За изработката на статуетката позира гол мексикански режисьор
“Боже, колко прилича на чичо ми Оскар!”, възклликва библиотекарката и продуцент на академията Маргарет Херик, когато вижда готовата статуетка на американската филмова академия преди 90 години.
Поне така твърди едната от легендите за името на престижното отличие.
Според друг мит пък на един критик му омръзнало непрекъснато да повтаря “Златната статуетка, връчвана от академията” и я нарекъл на шега Оскар.
Самата американска филмова академия приема това име през 1939 г. Стилизараната статуетка на средновековния рицар, който държи меч на кръстоносец и е стъпил на филмова лента, почти не е променяла формата си през всичките 9 десетилетия.
За направата ѝ е позирал гол мексиканският режисьор Емилио Фернандес през 20-те години на миналия век. Първите оскари са направени от позлатен бронз и се отливат и полират от леярната “Шъмуей енд сънс” в Батавия, Илинойс.
Позлатената фигурка в стил ар деко е висока 34,3 см и тежи 3,6 кг. Тя е по дизайн на Седрик Гибънс, артистичен директор на студио “Метро-Голдуин-Майер”.
Историята на отличията стартира на 16 май 1929 г., когато те са раздадени за първи път по време на банкет в залата “Бласъм Рум” в холивудския “Рузвелт хотел”.
На първата церемония присъствали 270 души срещу билет от 5 долара. Награждаването продължило 15 мин, като били връчени 15 статуетки.
Сред участниците няма напрежение и сълзи на изненада, защото имената на победителите са известни 3 месеца по-рано - от 18 февруари.
Първите носители на престижното отличие се броят на пръстите на едната ръка. А съвсем първият, който получил званието за най-добра мъжка роля, става немският актьор Емил Янингс, макар слуховете да гласят, че първоначално не е трябвало той да грабне статуетката.
Истинският победител
е трябвало
да бъде куче
11-годишната немска овчарка Рин Тин Тин, спасена във Франция през 1918 г. от американски летци, се превръща в една от най-големите и богати звезди на американското кино с цели 27 филма в кариерата си и един невзет “Оскар”.
Новосформирана, тогава американската филмова академия се отказва от идеята, защото решава, че ако даде първата си статуетка на куче, ще изглежда несериозно.
Ето защо, въпреки че Рин Тин Тин получава най-много гласове от журито, членовете му провеждат второ гласуване само с актьори хора, което Янингс печели.
В средата на 30-те години на миналия век бронзът е заменен от британиум (калай, антимон и мед), потопен в сребърен никел и покрит с 24-каратово, или направо от чисто злато.
От 1982 г. те се произвеждат от компанията “Оуенс и сие” в Чикаго. В периода от 1942-а до 1945 г., когато в страната има недостиг на метали, статуетките са правени от боядисан гипс. А щом войната приключва, носителите им получават правото да си вземат металните позлатени версии. Академията го прави в знак на подкрепа срещу хитлеризма.
Най-сериозното отклоняване от традицията на дизайна е през 1939 г., когато 10-годишната Шърли Темпъл връчва на Уолт Дисни втората му почетна награда. Тя представлява дървен пиедестал със стълбичка, върху който има 1 нормален “Оскар” и 7 по-малки фигурки - оскарчета. Идеята е да се направи реверанс към култовата анимация на Дисни от 1937 г. - “Снежанка и седемте джуджета”.
През 1940 г. са въведени нови правила - победителите стават известни едва на сцената. В първите години обаче не е било възможно чуждоезичен филм да спечели.
Чак през 1957 г. се появяват номинациите за най-добър неанглоезичен филм, първият победител в тази категория е “Пътят” на Федерико Фелини.
През годините в тази категория с най-много статуетки е Италия - 14, следвана от Франция с 12 и Япония с 6. Швеция и Германия са с по три. В списъка на носителите на “Оскар” за най-добър чуждаезичен филм са също Чили, Иран, Унгария, Полша, Австрия, Дания, Германия, ЮАР, Канада, Испания, Босна и Херцеговина, Тайван, Холандия, Чехия, Русия, Швейцария, Кот д'Ивоар, Алжир.
Ото Премингер пък е първият режисьор, дал легална работа на сценаристи от черните списъци през 1959 г. През годините броят на награждаваните и номинираните се е променял многократно, но пък времето за изработка чувствително се е съкратило.
За изготвянето на 50
статуетки са
необходими 3-4
седмици
Ако някоя не отговаря на стандарта, тя веднага е срязвана наполовина и претопявана. Всяка трябва да е идеална. До церемонията статуетките се пипат само с ръкавици.
От 1949 г. всяка статуетка се номерира. Тогава е изработена 501-ата, а с нея започват да поставят серийни номера. Макар много пъти номинирани, някои от най-известните актьори в киното никога не са вземали “Оскар”.
Сред тях са: Джони Деп, Ричард Гиър, Том Круз, Глен Клоуз, Хоакин Финикс, Едуард Нортън, Еми Адамс, Миа Фароу, Ед Харис, Сигърни Уивър, Харисън Форд, Мишел Пфайфър, Лиъм Нийсън, Ралф Файнс, Хю Грант...
Не могат и да си ги купят от предишни носители.
От 1950 г. насам нито победителите, нито наследниците им имат правото да обявят статуетките си за продажба, освен ако преди това не ги предложат за закупуване на академията за цената от 1 долар.
Разбира се, съществуват и изключения. През 2011 г. Беатрис Уелс, щерка на Орсън Уелс, обяви търг за приза на баща си от 1942 г. за най-добър сценарий за “Гражданинът Кейн”, а предложението събра 861 542 хиляди долара.
В дългогодишната история на оскарите не липсват и скандали. През 2000 г. академията била ограбена. Тогава изчезват 55 статуетки. По-късно те са открити в кофа за боклук по време на полицейска операция срещу трафиканти на наркотици. 52 от тях не са повредени.
Година по-късно Miramax е обвинена, че е купила номинация за “Шоколад” на Ласе Халстрьом.
Източник: https:www.24chasa.bg
