Народното събрание под егидата на “24 часа” с план по дати как да намалим жертвите
Чисто нов Закон за движение по пътищата лансира министърът на транспорта Росен Желязков на кръгла маса “Карай умно, стигни жив!”, организирана от “24 часа”. Първата от серия дискусии, планирани от изданието, бе посветена на обучението на водачите. Защото умното шофиране е невъзможно без родителски пример, знания и практически умения.
За да срещне позициите на властта и засегнатите от предстоящите промени в правилата, “24 часа” събра в НДК министрите на транспорта и на вътрешните работи Росен Желязков и Младен Маринов, зам.-министъра на образованието Таня Михайлова, председателя на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата” Малина Крумова, депутати от транспортната комисия на парламента, шефове на полицията и на “Автомобилна администрация”, експерти по пътна безопасност, представители на организациите на автошколите и на инструкторите.
За час и половина дискусия, на моменти разгорещена, бе постигнато съгласие по три важни теми. Първо, стана ясно, че вместо три закона ще се пише един изцяло нов Закон за движение по пътищата. Ще се изготви
пътна карта за
развитие на
пътната
безопасност,
която ще бъде представена в парламента. И трето - правилата за движение ще влязат в училищата, като се обмисля след 7-и клас децата да държат изпит.
Идеята за нов закон идва, след като от 2015 г. предишният министър на транспорта Ивайло Московски настояваше сегашният да се раздели на три - за движение по пътищата, за водачите и за пътните превозни средства. Това бе направено и миналата година проектите бяха публикувани.
В понеделник министър Желязков обяви, че цялостният нов закон ще бъде предложен през следващите месеци. По повод на готовите законопроекти той коментира, че са безценен материал: “Започваме от 70-80% свършена работа, въпросът е да се намери консолидацията и да не се фрагментира законодателството. Това е нашето убеждение в кабинета”.
75 поправки има на сегашния Закон за движение по пътищата, който е приет през 1999 г.
Злободневието в момента убива действието. Злободневие e колко да са часовете (по кормуване), какъв да е изпитът, дали да се аутсорсват центровете. Налагаме матрици на дебата, които убиват същественото, обяви министърът и призова участниците да загърбят различните си позиции, защото правилата трябва да са в името на обществения интерес да намалеят жертвите на пътя.
Издателят на “24 часа” Венелина Гочева обяви резултатите от анкета на сайта 24chasa.bg, в която са участвали над 6000 читатели. Според над 51% от гласувалите основна вина за смъртността на пътя носят шофьорите, които са нискоинтелигентни и лошо обучени.
97% от всички настъпили катастрофи са след човешки грешки на водачите или другите участници в движението, обяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов.
“Отдаваме много
голямо значение
на контрола,
а в перспектива
резултатът
не е добър
Българското общество е свикнало някой да го контролира и като усети, че е без контрол, почва да нарушава”, добави шефът на МВР. Той обясни, че на изпита за шофьорска книжка всички спазват правилата, но почват с нарушенията след това. И попита: “Ако водач даде газ за участък от 200 метра, как би могло МВР да е там, за да го контролира?”.
“Какъвто и закон да приемем, ако родителят праща детето си на училище зимата, когато има по-малка видимост, без да го облече с по-видими дрехи, кой закон ще го пази”, даде пример министърът.
А кой обучава
тези, които не са
в автошколите -
велосипедисти,
хора, които карат
тротинетки,
пешеходци, попита Малина Крумова, председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Тя лансира обучение от ранно детство.
Две теми предизвикват съпротивата на част от автошколите у нас - дали е нужно часовете за кормуване да са 42 вместо 31, каквото решение вече има, и да се въведе ли електронен контрол на обучението - снимка с инструктура, джи пи ес наблюдение на маршрута, шофиране на магистрала, в мъгла и през нощта.
Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, заяви, че няма как да постигне консенсус с инструктори, които не дават часовете за кормуване, с нарушителите и контролиращите.
Увеличаване на часовете по кормуване най-много до 36 приема Стефан Малковски от Националния автоинструкторски съюз. Според него и в момента никой не лишава курсиста да си вземе допълнително часове при нужда.
Че часовете не трябва да се увеличават, смята и Богдан Милчев от Института за пътна безопасност . Мотивът му - 75% от водачите изкарвали изпита от първия път.
Съгласни сме на 42 часа кормуване, защото само със санкции видяхме, че не става, каза обаче Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка. Но селфито е унижение, отсече автоинструкторът.
Кой каза, че ще
има селфи?
