Тъжна година - простихме се със Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Но и с още..

https://mreja.bg/jalto/tazhna-godina-prostihme-se-sas-stefan-danailov-i-stoyanka-mutafova-no-i-s-oshte/76539 Mreja.bg
Тъжна година - простихме се със Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Но и с още..


На 9 декември Стефан Данаилов трябваше да навърши 77 години. Отиде си на 27.11. А винаги празнуваше рождените си дни с торта, постановка и приятели...

Стефан Данаилов, наричан още Ламбо, Мастера, Бате Серго, Майор Деянов, българският Ален Делон, е емблематичен български актьор, дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ (8 класа), политик от БКП/БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев г., избиран за народен представител в 6 парламента.

В деня, в който го изпратиха във вечния му път в Народния театър, на чиято сцена той изигра емблематични роли, времето беше безмилостно студено към неговите фенове. Това не попречи на хората да се подредят чинно в редица, която обикаляше два пъти фонтана пред театъфра, и да чакат с часове да поднесат цвете. Във фоайето на театъра съболезнования приемаха неговият син Владимир Данаилов и съпругата му, долетели от САЩ, доведеният му син Росен Цанков - от първия брак на съпругата му Мария с режисьора Вили Цанков, и неговите две деца близнаци - любими племенници на Ламбо, дъщерята на сестра му - Росица Обрешкова. Като почетен караул стояха неговите ученици от НАТФИЗ, почти всички успешни актьори днес.

Здравето отдавна изневеряваше на Стефан Данаилов. Преди години му откриха злокачествен лимфом, лечението на който срина имунната му система и той беше уязвим за всеки вирус. После го предадоха очите. Не го пожали и паркинсонът. Подхлъзна се на терасата на къщичката край морето, където от години почива, и си счупи тазобедрена става. Но актьора не се кротна. Не го държаха краката, но играеше на скутерче в пиесата “Актрисата”. Връщането му на сцената беше благотворно, но нехайството му към здравето си каза думата, с тъга казва синът му Влади.

Легендарната Стоянка Мутафова почина сутринта на 6 декември 2019 г. на 97-годишна възраст. През октомври великата актриса е имала сепсис като усложнение от възпалена жлъчка. “Състоянието ѝ беше много тежко и нямаше никакво подобрение”, съобщи дъщеря ѝ Мария Грубешлиева. И призова всички, които обичат майка ѝ, да се молят за нея. 9 дни, след като на 27 ноември от този свят на 76 г. си замина Стефан Данаилов, в небесния театър го последва и Стоянка Мутафова.

Стояна Константинова Мутафова е емблема на българския театър и българското кино. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и тя става позната на всички като Стоянка. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ, писателят Константин Мутафов, е драматург в Народния театър “Иван Вазов”. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия и класическа филология в Софийския университет, театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 - 1949). Работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. - в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, където играе от 1956 до 1991 г. Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като “Големанов”, “Вражалец”, “Милионерът”, “Новогодишна шега”, “Топло”, “Любимец 13”, “Кит” и др.

Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Холандия, Швейцария и Великобритания, където жъне огромен успех. Госпожа Стихийно бедствие смело играе дори канкан. От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески срещи разговори и представяне на биографичната книга “Добър вечер, столетие мое”. После ескалираха здравословните ѝ проблеми, които я мъчеха от години - счупвания, незаздравяващи рани, катаракта...

На 84 години на 25 септември 2019 г. в кардиологията на Александровска болница почина Любомир Левчев. През последните години той страдаше от много болежки, но духом не се предаваше, а продължаваше да пише стихове и да издава книги.

Последната стихосбирка на големия поет се казваше “Самосън”. В нея е публикувана и следната негова епитафия: “Hue се отдаваме едновременно на две болки всемогъщи. Ние искаме светът да се променя и да си остава един и същи. Затова атакуваме старото: песни, багери и безсърдечие. А сътвореното от нас - вярваме - трябва да остане вечно… Няма такава вечност! И това е добре. Крадците на огън не са се свършили! А който не е готов да умре - той вече е мъртъв”. Талантът му бе ярък и неповторим, той самият с дарбата си бе цяла една епоха.

