Съвременни мъже, които преди 40 години никой не можеше да си представи…

Ако някой доведе жена от миналото в наши дни, тя ще бъде много изненадана. И основната причина за нейната изненада биха били модерните коли, електронните джаджи, както и … мъжете. Не всички, разбира се, а отделни типове.

Има хора, които просто „не искат да работят“ и това се случва достатъчно често. В интернет публикуват статуси жени, които не искат да работят, а искат само да си оправят ноктите и да се развяват из моловете. И също така виждаме маса мъже, които, по време на соца биха попаднали в категорията „паразити“.

Наскоро присъствах на юбилея, за 60-те примерно на г-н „Иван Иванов”, който бе облечен добре, държа се достойно и обяви, че отива да види Япония.

– Какво работи Иванов? – прошепвам в ухото на мой роднина.

Оказва се, че изобщо не работи. Вече е почти в пенсионна възраст, уволнен преди години от последната си работа и още не е започнал нова. Но, съпругата му има собствена верига магазини. За нея няма значение дали съпругът й ще работи още няколко години или не, за нея е важно „да има любим до себе си“. Познавам няколко семейства, в които мъжът е в същото положение, но жената изобщо не е собственик на фабрики, магазини, яхти. И нищо, така си живеят.

Това се случва и в моето поколение. Историите, в които съпругата издържа съпруга си няколко години, преди да разбере какво се случва, не са необичайни. Може да се каже, че днешните жени са някак странни, жена от миналото би го изгониа и това е всичко. Но никой не казва директно „Няма да работя, аз съм търтей“. Най-често те говорят нещо за блестящите си перспективи, за това, че искат да работят за себе си, а не за нечия сметка, че просто трябва да изчакат шанса си. И така – месеци, години…

Има и по-сложни варианти. Например, когато „порасналия” син на около четиридесет години живее със средствата на все още енергичния си баща-предприемач. И съпругата на „детето” също живее с него от тези средства. И двамата не работят, но въобще не скучаят. Е, жената поне се грижи за децата и домакинската работа. А „детето – съпруг” по цял ден играе компютърни игри…

Трудно е да се разбере колко такива мъже има сега. Преди няколко години в статистиката се появиха цифри: те казват, че в диапазона на граждани от 25 до 70 години се наброяват 5-7% от най-истински паразити в социалистическия смисъл на думата. В миналото, все пак трябваше да започнат някаква работа, за да не ги хванат, по члена за „тунеядство”. А сега това е норма. Естествено е, че жените от старата школа ще използват подходящата дума „паразити“ за такива хора.

Типажа на нежен, млад мъж

В моята младост този човек със сигурност щеше да бъде бит дори от жените. Спомням си как един мой познат беше подиграван заради лакираните си с безцветен лак нокти . Сега това изглежда като напълно мъжко нещо, или поне унисекс. А тогава нямаше „унисекс“. Беше – „ти не си ли …?“ Но сега вече няма такива граници. Младите хора, дори в провинцията, спокойно носят розово, фенове са на Елтън Джон, споделят съдържанието на сеанса си с психолог, лакират си ноктите и се страхуват от кучета.

Приятел на сина ми съвсем наскоро се е разхождал в пъстра компания и срещнали свободно пуснат ротвайлер, съмнително за агресивност едро куче по алеята. Една от дамите казала на шега, нещо като, „Не се бойте, ако кучето ни нападне, мъжете ще ни пазят”. Щегичка! И съвсем сериозно и директно един от тях попитал:- „Защо ние, а не вие? След като, имаме равенство, ние също се страхуваме от кучета. Даже повече ни е страх”. Тук нашата жена от миналото би зяпнала от изненада. Много неща можеха да си представят за мъжете преди, но не и това.

40 годишните „деца”…

Това, което доскоро изглеждаше като конкурентно предимство – ергенски статус, липса на деца, липса на кредити и ипотеки, някак внезапно се обезценява, когато наближат четирийсетте. В компанията на връстници вече се забелязва, че не им подхождате. Вашите връстници са вече семейни, а какво на вас ви предстои не е много ясно. По правило търсенето на постоянен партньор започва едва тогава с опит за уреждане на сериозна връзка. Само че, умението им за съвместен живот вече е загубено. Или изобщо не е съществувало…

В същото време няма за какво да съдим тези хора. Те не са ограбили никого, не са откраднали нищо, не са взели подкупи, не са застреляли някой нещастник в подлеза. Тези „добри” хора от нов тип може и да не си живеят толкова зле. Само жената от миналото би ги съжалила. По нейно време това не е било така – почти всеки нормален мъж е работел и вече със семейство. Луди ли са били?

Може би, все пак някоя е попаднала на друг тип съвременен мъж? Искрен в чувствата си, без никакъв мачизъм, готов да сподели не само кафето си, но и домакинската работа, Човек придирчив към връзките си. Кой знае…

Светослав Атаджанов