Класиката закрива фестивала “24 през 2024”
Прожекция в петък във филмотечно кино “Одеон”
Носител на множество награди
На 13 декември 2024, петък, от 18.00 ч. във филмотечно кино “Одеон” е закриващата прожекция на фестивала за българско класическо кино “24 през 2024”, посветена на режисьора Въло Радев, който е и сценарист на филма “Крадецът на праскови” по едноименната повест на Емилиян Станев. В петък зрителите ще имат възможност да гледат филма с вход свободен от оригинална черно-бяла кинолента. Премиерата му се състои точно преди 60 години - на 9 ноември 1964 г.
През май тази година по време на кинофестивала в Кан беше обявено, че българският филмов шедьовър “Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев ще бъде реставриран в 4K версия в рамките на 2024 г. Филмът е един от двата проекта, които получиха споделен финансов грант от 60 000 евро в рамките на инициативата “A Season of Classic Films”, организирана от Асоциацията на европейските синематеки (ACE). Реставрацията се реализира съвместно от Българската национална филмотека и филмовите архиви на Сърбия и Черна гора.
Оператор на филма “Крадецът на праскови” е Тодор Стоянов, художник - Неделчо Нанев, музика - Симеон Пиронков. Ролите изпълняват актьорите: Раде Маркович, Невена Коканова, Михаил Михайлов, Наум Шопов, Васил Вачев, Георги Г. Георгиенв, Иван Братанов, Иван Манев, Теодор Юруков, Никола Дадов, Ради Вълов. Филмът е носител на множество награди.
Ето го и сюжета: “Краят на Първата световна война приближава. По улиците на Велико Търново бродят дрипави войници военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи своята съпруга Лиза зад дебелите стени на старинна къща сред дръвчета праскови, чието отглеждане е любимо занимание на полковника.
Един ден самотата на Лиза е нарушена. Тя открива в овощната градина сърбина Иво Обренович. Гладът го е довел до бягство от близкия пленнически лагер. Той бере плодове. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в истинска голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския пленник Дьо Гревил и очаква с нетърпение срещите с Лиза. И двамата разбират, че в хаоса от мъка и безумие любовта им е абсурдна, но това ги привлича още повече един към друг.
Чувствата към Иво напълно променят Лиза, тя започва да гледа с други очи на света. Съпругът долавя промяната у нея. В града започват бунтове и комендантът нарежда лагерът да бъде преместен в друго селище, а на ординареца си да стреля без предупреждение по всеки, който приближи до дома им. Иво избягва от колоната, за да се сбогува с Лиза, но загива от изстрела на ординареца.”
trud.bg
