В стари времена е имало неписан закон - замръкне ли странник пред къщата ти, да го подслониш, да му дадеш хляб и вода. Защото никой не знае кога самият той ще се изправи пред беда. И защото няма нищо по-човешко от това да помогнеш на ближния.
И дядо Коста Янков е замръкнал в чужд двор, объркал го с местната църква. Но вместо хляб и вода или поне разбиране намерил там смъртта си. Защото собственикът го взел за крадец. И го пребил.
Каква идиотска ирония има в смъртта на възрастния човек, тръгнал на поклоннически поход към Рилския манастир. Поел по този път на вярата заради християнски ценности и добродетели, без да носи зло в сърцето си, но кривнал в пътеките, изгубил се и срещнал чудовищна жестокост. Не може да има прошка за виновника, който заради едното съмнение е тръгнал да убива, без да му мигне окото. Да убиеш странник пред дома си - това е и грях, и престъпление, за което не може да има оправдание. Иначе саморазправата ще замести правосъдието и ще отприщи жестокости като убийството на Коста Янков.
Източник: https:www.24chasa.bg
