Вече са достъпни в кръвните центрове в цялата страна.
Досегашните методи улавяха вирусите само ако дарителят е носител от поне 3 седмици
Въвеждането на дългоочакваната у нас НАТ технология, която бързо и гарантирано диагностицира донорската кръв за инфекции, предавани от човек на човек, вече е факт. Тя бе официално представена в четвъртък от директора на Националния център по трансфузионна хематология д-р Николай Николов в присъствието на здравния министър Кирил Ананиев, шефката на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова и зам.-министъра на образованието и науката Деница Сачева.
НАТ тестът е
най-добрата
технология в света,
която успява да улови в най-ранен етап наличието на вируси като хепатити B и С, както и ХИВ. За въвеждането ѝ в България от години настоява сестрата на премиера Бойко Борисов - д-р Красимира Иванова. Баща им Методи си отива именно след преливане на кръв, при което се разболява от хепатит С, разказа тя пред “24 часа” преди време.
Със съществуващата до момента технология за диагностика на кръв от дарители вирусите можеше да се уловят, ако даряващият е носител на дадено заболяване от минимум 3 седмици, а понякога и 7. Сега това може да се установи от третия до петия ден на попадане в организма.
Това означава, че се съкращава т. нар. прозоречен период (времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв - б.а.)
С необходимата апаратура, реактиви и софтуер разполагат всички кръвни центрове в страната. Два има в националния център в София и по един в регионалните в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.
“Предвидени са
консумативи за 5-те
кръвни центъра
в страната, които са разпределени поравно. Кръвта, която се взима в отделенията по трансфузионна хематология към многопрофилните болници в областните градове, ще се изпраща към съответния център, в чийто териториален обхват те попадат, и също ще се изследват по този начин”, обясни шефът на националния кръвен център д-р Николов.
Въвеждането на НАТ технологията стана възможно благодарение на националната научна програма “Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система в Република България” на Министерството на образованието и науката, която стартира през 2018 г. Тя бе утвърдена с решение на Министерския съвет, а финансирането от 5 млн. лв. за пилотното въвеждане на тестовете е осигурено от бюджета на МОН.
Един от най-големите приноси на работата с НАТ технологията е, че така
се намалява до
минимум броят на
пациентите, заразени
след преливане
на кръв и кръвни съставки. Реализирането на проекта има и икономически измерения - намаляват разходите за скъпоструващото лечение на хора, заразени от инфекции,
За кръвта, която се взима в отделенията по трансфузионна хематология в болниците на областните градове, има разпределение към националния и регионалните центрове. Така реално в България ще се прави изследване на всяка единица кръв и на практика изследването става и регулярно.
По програмата на МОН
е подсигурено
извършването на
почти 11 000
изследвания
До момента вече са направени 300 в София.
Министерството на здравеопазването гарантира, че финансови проблем в поддържането на системата няма да има. Водени са разговори с финансовото министерство. Освен това осигуряването на средства е и сред приоритетните пера, за които настоява министър Ананиев в подготовката на проектобюджета за следващата година. Предвижда се и да бъде обявена обществена поръчка за изпълнител, който да осигури консумативи и поддръжка след изтичане на програмата на МОН. Тя е до края на 2020 г.
Наред с това здравното министерство подготвя и нормативна промяна, която предвижда центровете по трансфузионна хематология
да съобщават
незабавно за
наличието
на положителни
резултати за
трансмисивни
инфекции лично
на донорите,
на личните лекари и на съответната регионална здравна инспекция. Това е част от системата за ранно оповестяване на инфекцията, за провеждане на ранни изследвания и консултации със съответни специалисти, обясни министър Ананиев.
“За мен е от изключително значение, че въвеждаме НАТ технологията за диагностика на донорската кръв и вдигаме качеството на трансфузионната система на България на световно ниво. По този начин ще повишим сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и ще създадем възможност за предотвратяване случаите на заразяване на пациенти с трансмисивни инфекции поради ранното им откриване”, допълни той.
“Щастлива съм, че обединените ни усилия се увенчаха с успех, защото виждаме на практика как в България науката помага кръвта и кръвните продукти, които се ползват, да бъдат с гарантирано качество. От гледна точка на законодател аз ще съм щастлива, че в следващия отчет за ситуацията на националната сигурност ще отчетем решителна стъпка напред, защото системата на трансфузионната хематология като елемент на здравната система е една от най-важните предпоставки за гаранция на здравната национална сигурност”, каза пък д-р Даниела Дариткова. “Това е придобивка, която имаме благодарение на научния проект на МОН, но с нашите усилия на законодатели
ще гарантираме
устойчивост в
следващите
бюджетни процедури, защото е наистина важно този проект да работи в интерес на хората”, пое ангажимент тя.
“До момента по проекта са инвестирани 3 млн. лв. Предстои да бъдат инвестирани още 2 млн. лв. В програмата има и научноизследователски компонент, свързан с изследвания, които ще бъдат правени от български учени от медицинските университети и факултети в страната. Заложено е и обучение на хората, които да работят с апаратурата”, допълни зам.-министърът на образованието Деница Сачева.
Източник: https:www.24chasa.bg
