Богородица е част от христологията, а Успението е надежда за вечен живот
„Не се бойте!“ – това е едно от най-силните послания на Успение Богородично, защото смъртта вече няма власт над човечеството. Празникът разкрива не само мястото на Пресвета Богородица в християнската вяра, но и надеждата на човека за вечен живот в Царството Божие. Това каза пред БГНЕС доц. Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По думите му названието „Богородица“ не е просто почетно име, а израз на дълбока богословска истина – Мария е истинската майка на Господ Иисус Христос, Който, слизайки от небесата, приема човешко естество.
„Това не е просто Мария, а истинската майка на нашия Господ, който, слизайки от небесата, за да спаси падналото човечество, приема плът, така както всеки един от нас, т.е. приема човешко естество, и това човешко естество идва през раждането от Пресвета Богородица“, обясни Каравълчев.
Той подчерта, че Мария става Богородица в момента, когато приема Божията воля и зачева и ражда Богочовека.
Богородица е част от спасителния план
Ролята на Пресвета Богородица в християнската вяра обаче е много по-дълбока от това да бъде майка на Иисус Христос.
„Нейната роля е много по-голяма и по-дълбока“, каза доц. Каравълчев, като посочи, че самото Успение Богородично е сред най-значимите празници на Църквата и е наричано „Богородична Пасха“.
Според него Успението свидетелства за делото на Христос, защото идва след Неговото Възкресение и показва, че макар смъртта да не е престанала да съществува, тя вече няма власт над човечеството.
„Това „да“ на Пресвета Богородица, което тя дава на св. архангел Гавриил, е човешкият отговор, човешката отговорност, човешката готовност да приеме своето спасение не от някой друг, а от своя Създател, от самия Господ“, подчерта богословът.
Затова, по думите му, Богородица не може да бъде отделяна от общия спасителен план.
„Тя е част от христологията, тя е част, ако щете, от христоцентричността на нашето богословие“, каза доц. Каравълчев.
„Заспиваш в този живот и се събуждаш в другия“
Успение Богородично носи и ясно послание за отношението на християнина към смъртта.
„Успението на Пресвета Богородица ни казва много ясно: Не бойте се! Защото смъртта е феномен, на който, дали си даваме сметка или не, всички сме подвластни“, обясни той.
По думите му земният живот завършва със смъртта, за да се роди човек за Царството Божие.
Този смисъл, посочва Каравълчев, е особено ясно видим в иконографията на празника. Той я определя като своеобразна обратна перспектива на иконата на Рождество Христово.
„На празника Рождество Христово Света Богородица държи Младенеца Христос в ръцете си. На този празник, Успение на Пресвета Богородица, виждаме Света Богородица да лежи на своя смъртен одър. Зад нея застанал Господ Иисус Христос, който държи душата на Пресвета Богородица във вид на едно новородено дете“, разказа богословът.
„Той приема душата на своята майка и я отнася в Царството Небесно“, допълни той.
Свещеното Предание и народните вярвания не са едно и също
По отношение на многобройните предания за живота и успението на Богородица, които не присъстват в Евангелията, доц. Каравълчев подчерта, че Църквата има ясен критерий за тяхното разграничаване.
Самото Успение на Пресвета Богородица не е описано в Свещеното Писание – нито в Евангелията, нито в Деянията на апостолите. Църковното Предание разказва, че след смъртта, Възкресението и Възнесението на Христос Богородица пребивава в Йерусалим в пост и молитва.
„Ние виждаме на Кръста Господен как сам Господ поверява своята майка на св. апостол Евангелист Йоан: „Това е твоята майка“. Грижи се за нея. И той прави това“, посочи Каравълчев.
Според Преданието, в момента на нейното успение апостолите, които вече са проповядвали по цялата земя, по чудесен начин се събират в Йерусалим, за да се простят с Божията майка. Тя е погребана в Гетсиманската градина.
Богословът обаче прави важно разграничение между църковното Предание и по-късните разкази.
„Това са стари апокрифи, стари разкази за това, което се е случило. Разбира се, във времето се добавят нови и нови такива и това се превръща в част от някои от тези събития, които не противоречат нито на Свещеното Писание, нито на това, което Църквата ни изповядва“, обясни той.
Доц. Каравълчев е категоричен, че не бива да се смесва Свещеното Предание с местните етнографски обичаи и вярвания, свързани с празника.
„Това не е част от учението на Църквата и въпреки че много от тези неща са дълбоко вкоренени в психологията на нашия народ, това не е нещо, което касае Църквата. Църквата допуска тези моменти по снизхождение, без да ги прави част от своето Свещено Предание“, каза той.
„Не очаквайте чудеса от политиците“
В края на разговора доц. Каравълчев отправи послание към българите да не губят вяра и надежда.
„Да честитим на целия български народ този светъл празник. Да не унива, да не губи надежда, да не губи вяра“, призова той.
По думите му тази вяра трябва да бъде насочена към Бога, а не към политически сили или очаквания за някаква специална историческа мисия.
„Не очаквайте чудеса от политиците. Не очаквайте чудеса от великите сили или някаква месианска роля на българския народ, която някой, някъде – дали в Брюксел, Вашингтон, Москва или където и да е – признае на българския народ“, заяви богословът.
„Вашата вяра да бъде положена в нашия Господ Иисус Христос, защото животът е прекалено кратък, за да го пилеем в разни политически, икономически, битови разделения и така нататък. Искайте и ще ви се даде, но хлопайте на правилната врата. Хлопайте на вратата на Господа“, каза доц. Каравълчев. І БГНЕС
