Полетът на Гоце щеше да нанесе съкрушителен удар по самочувствието на злите българи, които завиждаха на македонците и по всякакъв начин пречеха на тяхното добруване и развитие
В 6:00 сутринта на космодрума край Скопие цареше оживление. Гоце Соколовски се готвеше да влезе в историята като първия македонец, летял сред звездите. Събралата се тълпа от изпращачи спонтанно запя „Море, сокол пие вода на Вардарот“ в чест на юнака. Възрастни жени плачеха. Млади девойки хвърляха цветя. Това беше един наистина тържествен момент. Македонците с основание смятаха Икар за свой предшественик. Но той не беше успял да стигне достатъчно високо в своя полет. Гоце щеше да поправи неговата грешка, преодолявайки земната гравитация, за да премине отвъд границата на екзосферата и да стигне до самия открит космос.
Македонската асоциация за космически изследвания (МАКИ) положи много усилия, за да подготви тази мисия. Но тя нямаше да се осъществи без подкрепата на Русия, Сърбия и Унгария, тези първи приятели на днешните потомци на Александър Велики и Клеопатра! И нещо много важно! Полетът на Гоце щеше да нанесе съкрушителен удар по самочувствието на злите българи, които завиждаха на македонците и по всякакъв начин пречеха на тяхното добруване и развитие.
Сюблимният момент наближи. Гоце се качи в ракетата, наречена „Буцефал“, и провери дали всичко е на мястото си. Македонското знаме, бурканчето с айвар, любимият му диск с най-добрите песни на Весна Змиянац… Всичко необходимо бе тук.
– Гоце, чуеш ли ме? Готов ли си за полетот? – долетя глас от контролната зала.
– Готов съм, како е бил готов нашиот сонародник Ристе Колумбовски, кога е тръгнувал да дири Индия, а е открил Америка! Само тая ракетна седалка много тврда бе, шефе. Да не е у България правена, нейната макя! – отговори Гоце.
Ръководителят въздъхна, но се въздържа от коментари. Все пак това бе исторически момент.
След напрегнато очакване и обратно преброяване от десет към едно, ракетата излетя с мощен рев. Здраво раздрусаният Гоце се хвана за седалката, докато се въздигаше в небето.
След няколко минути „Буцефал“ достигна земната орбита. Гоце, леко замаян, отвори очи и видя Земята, както не я беше виждал никога преди – голяма, синя и с лек оттенък на зелено (сигурно от нивите край Щип, предположи той).
Космонавтът включи радиото с усмивка:
– Чекайте да ви кажем! Видох Земята! Верно е кръгла! И синя како Охридското езеро!
Ръководителят долу се опита да запази професионализъм:
– Гоце, сега требе да започнеш научните експерименти.
– А, експериментите, да, да. Чекай малце… айде сега да пробваме тоя... – каза Гоце, докато развиваше капачката на буркана.
Планът на експериментите включваше тестване на македонския айвар в безтегловност. Гоце успя да отвори буркана лесно, но за негова изненада цялото му съдържание внезапно се изсипа във въздуха като червено облаче. Айварът се разлетя из кабината, а космонавтът започна да го събира с ръце, но всеки път, когато успяваше да улови малко от разядката, няколко други порции отлитаха във всевъзможни посоки. Пилотската кабина заприлича на кланица.
Точно в този момент радиото отново се включи:
– Гоце, како вървят експериментите?
– Супер, брате! Айварот може да лети! Сите требва да видат това!
През следващите часове Гоце осъществи още няколко „научни експеримента“. Той опита да пие вода от пластмасово шише, но половината се изля върху него, така че създаде импровизирано "македонско езеро" в кабината. След това опита да обели ябълка в безтегловност, което завърши с летящите кори на плода, въртящи се около него като пръстените на Сатурн.
По някое време Гоце реши да послуша музика. В космическия апарат гръмна с максимално увеличен звук „Казни ме, казни“ на великата Весна, а Гоце започна да „танцува“ в безтегловност. „Я съм твое грешно чедооо“, припяваше той, летейки насам-натам из кабината, като от време на време изсвирваше пронизително с уста като овчар.
Докато на земята наблюдаваха тази епична сцена, наземният екип отчаяно се опитваше да възстанови контрола върху мисията…
*
След 24 часа, когато капсулата се приводни успешно край Струга, Гоце бе посрещнат като герой. Македонският народ ликуваше, а завистливите българи скърцаха със зъби от яд.
Смелият космонавт гордо се изправи пред журналистите и заяви:
– Убав е космосот! Ама нема по-убава от македонската земя! И нека сите знаат, дека първиот айвар у космоса е македонски!
Тълпата зарева възторжено. Една велика нация празнуваше своя пореден триумф.
