Ветеринарният специалист препоръчва в нощта, в която посрещаме новата 2026 година, домашните любимци да са близо до стопаните си.
Празничната заря и пиротехниката в новогодишната нощ се превръщат в сериозна заплаха за здравето и психиката както на домашните любимци, така и на дивите животни в градска среда.
За това предупреди д-р Руско Петров от Спасителния център за диви животни на сдружение „Зелени Балкани“. Пред БГНЕС ветеринарният специалист даде конкретни насоки как стопаните да предпазят питомците си от силния стрес и как да действат, ако животното избяга от паника.
Причината за острата реакция на животните не е каприз, а физиологична особеност.
„Всички ние знаем, че слуховите рецептори на нашите домашни животни – и кучета, и котки – са много, много по-силни спрямо човешките“, обясни д-р Петров.
Канонадата от пиратки, която традиционно започва още на обяд на 31 декември, подлага четириногите на огромен натиск.
„Нашите домашни животни изпитват много силен стрес. Тези гърмежи направо ги подлудяват“, категоричен е ветеринарят. Според него състоянието на шок може да има дълготрайни последици: „Животните изпадат в много силно стресово състояние, което може да им влияе и в следващите две седмици“.
Ако стопаните забележат прекомерна паника, д-р Петров съветва да се потърси специализирана помощ във ветеринарна клиника.
Основният съвет на експерта от „Зелени Балкани“ е в празничната нощ животните да не бъдат изолирани, а да останат в плътна близост до хората си.
„Хубаво е тези от нас, които имат домашни любимци – така, както аз имам куче и котка вкъщи – тези животни да бъдат по-близко до нас. Да чувстват нашата подкрепа, спокойствие, да бъдат гушнати, да бъдат завити с техните одеалца, с които най-често стоят и нощуват“, препоръчва д-р Петров. Познатите миризми и физическият контакт създават усещане за защитеност.
Статистиката показва пик на изгубените кучета в първите дни на януари. Най-рисковата група са животните, които не „празнуват“ в собствения си дом.
„Най-уязвими са животните, чиито стопани са решили да празнуват Нова година на различно място, извън техния дом, тъй като съответно това домашно животно няма да познава района“, предупреждава д-р Петров. При инцидент дезориентираното животно може да избяга на километри.
Под въздействието на адреналин, животните не търсят открити пространства, а убежища. „Най-често животните, ако има някакви ниши, ако има някъде по-захрастени територии, веднага ще бъдат наврени в дупки, в междублоковите пространства или в захрастени части на парковете“, обясни д-р Петров.
В Спасителния център на „Зелени Балкани“ всяка година след празниците постъпват и пострадали диви животни.
В градове като Стара Загора, където има големи зимни струпвания на птици в парковете, зарята нанася сериозни поражения. Ослепени и стресирани от взривовете, птиците губят ориентация в тъмното и се удрят в препятствия. „След Нова година сме имали единични птици, които пристигат. Това най-често са гълъби, враноподобни птици, грижили сме се и за горски ушати сови“, отбелязва д-р Петров. | БГНЕС
