насочени към измеренията на духовността. Приех поканата за участие, защото всички те се отнасят до проблематиката на Паметта. Тя ме интересува, защото именно културните символи създават и пазят идентичността и на отделния човек, и на етноса. Новите средства за комуникация в голяма степен промениха ролята и съхраняването на паметта. Тя стана уж по-индивидуална, а всъщност, оформяна от политизирани медии, стана по-шаблонизирана. Нещо повече, тя е и по-къса: събитията бързо се сменят и кой да ти помни какво е казал някой политик вчера, в сравнение с думите му днес. От друга страна, колективната памет, която по принцип е по-дълготрайна, поради различни влияния, постепенно се разрушава. А това води до размиване на етническата идентичност, до формиране на други йерархии в ценностната система на паметта. Има и друга опасност - фалшифициране на етническата памет чрез конкретно изваждане от публичния дискурс на нейните знаци. Или обратно: патриотично настроеният човек се стреми да реконструира националната духовност и история, като често се осланя на конюнктурни „изследвания“, които рядко имат нещо общо с научната истина. Объркан свят - объркани хора.
- Защо избрахте темата „Букви и Памет“? Дигиталната ера все повече залага на шаблона - новите поколения не проникват в дълбочината на символното мислене, те се плъзгат по първото впечатление, по първото значение на видимото, на вещественото.
- Създаването на писмеността е предизвикано от необходимостта да се запази дълго в историческата памет духовното своеобразие на една етническа култура. Тези записи ни помагат и днес да се докоснем до света на отдавна изчезнали народи - ако не бяха разшифрирани писменостите на Месопотамия и Анатолия, на Египет и Микена, нашият свят щеше да бъде по-малък. Записите, оставени през хилядолетията, помагат да се възстанови връзката между поколения и епохи, да се тълкува миналото като част от „нашия свят“. Аз се занимавам с безписмена и безкнижна култура - тази на траките. Но тези наши предци са ни оставили записи за митовете си в паметниците на изкуството, а тракийските изобразителни текстове ни доближават до тях.
Днес забравата се толерира, задачата е тя да се превърне в характеристика на социалното поведение. Затова е необходимо невежеството, култивирано и от образователната система, и от медиите, и от политиците. Лишаването на нашата култура от национални белези уж е необходимо за по-лесното вливане в глобалния свят. Всъщност, замисълът е бил да се присъединим към него като невежи хора, без собствена история, културна традиция и без свои герои. Затова толкова паметници на нашето минало се разрушават, като ненужно напомняне. И с тях си отиват частици от паметта, собствена и национална. И ставаме все по-безродни. Страхът от забрава е една от основните грижи на митологията. Нимфата Калипсо предлага на Одисей да го направи безсмъртен, ако остане при нея, но при условие, че забрави баща си и майка си, жена си, детето си, острова си. Одисей отказва. Защото би загубил своята лична, родова, социална и етническа идентичност. Защото би станал „Никой“. Никоевците в наше време са много повече и не заради безсмъртие, а заради опаричаване. Орфизмът обещава да направи душата безсмъртна, ако тя не се поддаде на забравата. По пътя към отвъдното тя трябва да пие не от извора на Лете (Забравата), а от този на Мнемозина - Паметта. Великите философи Питагор и Емпедокъл се хвалят, че помнят всичките си прераждания, т. е. че те никога не са губили своята идентичност.
- Участвали сте в десетки научни конференции по света. С какво този форум е различен? С какво е важен за нас като нация, за различните поколения учени в България?
- Всяка научна среща е важна. Да обменяш идеи значи да решаваш проблеми заедно. Винаги е интересно да общуваш с по-умни хора. Днешната среща е важна, защото показва ангажираността на Президента от проблемите на културата, наследство, Паметта. Във времето на краен индивидуализъм личната памет в голяма степен се формира от медиите, политически ангажирани и готови да изпълнят всяка прищявка на властта, както на нашата, така и на европейската. Така че личната памет се лишава от индивидуални черти - тя е обща, в нея се изтриват гледните точки, генеалогиите и собствените представи. Освен това тя е „къса памет“, за разлика от колективната, която е „дълга“ и дълготрайна, защото свързва новите поколения с миналото на техните родоначалници, на техния етнос. Късата памет най-лесно се манипулира, защото тя бързо забравя и е готова да се подчини на всяка нова ориентация.
- Как общуването с чуждестранни учени променя Вашата представа за българската история - за наследството на траките, прабългарите и останалите етноси, чиито наследници сме ние?
- За траките знаем от чужди автори: елини, римляни, византийци. Дори да са били напълно добронамерени, те едва ли могат напълно да отхвърлят предразсъдъците си и да са разбирали дълбочината на тракийската духовност. Затова особено важни са изобразителните данни - те са единствените домашни извори за траките. Когато се създаваше тракологията, имаше доста проблеми с признаването на тракийската култура като самостоятелен дял от древната история - траките бяха смятани за „западни скити“. Постепенно това се промени, благодарение на научните форуми и публикациите, на изложбите, които създадоха и у обикновените хора в чужбина представа за тракийската идентичност.
- Кое е най-ценното от вярванията, култовете и митовете на нашите предци, което Вие бихте искали да видите като дигитална интерпретация?
