Набеденият от Венци Стефанов, че е дал директива "Всички на колене пред "Левски" е музикант и композитор, наричали го Бог на циганите цигулари
Сега колоритния президент на "Славия" Венцислав Стефанов признава, че от началото на футболното ни първенство се играе феърплей, но през март т.г. беше на друго мнение. Тогава, в 24-ия кръг на Първа лига, неговият отбор загуби с 0:3 от "Левски", а явно афектиран от поражението, Стефанов обяви пред журналисти в неподражаемия си стил: "Честитя победата на "Левски", но искам да кажа на всички колеги, че оттук нататък ги чака това, което се случи днес със "Славия". Нека са наясно, че футбол, майсторство няма да има срещу този клуб. Директивата е ясна Ц всички на колене...".
На журналистически въпрос от кого идва директивата, той даде неочакван отговор: "От Хасан Чинчири е издадена директивата, познаваш ли го?". Смутеният телевизионен журналист, младо момче, който зададе въпроса, чистосърдечно си призна, че не го познава.
И не излъга, защото суровите закони на живота са неумолими. Хасан Чинчири, прочут цигански музикант и композитор, е роден през 1932 г. на култовата дата 9 септември в Шумен, умира едва на 62 г. през 1994-а в София. Година по-рано е председател на журито на Първия фестевал на ромската музика и песен в Стара Загора.
Няма запазена следа Чинчири да е имал нещо общо със спорта, още по-малко с футбола. Неговото наследство е друго.
"Сред цигуларите цигани Хасан Чинчири е Бог", казва за него прочутата тракийска народна певица Недялка Керанова. За Кирил Ламбов, композитор и пианист от Лясковец, Хасан Чинчири е "най-добрият цигански музикант въобще в България". И пояснява: "Най-тачен е той, защото много знае. И го знае интуитивно, без да е учил. Много здрав музикант". Според Курти Асенов-Кути, кларинетист от Добричко, Чинчири бил образец за музикант.
Най-добър познавач на творчеството на прочутия цигулар у нас е проф. Лозанка Пейчева, учен-фолклорист и етномузиколог, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. През 1999 г. тя издава първото монографично изследване върху ромските музиканти "Душата плаче, музика излиза", в което е отделено и подобаващо място на Чинчири, с когото тя е правила няколко интервюта.
В този научен труд проф. Пейчева пояснява, че Чинчирови са турски цигани от Шумен - цигулари, цимбалисти, контрабасисти и акордеонисти. Най-популярен сред тях е Хасан Чинчири /1932-1994 г./, считан за един от най-именитите цигански цигулари и композитори на цигански песни в България. Приживе за себе си той казва, че имал записани в "Балкантон" на дългосвирещи и малки грамофонни плочи 44 авторски песни. Подчертава, че сборните му плочи са малко. Имал една с Ибро Лолов - акорденист, негов набор, но държи да се знае, че в тази плоча "кючеците са негови, песните са мои".
И още: "Семейството ми са музиканти. Дядовците ми от двете страни - и на майка ми, и на баща ми, прадядовците ми. Баща ми е цигулар и контрабасист, и братята ми са музиканти. Аз бях на 9 години, когато тръгнах цимбал да свиря, на 11 години почнах цигулка. Никой нищо не ми е показвал. В Шумен всичките деца почват от 8-10-годишна възраст така. Моите приятели, цялата махала са музиканти. Като стане на 6-7 години едно дете и сяда до инструмента".
Когато бил още дете, по-големият му брат продал цигулката на баща си и купил на Хасан малка, италианска. Почнал с нея, послед през ръцете му са минали 30, а може би и повече цигулки.
Навремето в кината имало почивка по време на прожекциите на филмите и децата от Шумен много обичали да забавляват публиката с музиката си в тези почивки. Качвали се на сцената пред белия екран и свирели 10-15 минути.
Макар и да започнал като самоук музикант, по-късно Чинчири научил нотите. През 1947 г. брат му се преместил да живее в Русе, с него заминал и 15-годишният тогава Хасан. Двамата свирели по кръчмите, но едновременно с това тийнейджърът попаднал и при Димо Ковачев, по това време водач на втора цигулка в Русенския симфоничен оркестър. Половин година учил при него, после учил нотите и при други учители. Започнал да композира през 1965 г., когато вече бил на 33 години.
В неговия род музиката се предава по наследство. Днес синът на Хасан Чинчири Тони, който живее постоянно в Германия, е смятан за един от най-добрите интерпретатори на гръцка музика у нас.
Любимата музика на бащата е по-различна. Самият той разказва един случай от богата си практика. Свирел по най-вървежните за времето си ресторанти. По едно време с оркестъра си били в популярното някога заведение "Цигански табор" в курорта "Златни пясъци". Една вечер идва германска група, която си поръчва циганска музика. За оркестъра това са маанета, кючеци, местни цигански песни. Но гостите на всяко изпълнение клатели отрицателно глава: не, това е не е "мюцик цигойнер". И тогава на Хасан му хрумнало да накара колегите си за засвирят унгарски чардаш. Германците почнали да аплодират - това била циганската музика в техните представи.
