На 29 ноември в Монтана по повод 128 години град бяха представени изследванията на трима академици. Публиката научи от самите автори интересни факти за книгите „Душесловие на Историята" от акад. Георги Марков; „Бисмарк. Източният въпрос и Българското освобождение 1856 – 1878” от акад. Константин Косев и за сборника „Извори за кръстоносните походи от 1443-1444 година в българските земи“ от акад. Васил Гюзелев. Поетесата Надя Попова сподели посланията от последната си стихосбирка „Всичко се сбъдна”. Общото между четирите книги е, че са част от каталога на издателство „Захарий Стоянов“. Затова неговият управител Иван Гранитски представи авторите на срещата в художествена галерия „Кирил Петров”.
Кметът на Монтана Златко Живков посрещна тежката артилерия на българската история тримата големи с думи на благодарност и почит към труда им.
За уникалността на българите и за изключителния им принос в развитието на Европа говори академик Васил Гюзелев. Още през 680-681 година е важно заселването на българите и победата над Византийската империя. Оттук започва Царска България. Той открои делото на Хан Тервел, наследник на хан Аспарух от рода Дуло, негов първороден син. Идва на власт непосредствено след смъртта на хан Аспарух в края на 700 г. Съчетава дипломацията с военната сила, благодарение на което постига изключителен авторитет и международно признание на България.
Още в първите години на своето управление спечелва доверието на сваления византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси), който си възвръща престола с помощта на българските войски. Това става през 705 г. след тридневна обсадата на Константинопол. След победата Хан Тервел е приет тържествено в императорския дворец и получава титла и корона на Кесар. Получава също областта Загоре, много златни дарове и скъпи дрехи. Двамата владетели приемат победния парад на своите войски. Успехът е документиран и с надпис до монументалния релеф на Мадарския конник. По- късно имал и други подвизи. Активната и гъвкава международна дейност, военната сила и стратегия на хан Тервел допринасят много за укрепването на българската държава през първите десетилетия на VІІІ век. Сключените от него договори с Византия утвърждават България като важна и независима политическа сила в Европейския югоизток.
Академик Гюзелев изтъкна, че българите са съхранили кирилийската графична система, българската средновековна книжовност и литература,.
Академик Константин Косев говори за магията, тайнството, чудото на Възраждането, за небивалия подем, отварят се 1500 училища и се събужда българският дух. Слага се начало на борбата за църковна независимост- Раковски, Левски, Каравелов, Ботев. Създаването на организационни комитети превръща българите от тълпа в народ и те искат собствена държава. Академик Косев припомни, че в Германия Бисмарк подкрепя българите. Не пропусна и делото на Симеон Велики.
Следващите по- трагични страници за войните от нашата история разгърна академик Георги Марков. Той се спря и на сателитния синдром, характерен за страната ни.
През последните две десетилетия 2 декември се утвърди като празник в календара на Монтана. Това е датата, на която през 1891 г. е издаден указът на княз Фердинанд, утвърждаващ решението на Народното събрание за преименуването на село Голема Кутловица в град Фердинанд.
Източник: https:www.24chasa.bg