- Не съм сигурен, че трябва да подхождаме йерархизиращо към духовността на който и да е народ. Божества и демони има във всяка митология и те не са толкова различни у различните народи. За нас е важно да продължаваме опитите за реконструкция на този вълшебен свят. Да чуем в изображенията по паметниците на тракийското изкуство песента на Орфей. С колеги на времето направихме сайт за тракийското изкуство. Мисля, че се получи, но той престана да се поддържа. Ето и няколко любопитни факти: За гърците траките били „варвари“: не говорели гръцки. Антични автори ги описват като „чорлави мъже“, постоянно пияни, миришещи на чесън, непрекъснато мислещи за жени. И в същото време тази земя родила Орфей, мистериалния наставник на гърците. Тази представа за „Другия“ е валидна и до днес - с нея се оправдават войни и етнофобии. Всъщност съвременна Европа е създадена от „варварите“, дошли от Изток и разрушили Рим. Обявяването на европейците за наследници на античната културна традиция се случва едва през епохата на Ренесанса. Постепенно от хуманистичен идеал това наследство се превръща в политическа привилегия: има човеци, има и не недочовеци. Един хлъзгав терен, върху който възникват само към разногласия, кризи и войни. Дихотомията „варвари - цивилизация“, построена върху привилегиите на „избрани“, „висши“ нации, не води към светло бъдеще. А към унищожение на човешката култура.
- Писмеността през Средновековието е немислима без ролята на православието. Как да обясним на новите поколения тази сложна взаимовръзка, така че да култивираме уважение към семейните и общочовешки ценности, съхранили народа ни през вековете?
- Първо трябва да започнем от политиците. Нали някои от тях искаха да заменим кирилицата с латиница - така по-леко щяло да ни бъде интегрирането в Западния свят. След това - медиите. Техният език невинаги е най-правилният български език. Те рядко говорят за българската култура, още по-рядко показват нейното огромно наследство. Така не се подхожда в оформянето на съзнанието на поколенията. Много европейски политици открито говорят срещу православието. Това е форма на религиозна война. Но именно православната вяра е спасила българина от потурчване, а кирилицата го е предпазила от погърчване. Това са стълбове на идентичност и да се бориш срещу тях е античовешка постъпка. Православната религия, приета от княз Борис, разрешава превода на свещените писания на български. Писмеността е нужна на вярата, не на счетоводството. Светите братя Кирил и Методий са духовни водачи, не търговци. Това е революция - създаваш собствена писменост, защото си загрижен за духовното спасение на собствения си народ. И полагаш основите на книжната култура, на своя собствена духовност. Отдавна е време да се създаде държавна програма за издания върху културното наследство на България и на света. Това са скъпи книги и усилията на едно-две издателства не са достатъчни. Това ще направи и цената на книгата по-ниска, а качеството ù по-високо.
- Благодарение на настояването на българския дипломат Бойко Коцев и борбата на нашите правителства за равноправие в ЕС, с кирилските букви беше изписано „евро“ на банкнотите на еврозоната. Най-сетне се случи изтриване на една несправедливост, срещу която се бореше още Константин Кирил Философ, произнесъл беседата против триезичниците във Венеция. И ако тогава е ставало дума за латински, гръцки и еврейски език, днес кирилските букви са равностойни на латинските и гръцките сред най-силните държави в Европа. Но какво още ни липсва по отношение на културната политика, за да се говори по света повече за България и за нейните безценни артефакти?
- Да, това беше крачка напред. Но ние сме участници в една парадоксална ситуация - нито Англия, нито САЩ са в Европейския съюз, а официалният език там е английският. Станахме едноезични, както е било в европейското Средновековие. Какво е нужно? Разбиране. А това означава материално поощряване на изследванията в тази област: организиране на международни форуми у нас, издания на европейски езици, пътувания за участие в международни конференции. Една национална програма „Културно наследство“.
- Как оценявате инициативата на г-жа Йотова, която безспорно е сериозен поддръжник на ролята на България в европейското културно развитие?
- Госпожа Йотова има сериозна подготовка в областта на културата и културното наследство на България. В това ме убедиха серия нейни изказвания във връзка с различни културни събития. И самият факт, че тя организира този форум, подкрепя моите впечатления. Това е повод публично да се поговори за духовната идентичност. Ако повечето политици притежаваха нейния размах и усет за важността на историята и писменото наследство, ние нямаше да изживяваме днешната очевидна криза в целия културен сектор.
Нашият гост
Роден 1942 г. Три години служил в армията. Завършил изкуствознание в Института “И. Е. Репин” в Ленинград през 1967 г. От 1967 до 1972 г. работи в Института за изкуствознание при БАН. От 1969 до 1991 г. е редактор и главен редактор на сп. “Изкуство”. През 1995 г. създава Департамента по изкуствознание и културна история в Нов български университет и е негов ръководител. Основна област на научни интереси: тракийската култура, изкуство, митология. Издава много монографии у нас и в чужбина. Чел е лекции в престижни университети и музеи. Организира няколко изложби на тракийското изкуство в Япония, Германия, Русия, САЩ, Нидерландия.
trud.bg