Хасан Чинчири обичал много чардаша. На въпроса коя циганска музика харесва най-много, отговарял кратко и ясно: унгарската. И допълвал: "Вътре в нея има много хармония. Страшно е душевна. Лирична е. Нашата не може да ме настрои. Докато при унгарската плаче цигулката, плаче".
Когато го питали обаче какво е това циганска музика, обикновено той отговарял с въпрос: За кого? Защото за германеца циганска музика е едно, за румънеца - друго, а за българина - трето. Циганската музика на всяка държава е различна, тъй като се влияе от народната музика на собствената си страна. "Всеки си взема по нещо от там, където живее. Ние и сърбите сме едно. Нормално е музиката на нашите цигани да се влияе и от българската народна музика. Така е навсякъде, и в Унгария така. Но ние вървим и към Ориента. Тиа маанета от там идват. Араби, турци - маанета правят. Кючеците ни не са повлияни от българската народна музика. Но темпата в тях са повлияни от хората. Щото и ние имаме една девятка - "чак-така-чак-таката", която и българите я имат в Дайчовото хоро. Старата циганска музика навремето само бавни песни имаше. Повечето бяха жални песни. Тъжни, тъжни", казва Чинчири в свое интервю пред брой 1 на списание "Фолк панаир" от декември 1993 година.
Той твърди, че когато свири българска народна музика, не я чувства като чужда музика.
Като цяло се знае, че циганите музиканти в България са изключителни музикални полиглоти, както ги определя проф. Лозанка Пейчева. Те изпълняват с голям професионализъм и почки без без акцент както етноопределяща ги циганска, така и всички стилове българска фолклорна музика. А също така и музиката на близки и по-далечни на България страни - гръцка, турска, сръбска... Чинчири например бил убеден, че шуменските музиканти могат да свирят без проблеми всякаква унгарска циганска музика, но унгарците нямало да се справят с циганската музика от България.
Той самият е известен и като композитор, който сам си пишел и текста, и музиката на песните. И не правел компромиси с качеството, критикувал пошлите и награмотни, според него, текстове, като: "Камъните падат" или "Ша та ритна, ша та ръгам". Бил и против тези, които с две написани песни вече се изкарвали големи композитори. Записани са думите му: "Те оттука вземат малко, оттам вземат малко - от три песни една направят. Ти ще кажеш нещо, аз ще кажа нещо - не бе, чакай, така ще направим. Хайде сега и думите. Но тука е най-трудната история. Щото може да са музиканти, но не са поети. Малко поезия разбират. Защото не са чели нищо."
Много любопитен е и неговят разказ, записан отново от проф. Пейчева, в който Хасан Чинчири разкрива своята творческа лаборатория: "Когато пиша песен, първо пиша музиката, после текста. Мелодията за мен е първото нещо и тя ме интересува най-много. Когато я чуеш за първи път, веднага трябва да те грабне. И затова песните ми са все мелодични. И сантиментални песни са моите. Аз, като пиша една песен, може и двайсе листа тетрадки да изхърля. Ако не ми харесва - късам. Докато не намеря дамара.
Не може в една песен мелодията да е тъжна, а пък другото да си е майтап - ей така, банан ше ям, пък мелодията тъжна. Или пък обратното - мелодията весела, пък думите тъжни. То не може. На тъжна мелодия трябва да намериш текст, нещо тъжно, да прилича на мелодията. А когато е весела мелодия - за нещо весело да е текстът.
Текстовете също са много важни. Когато ги пиша, аз се стремя да няма български думи в тях. Ние, циганите, имаме малко думи. Нямаме и писмо. Малко думи и не можеш да се изкажеш. Например, ако искам да кажа нещо за пролет - ние нямаме такава дума. И аз трябва да сменя целия текст, за да избегна тази дума пролет. Заради една дума сменям целия текст. Моите песни са все лирични, любовни и жални такива. Сантиментални и тъжни. Ама със съдържание. Аз пиша четири стила: съвсем градско, малко сватбарско, някоя модерна, нещо като танго-кючек за циганите и бавно - вече за циганите, когато са на сватба. Така че аз, айде четири да не казвам, но три стила имам".
Казват, че циганските хитове нямат дълъг живот - година-две и после идват нови песни. Но някои от песните на Хасан Чинчири още и още се помнят и знаят. Сред тях са "Ай рат ме пияв" /"Тази вечер ще пия"/, "Годежари", "Чшайе шукарие" /"Хубаво момиче"/ и особено "Кало башалдо" /"Черният музикант"/. Песента за музиканта той изпълнява в дует с певицата Наза Салиева, за която казват, че освен дуетна половинка била и любовта на живота му, но това вече е друга история. Двамата имат записана и друга песен с многозначително заглавие - "Ще чакам да се върнеш".
Хасан Чинчири, който е баща на двама синове и една дъщеря, е правил и лични изповеди. В тях признава, че любимото му питие е мастиката, а любимата музика - циганската и българската народна. Сред любимите си певци нарежда народните певци Кайчо Каменов и Груйчо Дочев. Не са му спестили и въпроса за жените - любими са ми жените, средни на ръст, признал музикантът.
Източник: https:www.24chasa.bg
