Отказът на съда за свободата на австралиеца преди 2 месеца - и заради обезщетението
Съдебният състав начело с Калин Калпакчиев критикува това решение - не трябвало да се обсъждат парите
Как и дали Джок Полфрийман ще изплати обезщетението от 450 хиляди лева за убийството на студента Андрей Монов? Този въпрос остава неясен след решението на апелативния съд в София да освободи австралиеца предсрочно от затвора.
От 20-те години според присъдата той е излежал 14, като в тях се включва времето, което си е спестил заради полаган труд зад решетките. Другата част от присъдата за Полфрийман обаче са 450-те хил. лв. обезщетение за семейството на убития Андрей Монов и на приятеля му Антоан Захариев, когото Полфрийман се опитал да убие през 2007 г. Още в петък
юристи призоваха
близките на
жертвите да
заведат
граждански дела
с искове срещу него, за да не може да напусне страната и да остане тук, докато не плати. Според магистрати обаче това едва ли е възможно, защото няма законово основание след решението на апелативния съд, което е окончателно. То не взема предвид дълга на Полфрийман към близките на жертвата и процедурата, по която те да получат пари, когато той се върне в родината си.
“Пари от кръвта на сина си няма да изкарвам - каза пред “24 часа” Христо Монов, баща на убития Андрей Монов. - Единственото, което мога да направя, е да призова всички българи да заплюят тези съдии. Нищо повече. Обсъждам най-важното - да направим така, че подобни недостойни хора да ги няма в българската правосъдна система, за да може поне част от устоите на държавата, а съдебната система е такава, да бъдат здрави.”
“Клиентът ми
има намерение
да изплати
сумата,
ако има възможност да я изработи, разбира се. В затвора това няма как да стане. Той е платил част от кръвнината с парите от делото в Страсбург, което спечели срещу държавата. Друг е въпросът дали е информиран за това плащане. Не е имал и достъп до досието си”, каза адвокатът на Джок Полфрийман Калин Ангелов.
След влизане в сила на присъдата срещу Полфрийман близките на Андрей Монов се сдобиват с изпълнителен лист за вземането си, както е по закон. На всеки един от тях той трябва да изплати по 200 хил. лв., или общо 400 хил. лв. и още 50 хил. лв. на Антоан Захариев, който оцелява след нападението с нож.
От тях
по сметките на
жертвите са
влезли само
3500 евро,
които Полфрийман печели по делото си срещу България в Страсбург.
По време на престоя си в затвора той е работил, но доброволно и не е получавал заплата за труда си.
Полфрийман не е единственият осъден за убийство или друго тежко престъпление, който няма да изплати обезщетенията на жертвата си или близките ѝ. В повечето случаи сумите остават само на хартия в съдебните решения. Обикновено, ако длъжникът има имоти и пари, по време на съдебния процес те се прехвърлят на подставени лица или близки и съдебният изпълнител не може да ги събере, обясни юрист, работил по подобни казуси.
В случая с Джок Полфрийман, който се кани да замине за родината си, когато му пристигнат документите, казусът е още по-заплетен. Според юристи законът нито забранява да бъде пуснат условно предсрочно, ако не е изплатил кръвнината, нито да пътува в чужбина, дори да е български гражданин.
“Може да не е
справедливо, но
такъв е законът
Преди имаше текст, когато някой дължи пари, да не го пускат в чужбина. Премахнаха го. Не било хуманно. Вече няма такава възможност”, коментира адвокат Марин Марковски.
Според други юристи обаче има начин за събиране на вземанията, дори длъжникът да е в Австралия - по силата на споразумение между двете държави за това, но процедурата е сложна.
Софийският градски съд първо отказва да освободи условно предсрочно Полфрийман, като един от мотивите бе неизплатеното обезщетение. Според апелативния съд, който го пусна обаче, първата инстанция неправилно е обсъждала кръвнината, защото “тази предпоставка не е визирана в закона като такава, която е от значение за преценката за условното предсрочно освобождаване. Това логично обяснява позицията на страните да не представят доказателства в тази връзка”. И на двете инстанции въпросът с неизплатеното обезщетение от 450 хил. лв. без лихвите не е разглеждан.
Апелативният съд обаче посочва по-надолу в мотивите си, че Полфрийман все пак е изплатил част от него - парите от спечеленото дело в съда по правата на човека в Страсбург. Въпреки че този факт нямал нищо общо с условното предсрочно освобождаване.
През 2012 г. Австралия поиска Полфрийман да бъде трансфериран там, за да доизлежи присъдата си. През 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров отказа. Един от мотивите му беше, че осъденият дължи обезщетение на близките на жертвите, което не е платил.
Източник: https:www.24chasa.bg
