Министърът на културата Боил Банов представи отчет за изпълнението на приоритетите на Министерството на културата за 2019 година на заседанието на Министерския съвет днес, 27 декември. Това съобщиха от Министерството на културата.
С близо 5 милиона лева са подпомогнати археологически и теренни проучвания на над сто обекта на териоторията на цялата страна, като средствата са насочени както към вече започнали, така и към нови изследвания, отчете министърът на културата. Според него консервацията и реставрацията са голямото предизвикателство пред сектора, но средствата за това са увеличени двойно – с половин милион лева. ,,Много са средствата, които и Министерски съвет дава за археология. Пари се дават и от общините. Стотици са обектите, които се разкриват“, отбеляза министърът, тъй като част от експонатите отиват в музеите, но огромна част остават на терен и изискват консервация и реставрация.
В рамките на средствата по бюджетна програма: ,,Опазване на недвижимото културно наследство” са сключени 84 договора на стойност от 3 535 980 лева, от които средства са финансирани над 120 археологически обекта, сочи отчетът на министъра. В областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности са сключени 31 договора на обща стойност от 1 435 980,4 лв. Сред финансираните забележителности са: Ивановските скални църкви, Мадарският конник, Рилската света обител, Историко-археологически резерват „Сборяново“, Националният историко-археологически резерват „Плиска“, Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата и др. Със средства по програма “Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ през тази година са финансирани на конкурсен принцип общо 59 проекта на стойност 459 473,14 лева.
Бюджетът за култура за 2020 година е завишен с 22 654 300 лева, отчете министърът, като средствата са повече с всяка изминала година. С по 500 000 лева повече е финансирането за проекти в Национален фонд „Култура“. С 1,5 милиона лева се завишени и предвидените средства за филмопроизводство.
Министър Боил Банов отчете и 30% ръст в посещаемостта на културните институции. „Тенденцията е всяка година да има повече зрители и повече приходи. Щом хората имат повече пари за театър, означава, че държавата върви напред", коментира той. По отношение на сценичните изкуства се работи за установяване на нова методика, която е в процес на обсъждане с всички заинтересовани страни. През изминалата година са финансирани близо 150 творчески проекта в областта на музиката и танца за над 1,2 милиона лева. Близо милион са средствата в подкрепа на фестивали, събития, чествания и любителско творчество.
Близо 2 милиона лева е осигурило Министерството на културата за книги и попълване на библиотечните фондове в страната, като над 853 библиотеки са захранени с нови издания. ,,Това означава повече четящи хора, повече интерес към книгата и четенето, резултат от което е и подкрепата на издателите, защото вече могат да си позволят да издават не само пазарни заглавия, а и такава с висока художествена и научна стойност'', отбеляза министърът на културата. Той отчете още, че през изминалата година специално внамание е обърнато на издаването на нова литература на български автори, като за целта са подкрепени 60 издателства с предоставени 100 хиляди лева. Българската книга е представена и на международни панаири, за което са предоставени 64 хиляди лева, а с присъединяването към проекта „Традуки“ българските автори и издатели имат повече възможности за участие в европейски проекти.
През отминаващата година са подкрепени и 55 проекта в страната - на читалища, библиотеки, общини и организации в сферата на културата, за реализиране на изяви в отделните региони на страната на обща стойност 275 хил. лева, като насърчаване развитието на културни институти по места и разширяването на достъпа до култура на хората от всички краища се осъществява в партньорство с редица национални организации и с представители на неправителствения сектор. Осигурено е завишаване стандарта за издръжка на една субсидирана бройка в читалищата и библиотеките, като са осигурени и нови субсидирани бройки.
В същото време с финансовата подкрепа на Министерството на културата са реновирани редица сгради и са обновени техника, фондове и хранилища на институти в сферата на културата - училища, театри, опери, музеи, както и материалната база на две от училищата по изкуствата и културата към МК - във Варна и в Котел. С над 5 милиона лева от бюджета на МК са извършени ремонтни дейности и такива по модернизиране на оборудването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Държавен куклен театър - Пловдив, Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София, Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен, Драматичен театър - Търговище, Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ в Бургас, Държавен куклен театър в Сливен, Театрално-музикален център в Кърджали, Държавен куклен театър в Стара Загора, Национален учебен комплекс по култура в Горна Баня. В ход е и проект за обновяване на Българския културен институт „Дом „Витгенщайн“ във Виена, Австрия. Министърът обърна специално внимание на идеята за разширяване на Националната библиотека, която през изминалата година е подкрепена с 2 милиона лева.
По отношение на междуранодната дейност на Министерството на културата беше отбелязано активизиране на сътрудничеството със световни музеи и международни културни институти, като са установени трайни връзки и са сключени споразумения с центрове като Лувъра и Помпиду във Франция, Ермитажа, Третяковската галерия и Държавният исторически музей в Русия, Музеят Гети в САЩ и др. Задълбочени са контактите и обмяната на опит с държавите членки на ЮНЕСКО. Проведени са редица срещи с министрите на културата от страните членки на ЕС и са планирани предстоящи съвместни прояви. Подписани са нови културни спогодби с редица страни. Осъществена е международна дейност по отношение на трафика на културни ценности и за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане и възстановяване.
Във връзка с изпълнение на приоритетите за популяризиране на българското изкуство и култура по света, през 2019 г. беше успешно реализирано национално участие във Венецианското биенале за изкуство. Разработен е и проект на Статут за национално участие на страната ни и в Архитектурното биенале във Венеция, което се планира да бъде осъществено през 2022 г.
По отношение на законадателните промени са разработени и въведени промени в редица закони, които имат отношение и към сектор „Култура“, сред които: Закон за културното наследство, Закон за авторското право и сродните му права, Закон за закрила и развитие на културата и Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. В началото на 2019 г. започна активна работа по подготовка на промени в Закона за филмовата индустрия, като за целта в Министерството на културата бяха създадени две работни групи с широка представителност както на заинтересовани министерства, така и на представители на филмовата общност. От една страна усилията на работните групи бяха насочени към разработването на належащи промени в нормативната уредба, както и към въвеждане на нова схема за държавна помощ за производство на филми.
Сформирани са и работни групи, които разглеждат промени в Закона за народните читалища, Закона за обществените библиотеки, Закона за културното наследство и др.
През 2019 година, след широко обществено обсъждане с представители на всички сфери на културата и изкуствата, беше изготвена Стратегия за развитие на българската култура за 10-годишен период.
Източник: https:www.24chasa.bg