През 1975 г. Людмила Живкова става председател на Комитета за култура и кани Любомир Левчев за свой първи заместник. Неговата основна задача е да организира писателските срещи в София.

На първата през 1977 г. пристигат Гор Видал, Уилям Мередит, Янис Рицос и др.

Пленумът на 10 ноември 1989 г. го заварва като председател на СБП. Тогава на трибуната излиза Любомир Левчев и произнася библейската фраза: “Всички сгрешихме и всички непотребни станахме...” Всеки от тогавашните нейни обитатели извървя своя път през “промените”, включително и Левчев. Принуждава се известно време да живее в чужбина. После се върна и доказа, че не е случайно име в българската литература.

Някъде отгоре Левчев спокойно ще посрещне всичко, изписано и изговорено по негов адрес след смъртта му. Той беше насяно с всичко.

Милчо Левиев, легендарният композитор и джаз пианист, почина на 82 години в Солун.

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 година в Пловдив в еврейско семейство. Той е брат на художника Йоан Левиев.

Завършва Държавната консерватория, където негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Бигбенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата “Джаз Фокус'' 65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни “Вчера” (Yesterday). Пише и филмова музика, както и симфонии и камерна музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и води майсторски клас в Нов български университет. През последните години живееше в Солун.

Гениален космополит, Милчо Левиев винаги казваше за себе си: “Аз съм филибелия” (пловдивчанин - б.а.). Когато замина за САЩ и вестта се разнесе, един негов приятел му пожела: “Стой там, бате Милчо, да учиш янките на джаз”, върна се в спомените си президентът Петър Стоянов (1977-2002) - един от първите, отдал почит на големия музикант.

“Повече няма да плачем, ще се радваме на това, на неговата музика”, каза певицата Вики Алмазиду. С Левиев я свързваше не само голяма любов, но и блестяща творческа дейност.

Жорж Ганчев не преживя двата инфаркта

Дни преди да навърши 80 г. издъхна легендарният български политик Жорж Ганчев. През декември м. г. той бе покосен от втори сърдечен удар. По-рано през 2018-а той претърпя друг масивен инфаркт. След втория случай той сподели, че не се чувства добре, трудно говори и се движи

Многократният кандидат за президент, депутат и основател на Българския бизнес блок Георги Ганчев Петрушев, станал известен като Жорж Ганчев, е роден на 29 август 1939 г. в Пловдив. Занимава се активно със спорт, шампион е на България по фехтовка, играе баскетбол. В началото на 60-те години се жени за британка и емигрира. В Англия завършва Британската академия по фехтовка. Главен треньор е на 200-годишния Лондонски фехтовален клуб. Треньор на британските олимпийци за две олимпиади. В САЩ политикът, който съветваше приживе българина да не гледа тъпо, получава пълна стипендия в Холивуд и завършва театралния институт на Лий Страсбърг. Пише сценарии.

В българския политически живот се включва активно след 10 ноември 1989 г. Съосновател на СДС с Любомир Собаджиев, председател на Българския бизнес блок от неговото създаване до 1996 г., когато съпартийците му устройват комплот и вземат името на партията му.

Ганчев получи на президентските избори през 1992 г. 17% от гласовете, което го нарежда на 3-о място сред кандидатите на първия тур.

Депутат е в 37-ото и 38-ото народно събрание. Голямата слабост в живота на политика бяха конете, китарата, музиката и поезията.

На 48 години почина Иван Ласкин. Публично призна за проблемите си. “Аз съм алкохолик, боря се! Имам проблеми с алкохола. Тежък проблем. Пия много”. И обясни, че пие, защото нищо край него не му харесва, защото държавата не цени труда на талантите и младите. До последно до него неотлъчно бе голямата му любов - актрисата Александра Сърчаджиева. Той често казваше колко силно я обича, пише ѝ мили послания: “Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед... защото те обичам! Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам! Обичам да те галя и ти да се усмихваш насън...”

