Американците не трябва да се тревожат - всичко е наред с Александър Вучич.
В това се увериха държавният секретар Майк Помпейо, един заместник-помощник държавен секретар и един изпълнителен заместник-председател, домакини на необявената визита на Вучич. Помпейо го прие, представете си, в кулоарите на заседание на Съвета за сигурност на ООН за Близкия изток.
Доколкото сръбската общественост бе информирана, най-вече от страна на самия президент на Сърбия, тук няма нищо ново, освен факта, че той бе приет от държавен секретар, което за директните контакти на Вучич с американски официални лица е необикновено високо ниво.
Значи, ако главни теми са били привързаността на Сърбия към диалога с косовските албанци, условието албанците да премахнат митата на стоките от Сърбия и пътя на Сърбия към ЕС, то тогава целта на посещението на Вучич е била да увери американските официални лица, че няма промени по отношение на неговото основно задължение, а то е да признае независимостта на Косово.
А че не става въпрос за нещо друго, например за някакво колебание на Вучич, говори фактът, че той отиде в Америка, а не американците отидоха при него, което те биха направили, ако бяха забелязали някаква промяна.
Това, че президентът на Сърбия е готов да признае независимостта на т.нар. Косово, при условие че получи "нещо", днес е публична тайна. Местната общественост като вече сготвена жаба рутинно приема тази неизбежност, без да разбира, че тя е последица от дългогодишното заблуждаване на обществеността по повод въпросната реалност. Разбира се, че тази "реалност" е продукт на медийната селекция на реални факти във връзка с Косово.
В международни рамки тази селекция игнорира нарастващото равновесие между световните сили, където Русия и Китай, които постоянно подкрепят териториалната цялост на Сърбия, укрепват своето положение и влияние. Забележимо е, че през последните седмици преди пътуването на Вучич в Ню Йорк местните медии просто игнорираха политиката на споменатите сили спрямо южната сръбска област. Вниманието на публиката бе фокусирано върху още една инициатива на западните фактори, този път на квинтета. Тази западна петорка изрично настояваше Сърбия и т.нар.
Косово да направят трампа от една страна с премахването на митата върху сръбските стоки, а от друга с дейности във връзка с оттеглянето на признаването на Косово. Остава главното впечатление, че реалността се създава само от натиск и заплахи от страна на Запада. Независимо от всичко това западните участници стават все по-нервни от многомесечното отлагане на процеса на международно признаване на Сърбия и Косово.
Възникна нещо, от което те интуитивно се страхуваха - замразен процес, което е само другото име на замразен конфликт и което от тяхна гледна точка е най-лошото, е, че виновници за новото положение не са сърбите, а албанците, техните балкански фаворити.
След въвеждането на драконовски мита на стоките от Сърбия Вучич и според тях нямаше накъде да върви и сигурното движение към взаимно признаване бе спряно. А след това, когато колата започна да върви надолу, започнаха да се редят събития от истинската реалност - по-различна от западната лабораторна, които усложниха приключването на проекта за независимо Косово.
Проектираните условия не предвиждаха, че ще падне правителството на Харадинай заради действията на Специалния съд и че в Сърбия опозицията ще заплаши с бойкот на следващите избори и с това значително ще намали легитимността на неминуемата победа на Вучич и по-удобното предаване на Косово. А най-накрая кой знае какво още може да се случи и експериментът напълно да пропадне.
Отиването на Вучич в Америка трябва да се гледа през тези реалистични очила - той все пак е най-важният западен играч в тези неща. Харадинай може да бъде заменен от Тачи или от който и да е албански политик, но Вучич не може да бъде заменен от никого в Сърбия. Ако той, не дай си боже, се поколебае, нещата напълно ще пропаднат. На Запада ще остане само употребата на сила - икономическа, политическа и военна, но въпросът е дали това би било изпълнимо днес.Поради това бе необходимо още веднъж да се провери дали Вучич все още спазва обещанието си. Съдейки по неговото лично информиране на сръбската общественост, всичко е наред. Остава зоната на предпоставките и възможните заключения въз основа на всичко, което знаем по този въпрос. Не трябва да се съмняваме в американската предпазливост, когато става въпрос за Вучич. Тази предпазливост е обща - външнополитическа, специална - спрямо сръбските политици и лична - към самия Вучич.
Когато става дума за последната, те добре знаят, че днешният президент на Сърбия, когато за тях това бе най-важно, смени образа си и от краен националист стана примерен европеец. Въпреки големия си международен опит с такива политически образи, и рационално, и ирационално те не могат да бъдат напълно сигурни.
Техният скептицизъм тук е естествен, колкото и скептицизмът, който естествено съпровожда отношението между високопоставени и васали. На американците не харесват и два неблагоприятни факта - първият е, че албанците им създават проблеми по простата причина, че днешната американска администрация няма чувства към техните максималистични искания.
Например разграничаването, което би означавало сегашните непризнати граници легално да се признаят с малки двустранни отстъпки и корекции, за което Вучич е готов, но това значително засяга съществуващия план за Велика Албания.
Другото неблагоприятно обстоятелство за американците е фактът, че за Вучич днес в Сърбия няма замяна. Не става дума за проста замяна, а за качествена, такава замяна, която би гарантирала съществуващата степен на анестезия на сръбската общественост. От всичко това почти няма никаква утеха. Но новото в сравнение с 2008 г., поне когато става дума за косовския въпрос, е, че вече и на Запада не му е лесно.
* Авторът е настоящ преподавател във факултета за политически науки на Белградския университет и бивш министър за Косово.
(БТА)
Източник: https:www.24chasa.bg
