В края на май британската оперна певица Джесика Лешников беше в България, за да участва в представянето на първата биографична книга, посветена на нейния дядо – българския певец и артист Аспарух Лешников-Ари. В ексклузивно интервю за Радио България Джесика сподели, че въпреки, че във Великобритания името ѝ звучи доста екзотично, тя много се гордее с него. "Цял живот ми се налага внимателно да произнасям фамилията си. Винаги, когато говоря по телефона, или се запознавам с някого… може да е малко досадно, но аз обичам тази фамилия и това как ме свързва с българския ми произход".
-
Джесика Лешников – България и българите са пленителни!
Родена три години преди смъртта на Ари, Джесика познава дядо си само от разказите на своя баща и баба си: "Бил е силна личност, много честен, много почтен човек. И много автентичен. Винаги се е опитвал да бъде себе си. Много чаровен, много грижовен към семейството и приятелите, към хората, които е обичал. Баща ми го помнеше като добър баща – мил, но твърд и силен. А баба ми е била безумно влюбена в него… Била е омъжена само веднъж и така и не е срещнала друг, след като са се разделили през 1946-та. Никога не е имало друг за нея, не е била способна да има друга връзка, обичаше го толкова много…". А Джесика – обича ли своя дядо?
"Да, да! И много ме натъжава, че съм била едва тригодишна, когато е починал и че никога не съм го срещала. Никога не бях чувала гласа му – до неотдавна не знаех как е говорил. Чух го добре преди няколко години в документален филм, където имаше интервю с него от 1975 или 1974 г. Много е болезнено за мен, защото той е моята връзка с толкова много неща. С това, че аз правя музика. С всичко, което не сме знаели за това как е било разделено българското ни семейство, което е травмиращо за всички нас. Не сме знаели какво се случва. Никой на Запад наистина не разбираше какво става в България и в други страни от съветския лагер."
изпълнение на Джесика Лешников от концерт през 2022 г. в Хасково, посветен на дядо ѝ.
Решението да стане музикант е дошло естествено: "Не аз реших. Музиката ме избра. Започнала съм да пея почти веднага след като съм проговорила –около 2-годишна". Малко след това Джесика започва да свири на пиано. Следват уроци по пеене, музикално училище. Когато е на 18 получава стипендия за всички музикални колежи, в които е кандидатствала. Избира най-престижния– "Гилдхол" (Guildhall School of Music and Drama) и там се дипломира като бакалавър и магистър по музика. Напоследък все повече пее в еврейската общност, на която е член във Великобритания. Майката на Джесика е еврейка, но самата тя започва да практикува юдаизъм преди около 11 години и трябва да научи всичко отначало, включително религиозната музика. Много от професионалните ѝ ангажименти са свързани с еврейската общност. Джесика чете и разбира иврит и български, но не говори свободно двата си на практика родни езика. Затова пък говори доста добре немски и идиш. Историята за спасяването на българските евреи през 1943 г. ѝ е добре известна, но и съжалява, че малко хора знаят за случилото се с тези от Македония: "Това е нещо, за което все повече искам да се знае, защото тази част от историята на еврейския народ е изгубена. В нашата общност говорим много за Холокоста... Това остава много болезнен период от историята ни и днес все още има последствия за всеки, който е евреин или е свързан с еврейския народ". Корените ѝ са еврейски и български, каква част от нея е английска? "Всъщност нямам английски произход. Технически имам френски, ирландски, български, еврейски, гръцки, турски, малко италиански, както и южноазиатски произход - чрез майка ми, имам предци от Индия". А какъв е бил баща ѝ – синът на Аспарух Лешников?
"Баща ми беше комерсиален илюстратор, учил е за художник. Когато пристига във Великобритания, тръгва на училище, а на 16-годишна възраст постъпва в художествен колеж. След това е започнал работа, но първо е трябвало да отбие военната си служба. Когато се е върнал във Великобритания, е намерил работа като илюстратор и с това се е прехранвал. Всъщност беше много, много талантлив. Но беше и много музикален. Бил е такъв още като дете в България – взимал е уроци по музика. Но заради войната и заради разделянето на семейството през 1946 г. баба ми не е разполагала с пари. Въпреки че е работела много усилено, не са можели да си позволят уроци по пиано за него. Но от ранна възраст той е знаел, че е много добър в рисуването - и така става художник. Наследява творческия дух на баща си по различен начин – в изобразителното изкуство, вместо в музиката."