Ласкин става известен още 16-годишен - играе в култовия сериал “Васко да Гама от село Рупча”. Следват “Дунав мост”, “Църква за вълци”, "Хайка за вълци". Александра признава, че когато той си отива, няма пари да го погребе...

Виолета Гиндева почина на 72 години. Известната актриса издъхна след проблеми със сърцето. Имала е и неприятности със стомаха. Уви, явно фатални... Боледуването било неприятно и тежко. “Милата, милата моя Виолета!”, възкликна тогава Стефан Данаилов, неин приятел и партньор в много филми. Виолета Гиндева е родена на 14 юни 1946 г. в Сливен. Ще запомним актрисата с ролите ѝ в “Черните ангели” и “Чичо Кръстник”, в които си партнира със Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Апостол Карйамитев, Коста Цонев и др.

Животът на Виолета Гиндева е низ от непрекъснати кръговрати на провал и ново възземане. Тя пристъпи на сцената на Народния театър след 20-годишно изгнание по покана на директора Мариус Донкин. Днешните поколения театрални фенове не я познават, защото изключителната хубавица има и изключителна воля.

След като е уволнена, Гиндева напуска София, живее в провинцията и нито веднъж не пожелава да излезе на която и да е софийска сцена, макар да има над 120 театрални роли. Години по-късно признава, че е имало дни, в които семейството й е гладувало.

Отглежда дъщеря си Яна-Мария, която завършва две висши във Франция и работи като кинопродуцентка, и сина си Данаил, който се занимава с медийна реклама, преподава актьорство, става общински чиновник в Пазарджик. В киното сме я гледали в “Иконостасът”, “Сватбите на Йоан Асен”, “Князът”, “Снаха” и т.н.

Легендарният блус музикант и радиоводещ Буги Барабата почина внезапно само на 58 г. Той винаги е живеел на ръба, но така му харесваше и му отиваше.

Буги беше невероятен образ. Той измисляше страхотни лафове и вицове. Буги направи групата си “Бараби Блус Бенд”. Наскоро бандата записала и нов албум, който ще излезе в негова памет. “Буги искаше да правим музика, за да имат младите хора още един избор да чуят нещо различно. Това бе най-голямата му цел”, казват негови колеги.

На 66 г. почина Радослав Янкулов - един от емблематичните спортни журналисти и бивш директор на БНР. Завършил е ВИФ и журналистика в СУ “Св. Климент Охридски". През 1976 г. постъпва в БНР, бил е зам.-главен редактор на спортната редакция. Оглавява радио “Експрес” през 1992 г., после става шеф на Радио 99. Основател е на първото спортно радио у нас. Шеф на спортната редакция на bTV. Генерален директор на БНР от 2013 до 2016 г.

Защо актьорът Йосиф Шамли, който имаше участие в 11 спектакъла в трупата на Народния театър, си отиде на 47 години, оставяйки трите си дъщерички, все още се питат колегите му.

Версиите са много, но надделява тази, че не е издържал на напрежението да издържа семейството си, на безпаричието, на което май са обречени българските актьори, и е развил синдрома на прегарянето.

“Няма живот за мен вече. Загубих детето си. Моята обич и гордост си тръгна от нас. Йосе, маме, няма слънце и въздух за мен вече до края на дните ми. Йосенце, защо съдбата беше така жестока, рожбо ненагледна, златно мое талантливо момче?”, проплака във фейсбук майката на актьора журналистката Искра Банкова.

“Сбогом, обич моя. Сърцето ми се къса...”, сподели съпругата му Полина Костова.

В последния сезон той беше част от спектаклите ,,Нощна пеперуда” ,,Наблюдателите”, ,,Калигула”, ,,Спускане от връх Морган”. Йосиф Шамли има роли в BG сериалите “Под прикритие”, “Дървото на живота”, “Откраднат живот”, “Дяволското гърло” и др.

