Мари Фредриксон си отиде едва на 61 години
Есенен септемврийски ден, джогинг с любимия човек и връщане у дома. Така, привидно приятно, започва кошмарът на певицата от “Роксет” Мари Фредриксон през 2002 г. Вместо тичането да повдигне тонуса ѝ, тя се оплаква на съпруга си Микаел Болиос, че се чувства ужасно. Решава да полегне, за да възстанови силите си, но така и не стига до спалнята.
Припада в банята и удря главата си в мивката толкова силно, че получава епилептичен пристъп и почти губи зрението на едното си око. Малко по-късно в болницата разбира, че има тумор в мозъка.
Тя не само живее 17 години с тежката диагноза, но твори, пее, излиза на сцена пред хиляди души. На 9 декември обаче ракът успя да надвие 61-годишната Фредриксон.
Преди това тя записва името си в златния фонд на попмузиката с парчета като Listen to Your Heart и Must Have Been Love, което озвучаваше и филма “Хубава жена”. Тях изпълни със сценичния си партньор Пер Гесле, с когото създава “Роксет”. Двамата сформират бандата през 1986 г. и тя бързо добива огромна популярност в Швеция. Дебютният им албум Pearls of Passion излиза същата година, но вторият им носи световен успех, при това по щастливо стечение на обстоятелствата. Американски студент, който учел в Швеция на разменни начала, чува хита на “Роксет” The Look от тавата им Look Sharp!. Купува албума и го дава на свой приятел, който е диджей в Минеаполис. Скоро The Look става номер едно в класацията Billboard Hot 100, въпреки че
Оттогава славата на “Роксет” расте стремглаво нагоре.
Диагнозата рак свали певицата от сцената, но само временно. През 2002 г. тя започна агресивно лечение, като това не ѝ попречи да вложи цялата си останала енергия в музиката. Така създаде първия си солов албум през 2004 г. - The Change.
Другото нещо, което ѝ помага в този труден период, е рисуването. Всъщност сама създава корицата на албума си, която представлява неин автопортрет, направен с въглен. “Беше забавно и ме накара да искам да го направя пак. По-рано рисувах само за себе си или показвах нещата си само на близките и приятелите си”, разказва певицата. Първата ѝ изложба е през 2005 г. в Стокхолм. Всички картини тогава са разпродадени още на втория ден.
“Обичам да рисувам с въглен, има толкова много нюанси и мога да изтрия всичко по всяко време само с пръстите си”, казва Фредриксон. Е, понякога добавя и цвят. “Работя с много мека креда, а картините ми стават все по-цветни”, обяснява тя. Рисува по много специфичен начин - с пръсти, за да усеща качеството на платното.
Твори основно в трапезарията си. “Там рисувам, когато децата ми са на училище. Тогава има тишина. Трябва ми или тя, или пълната ѝ противоположност -
Да, малко съм двойствена, това е заради зодиалния ми знак - Близнаци”, казва певицата.
Все пак голямата ѝ страст си остава музиката. Тя продължава да се усъвършенства, правейки солови песни, като през 2009 г. се завърна на голямата сцена, за да пее на живо. Същата година заедно с Гесле подновяват “Роксет”. Дуетът отново започва да пътува по турнета и дори създаде 3 нови албума, а това никак не е лесно, защото, макар Фредриксон да помни всички стари песни на групата, ѝ е трудно да запамети текста на новите. “Пеенето из страната я караше да се чувства невероятно. Получаваше толкова много подкрепа от публиката - сякаш това е най-странната рехабилитация на света”, казва Гесле.
За жалост, болестта на певицата е причината “Роксет” окончателно да слезе от сцената през 2016 г. “Бяха невероятни 30 години! Веселото ни пътуване свърши, но ние със сигурност се забавлявахме, нали?”, написаха от бандата в социалните мрежи.
Гесле не остана безразличен, когато разбра, че сценичната му партньорка е починала. Той ѝ отдаде почит, като написа: “Времето лети толкова бързо! Сякаш беше вчера, когато бяхме заедно с Мари в малката ми квартира в Халмстад и мечтаехме за едни и същи неща. И каква чудесна мечта осъществихме!
Ти разкраси моите черно-бели снимки с най-ярките цветове! Бяхме прекрасни приятели в продължение на 40 години”.
Голяма подкрепа на Фредриксон оказва съпругът ѝ Микаел Болиос, който също е музикант. “Ако не се бяхме срещнали, не знам дали бих била способна да остана в “Роксет” толкова дълго време. Нямаше да се справя с личната страна от живота по турнета. Висях по баровете, пиех твърде много. Бях тъжна през по-голямата част от времето и имах труден период с пресата, когато трябваше винаги да бъда мила и да казвам правилните неща, да бъда на разположение на всеки, да слагам усмивка на лицето си и да бъда щастлива.
Имах все по-малко пространство, за да бъда себе си, а когато бях, се чувствах несигурна, малка и изгубена”, казва изпълнителката.
Тя среща Болиос през 1991 г. Двамата застават пред олтара през 1994-а. Успяват да организират церемонията в много тесен кръг от хора, като разказват открито за нея няколко седмици след това. Връзката между Фредриксон и Болиос остава силна до края, като той я подкрепя в най-трудните ѝ моменти. Двамата имат момиче и момче - Инез Жосефин и Оскар.
Източник: https:www.24chasa.bg
