Сякаш бе вчера, а отмина една година откак бившият президент Георге Иванов от трибуната на Общото събрание на ООН призова за бойкот на референдума за името, засилвайки допълнително неизвестността около гласуването, което трябваше да осигури потвърждаване на договора, който през лятото на онази година постигнаха правителствата на Зоран Заев и Алексис Ципрас.
И въпреки че референдумът миналата година не изпълни очакванията, преди всичко на македонските власти и на международната общност, споразумението от Преспа не само че стана реалност, но и надживя смените на властта и в Скопие, и в Атина.
Става дума за заминаването на Иванов в "президентска пенсия" и идването на новото гръцко правителство начело с Кириакос Мицотакис, който миналата година, подобно на местната опозиция, но в противоположна посока, силно се противопоставяше на договора, който отвори нова ера в отношенията между сегашната Северна Македония и Гърция.
Всъщност събитията през последните дни на политическата сцена в страната, където фокусът постепенно се пренасочва от аферата "Рекет" и сътресенията около Специалната прокуратура към очакваната дата за начало на преговори в ЕС, са още един показател как за относително кратко време са възможни промени, които значително ще променят курса на държавата.
На това със сигурност повлияха и персоналните промени на върха на властта, които се случиха през пролетта. От друга страна, най-новите събития показват, че дори промяната на конституционното име на страната, с което между другото за нас стана възможно пълноправното членство в НАТО, не е предизвикала по-значителни промени в съзнанието на част от главните актьори на политическата сцена при нас, които се наложиха като дежурни препятстващи евроатлантическите процеси.
Голяма македонска делегация и тази година отпътува за Ню Йорк, за да участва в годишното Общо събрание на ООН, но в много по-различна обстановка и в по-различен състав в сравнение с миналата година. През уикенда куфарите си за САЩ опакова премиерът Зоран Заев, който в своята реч пред Общото събрание със сигурност ще спомене договора от Преспа като международен документ, за който преговорите се водеха под егидата на ООН и който отвори път за евроатлантическото бъдеще на нашата страна след застой от едно десетилетие и независимо от сътресенията, които междувременно се случваха във вътрешнополитически план в страната, включително последната афера "Рекет" и разпадът на Специалната прокуратура.
Един от най-значителните детайли, свързани с престоя на македонската делегация в Ню Йорк, със сигурност е очакваната първа среща Заев-Мицотакис след смяната на властта в Гърция. Никой не очаква тя от началото да бъде толкова приятна, каквито бяха срещите, които Заев имаше с Ципрас непосредствено преди и след подписването на Преспанския договор. Все пак може да се очаква тази среща да бъде първоначална искра за установяване на нови отношения между двете страни. От друга страна, за това със сигурност не са от помощ опитите на опозицията твърдоглаво и популистки да продължава да настоява за старото име на държавата. А за това само в последните няколко дни имаше няколко примера.
Почти пет месеца след като си замина от президентската резиденция във Водно Георге Иванов тези дни отново стана актуален сред обществеността заради темата, която наложи Антикорупционната комисия за големите привилегии на бившите държавни глави. Тезите на Антикорупционната комисия провокираха първата реакция на бившия президент след напускането на поста. Детайл, който не остана незабелязан, е, че в съобщението на кабинета на Иванов той и в новия си офис настоява на старото име на държавата - Република Македония, докато от сметката на правителството на Република Северна Македония всеки месец се отделят пари за неговия кабинет в "Джевахир скай сити".
И не само Иванов, но и опозиционните депутати, когато пишат писма до европейските градове, лобирайки за това страната да получи дата за начало на преговори на октомврийската среща на високо равнище на ЕС, пращат предложения със старото име на държавата. Това е очаквано, ако се има предвид, че голяма част от тях, също като Иванов, миналата година по това време с всички сили възпрепятстваха референдума за името, а след това и приемането на конституционните поправки и влизането в сила на Преспанския договор. Но настояването за старото име на държавата не говори за някаква принципност и последователност на опозицията по отношение на неприемането на Преспанския договор. Ако ставаше дума за принципи, същите тези депутати вероятно нямаше да подписват другите документи в парламента, на които стои новото име на държавата, включително решенията за техните пътувания, за изплащането на пътни разходи или за закупуване на апартаменти. И нямаше да се опитват с някакви лобистки стъпки да се включат към процесите с оглед на нарасналите очаквания за получаване на дата за начало на преговори.
БТА
Източник: https:www.24chasa.bg