На 71 г. почина нашият колега - журналистът Бойко Бойков, основателят на отдел “Кореспонденти” във в. “24 часа”. Достолепен и ерудиран човек - фин, достоен, горд, забележим и честен.

На 81 години си отиде един от доайените на българската журналистика - Величко Скорчев. - наричан “бащата на сутрешните блокове”.

Големият бургаски художник Стоян Цанев почина на 72 г. Картини на Цанев са притежание на наши и световни галерии.

На 85-годишна възраст почина вицепрезидентът на републиката (1997-2002 г.) Тодор Кавалджиев. “ Тодор Кавалджиев беше достоен човек и достоен вицепрезидент, заяви президентът Петър Стоянов (1997-2002).

Бизнесменът Пламен Минчев получи масивен инфаркт на ски писта. “Винаги съм обичал журналистиката, но в един момент реших да погледна какво имам в джобовете си, казва той и става един от най-богатите в България.

Тв продуцентката Весела Тотева печели личната си битка с дрогата и от години помага на другите. Отиде си на 45 г. Малко след кончина ѝ излезе филм за нейната съдба “Доза щастие”.

Един от създателите на групата “Тоника” - първият соло китарист Илчо Арабаджиев, си отиде на 75 г. след кратко боледуване.

Почина Явор Захариев - вокалът на “Гравити Ко.". През годините Явор се бори със зависимостта си към дрогата.

Рак на белия дроб скоропостижно покоси известния преводач, поет и литературен критик Владимир Трендафилов. Той си отиде на 63 г.

Дъщерята на голямата поетеса Маргарита Петкова - Надежда Огойска, почина след дълга битка с рака.

На 85 г. след боледуване почина проф. Владимир Топенчаров. Той е инженер и математик, член на БСП от 1954 г., бил е и дипломат.

На 86 годишна възраст ни напусна големият български фотожурналист Христо Юскеселиев.

 Масивен инфаркт покоси прoчутия билкaр и лeчитeл Eмил Eлмaзoв.

Един от тримата собственици на търговската верига “Зора” - Пламен Стойков, почина месеци преди да навърши 59 години.

На 78 г. възраст почина хумористът и имитатор Веселин Павлов - Весо Парцала.

Сърдечна недостатъчност покоси един от най-богатите българи - 55-годишният Ангел Тенев - собственик на група “Аякс" - най-големият производител у нас на свинско месо.

 Напусна ни актьорът Васил Димитров - един от доайените в театъра, уважаван актьор, режисьор и театрален педагог.

 Внезапно на 66 г. почина журналистът Пламен Грозев - основател и зам.-главен редактор на “Свободен народ”, главен редактор на в. “Експрес”, автор на “24 часа” и “168 часа”.

Отиде си проф. Любомир Корнезов - депутат, зам.-председател на НС.

Павел Васев изкара почти година в будна кома, след като получи тежък инсулт в Москва, където бе шеф на българския културен институт. С помощта на Вежди Рашидов бе пратен правителственият самолет с екип невролози, които прибраха режисьора в България.

Наричаха го един от последните софийски бохеми и най-прочутия мустак. Павел Васев е бивш шеф на Съюза на българските филмови дейци, директор на Народния и на Сатиричния театър и талантлив режисьор.

Режисьорката Нушка Григорова е известна и с това, че като пионерче е снимана с Георги Димитров, който я е вдигнал на ръце. Снимката е култова, но талантът ѝ я извади извън сянката на прочутия кадър. Тя почина на 80 г. - беше една от големите личности зад кадър на малкия екран, лице в художествените и детските предавания, постави началото на поредицата “Хуморът не е от вчера”, беше душата на предаванията, свързани с Международната детска асамблея “Знаме на мира”, остави диря в редица музикални заглавия.

Отиде си и големият патриот Красимир Узунов - наричан Поручика, който до последния си дъх отстояваше и защитавашебългарщината. Създател на първата българска частна информационна агенция „Фокус“.

Източник: https:www.24chasa.bg


0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.