Майката на събеседничката ни е била учителка. Преподавала е информационни технологии. "Тя е много умна, майка ми е много талантлива" – казва Джесика и добавя, че митът за високата интелигентност на евреите не отговаря съвсем на истината. "Мисля, че ние сме същите като всички останали…, но в нашата общност има силна образователна традиция, каквато знам, че има и в България. Ние трябва да се научим да четем Тората, за да разберем историята си и да се молим. Момчетата и все по-често момичетата са насърчавани да изучават усилено религиозни текстове и културната история на еврейския народ. Така че може да изглежда, че ние сме някак по-умни от другите хора. Но всъщност това е просто нашата традиция – така сме образовани". А какво е мнението ѝ за българите и България?
"Пленителни са! Абсолютно завладяващи! Историята на тази страна! Колкото повече научавам за нея, толкова повече разбирам колко е богата! И е пълна с прекрасни, чудесни истории, митологии и обичаи - неща, които разпознавам като еврейка. Имаме много митология и в еврейската общност, но има и друга националност, други хора, с които съм свързана - те са от Оркни, край бреговете на Северна Шотландия, където фолклорната традиция е силна. Същото виждам в България. Тази година на Първи март отидох на концерт на Лондонския български хор в Лондон. Те посрещнаха пролетта и представиха някои ритуали, които са се практикували в България в продължение на много години: благославянето на дърветата, благославянето на пролетта. Беше абсолютно прекрасно. И разбира се, пеенето на български народни песни е възхитително. Превъзходно е!"
Джесика е толкова развълнувана, че едва успявам да вметна, че българските гласове са Мистерия… "Мистерия да! "Мистерията на българските гласове"! За първи път чух българско пеене, когато бях на 14 – в същата година, в която разбрах, че съм еврейка. Бях абсолютно изумена от това пеене. Разплака ме. Разсмя ме. Накара ме да почувствам радост, която не можех да обясня, защото се усещаше като връзка. Връзка, която вече имах с България, но беше много по-емоционална. Баща ми ме запозна с това пеене. Купи си диск (или касета) в Лондон, слушаше го, извика ме и каза: "Трябва да чуеш това, Джеси". Така се запознах с българския песенен фолклор и наистина се научих да пея така, когато бях на около 14. Мога да го правя. Повечето хора никога не са ме чували, но напоследък се занимавам с това и имам запис, който направих преди няколко месеца. Той има съвсем различен характер от пеенето, на което съм обучена - класическа опера и камерни песни. Но наистина грабва сърцето ми по начин, по който много малко други видове пеене и музика могат да ме докоснат". А как чувства музиката на своя дядо – Аспарух Лешников?
"Прекрасна е. Великолепна. Имах голям късмет, че в Германия се запознах с човек, който през последните няколко години колекционира песните на дядо ми. Той е издирвал записи на стари шелакови плочи и ги е дигитализирал, така че успях да чуя около 90 от българските песни на дядо ми, които повечето хора в България за съжаление не знаят. И всяка една от тези песни е красива. Невероятна. Не мога да намеря нито една, която да не е достатъчно добра. Той е имал голям късмет, че е работил с едни от най-добрите музиканти в страната, както и в Германия. Наистина може да се чуе, че качеството на музицирането и пеенето му е на много високо ниво, а аз съм абсолютно влюбена във влиянието на джаза, в смесването на джаз, музика от периода на Ваймарската република и традиционни български песни. Това е много необичайно и е тъжно, че повечето хора никога не са чували тази музика"
На финала питам Джесика кога да я очакваме отново в България.
"Надявам се много скоро. Много искам да кандидатствам за българско гражданство. Искам да намеря начин да подкрепя музиката, която дядо ми е записал, но и с нещо да допринеса за културния живот в България, а също така да популяризирам българската музика във Великобритания. И не само народната музика, а музиката на дядо ми, музиката на други изпълнители, които са били известни през десетилетията. Както и българската класическа музика – знаете, тя не е достатъчно позната на Запад. Ние познаваме много руска музика, но не знаем достатъчно за българските композитори. Това е нещо, с което наистина бих искала да помогна, ако мога."
Снимки: личен архив на Джесика Лешников, Булфото, БТА - архив
bnr.bg