Някой каза ли, че
тази система ще
се въвежда?
Да, има проект, той е пилотен и никога не е казвано, че това ще е моделът. Може да е моделът, ако има консенсус. Това е дебатът, а не дали ще наречем лицевата идентификация селфи, отговори Росен Желязков.
Участниците в дебата възприеха идеята на Богдан Милчев през 2020 г. да се изготви Пътна карта за развитието на пътната безопасност. “Така ще има яснота и предвидимост, независимо кой е министър и кои са депутати”, аргументира се той.
Ангажимент, че държавната агенция ще работи по нея, пое Малина Крумова. Шефът на транспортната комисия Халил Летифов също прие идеята.
От години предлагаме изпитите да минат под контрола на Съюза на българските автомобилисти, заяви Емил Панчев, председател на УС на СБА. Тогава казаха, че ще има корупция. А има ли година, в която да не е била разкривана корупция в “Автомобилна администрация”? Където имаше такава корупция, изпитите бяха изведени от държавата”, даде пример Панчев с други страни.
Откакто съм депутат, не сме позволявали безразборни поправки в закона, за 5-6 г. те са 6, преди това са били 70, отчете Георги Свиленски от комисията по транспорт в парламента. И допълни: “За 6-7 г. не сме мръднали, МВР купи камери, триноги, но катастрофите са същите”.
“Не е толкова важно колко часа ще е обучението, а това, че е свързано с първите 7, първите 14, първите 17 години. Допускаме системни грешки, а след това се занимаваме с това дали да има селфи, или да няма селфи”, коментира шефът на транспортната комисия Халил Летифов.
Ние ще работим заедно, но нека в големите неща да бъдете единни, за политиката, която трябва да реализираме в краткия период на следващата година, призова министър Росен Желязков представителите на автошколите.
Да има своеобразна матура след 7-и клас дали децата владеят правилата за безопасно движение на пътя, предложи шефката на агенцията за пътна безопасност Малина Крумова.
“След 14-годишна възраст децата могат вече да са самостоятелни участници, като карат велосипед на пътното платно. Не можем да ги пускаме на пътя, без да знаем доколко са усвоили безопасното движение”, мотивира предложението си тя.
“Обучението на шофьорите, осъзнаването на тяхната отговорност на пътя трябва да започва още от най-ранна детска възраст. Бих разширила темата на дебата за подготовката на шофьорите не само с водачите, но и с пешеходците. Шофьорският курс не е нито само началото, нито краят, а само елемент от обучението. От най-ранна детска възраст трябва да се развиват уменията за осъзнаване на риска на пътя. Манталитетът се формира в ранна възраст. Трябва да се създава култура на движение по пътя, за да може, когато станат шофьори, да осъзнават отговорността си”, заяви още Малина Крумова.
Агенцията подготвя вече концепция за промяна на обучението по пътна безопасност в училищата. “Въпросът не е толкова дали да са в часа на класния, а да променим методиката и да вкараме професионалисти и практици в часовете”, обясни Малина Крумова.
“Защо трябва да очакваме, че тези, които не си дават часовете, тези, които не учат хората на максимален брой елементи от бъдещото управление и поведение на пътя, ще са консенсусни?” Това попита Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.
“Те винаги ще бъдат против, ще искат да се запази статуквото. Десетки случаи имам, когато идват водачи и не знаят що е то извънградско управление, а магистрала са виждали по телевизията и когато са се возили, а управлението в тъмната част на денонощието го знаят от някакви филми. Нужни са непопулярни, но крайно необходими и задължителни мерки. Освен всичко друго ние имаме и задължения към обществото”, продължи той.
Над 80% от подготовката на бъдещите водачи минават по 4-5 до 10 улици, на които след това се провежда изпитът. Ами утре, като тръгне да кара във Виена, какво правим? Продължават да се зубрят тестовете. Един голям брой въпроси са не излишни, а обидни, каза още Георгиев. Той призова властта да направи така, че некачествените курсове да станат невъзможни.
“Това ще бъде свързано с неудобства. За 85-90% от инструкторите тази работа е хоби. Те са охранители, нощни пазачи, учители и като втора работа са инструктори. Не можем повече да се съгласяваме с това статукво. Какво е електронният контрол - той е система, при която, ако не си дал часовете в тъмната част, не си карал извън града, ако не си паркирал, не ти се финализира курсът. В момента разрешителното се дава на един рентиер и към разрешителното се прикрепват инструктори, които му плащат, за да им узаконява обучението на курсистите”, каза още Георгиев.
Източник: https:www.24chasa.bg
