B новата национална библиотека на Катар, открита миналата година, специалисти попаднаха на препратки към България. В процеса на подреждане и систематизиране на архивите библиотекарите се натъкват на документи от времето на Османската империя, свързани с историята на Катар, Саудитска Арабия, Кувейт и целия Персийски залив, чиито оригинали се съхраняват в архива на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Тези ценни материали са част от т.нар. Османски архив и попадат в България през 1931 г. като хартия за скрап. Купени са от български търговец в Истанбул, след като Турция на Ататюрк прави опити да разчисти огромната бумащина, останала от времето на империята.
За щастие, преди да нареже хартията и да я използва по предназначение, купувачът в България, заинтригуван от всички ситно изписани завъртулки по страниците, извикал учени да погледнат за какво става дума. Те установили, че част от
уж непотребните страници
са пълни с ценни исторически
сведения и финансови дела
от различни части на империята. Включително и важни данни за района на Персийския залив.
Има и други теории за това как и защо тези документи са попаднали в България. Някои дори твърдят, че било целенасочена и добре организирана акция. Важното е, че този ценен архив е запазен, макар и недобре проучен.
Въпросът за България и спасяването на тези документи е засегнат в книгата “Османският залив. Създаването на Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, 1870-1914” от Фредерик Анскомб. Това обяснява и големия интерес на различни арабски страни към османските фондове на “Св. св. Кирил и Методий”. Затова в Доха обмислят началото на официално сътрудничество по този въпрос с България.
Катарската национална библиотека е част от т.нар. Град на образованието под егидата на фондация “Катар” и лично на шейха Моза бинт Насър ал Миснед - майката на емира на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани.
Новата сграда, в която се помещава библиотеката, удивлява с футуристичния си дизайн. Тя е дело на холандския архитект Рем Колхас.
Стилът сякаш продължава
идеите на модернизма от 60-те
години на миналия век,
но с невиждани досега мащаби.
Kонструкцията представлява почти квадрат, като два от краищата са високо повдигнати.
Влизайки в библиотеката, човек установява, че вътре няма коридори, интериорът е цялостен, без прегради. Едно впечатляващо пространство, наподобяващо амфитеатър.
Високите тавани с алуминиеви панели са така разположени, че да разсейнат естествената светлина, идваща отвън, като по този начин библиотеката изглежда сякаш озарена от слънцето.
Гофрираното стъкло на страничните фасади разпределя равномерно слънчевите лъчи в огромното помещение, като осигурява на посетителите добро осветление за четене, а стелажите с книгите не са изложени на пряко слънчево греене, което би ги повредило.
Пространството от 40 хил. кв. м е проектирано така, че към всичките над милион книги да има панорамна гледка.
Интериорът на практика
има градски мащаб и може
да побере хиляди читатели.
В нивото под основния етаж е и хранилището с най-старите и ценни книги, ръкописи и карти, с които библиотеката разполата. Тази част не е покрита, така че може да се види веднага след влизането. Достатъчен е един поглед надолу. Идеята на архитектурния замисъл е, че цялото модерно знание се гради върху тези стари темели със съкровища от миналото, върху които е стъпила библиотеката.
Източник: https:www.24chasa.bg
