Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.
Слабо сърце е популярното наименование на най-разпространения клиничен синдром в кардиологията - сърдечната недостатъчност. Той е резултат на структурни и функционални заболявания на сърцето, които нарушават способността на сърдечния мускул да пълни или изпомпва кръвта в камерите.
Главните прояви на сърдечната недостатъчност са задух и умора, които ограничават физическата активност на болните и са израз на задръжката на течности в организма. сърдечната недостатъчност е най-честа при възрастните хора. Приблизително 6 до 10% от хората над 65 години имат сърдечна слабост, те са и над 80% от постъпилите в болница със сърдечната недостатъчност. Основна причина за развитието на помпена недостатъчност на сърцето при 2/3 от болните е коронарната (исхемична) болест. Към останалите причини спадат повишеното кръвно налягане (артериална хипертония), клапни заболявания, миокардити и миокардна интоксикация.
Има случаи, в които основните прояви на сърдечната недостатъчност - задух, умора, понякога нарушения на ритъма, възникват без видима причина. Тогава най-често се диагностицира идиопатична дилатативна кардиомиопатия.
За съжаление много пациенти търсят лекаря не в самото начало на симптомите, а когато натрупването на течности в организма е видимо. Отичат лицето, коремът, крайниците, покачва се теглото. Всички пациенти със сърдечната недостатъчност трябва да са постоянно под контрола на личния лекар и кардиолога. Не трябва да се допускат декомпенсации (влошавания), които скъсяват продължителността на живота. Доказано е, че сърдечната слабост е най-честата причина за инвалидност и лечението й е най-скъпо струващото. Затова трябва да се вземат своевременни мерки за лечение на основните заболявания, които я причиняват - например исхемична болест и артериална хипертония.
Профилактичните мерки за недопускане на декомпенсации включват спиране на пушенето и алкохола, нормализиране на теглото.
Лечението на сърдечната недостатъчност е предизвикателна задача. Тя зависи от определянето на правилна диагноза, основаваща се на изразени оплаквания, ехокардиографски и други функционални изследвания (стрестест, холтер). Търсят се онези методи на лечение, които намаляват за по-дълго време страданието и изключително голямата смъртност.
Съвременното схващане за механизмите на сърдечната недостатъчност се основава на множество клинични изпитания, по чиито резултати се планират лекарствената терапия или хирургичните рискове. За разлика от миналото сега лечението е сложно. Медикаментите за сърдечна недостатъчност трябва да се използват индивидуално, защото големият им спектър не позволява безразборното им използване. Диуретици; съдоразширяващи, антиотензин-конвертиращ ензим-инхибитори, ангиотензин II рецепторни блокери, бета-блокери, бета- и алфа-блокери в безбройни варианти на лекарствени комбинации. По-големият фокус напоследък се измества към хирургичното лечение. Правят се пластики на клапите и сърдечния мускул. Имплантират се пейсмейкъри и устройствата за подпомагане при аритмии.
Терапевтичната философия се основава на ранно лечение още преди развитие на всички симптоми, защото по този начин са намаляват смъртността и честите посещения в болница. Ако сърдечната недостатъчност например се дължи на исхемична болест на сърцето, трябва непременно да се пристъпи към коронарография и последваща операция байпас или дилатация със стентиране.
Въпросите по определянето на диагнозата и лечението на сърдечната недостатъчност трябва да се решават от компетентен специалист кардиолог, но задължително с активното участие на пациента. Не е възможно болният да бъде далеч от болничното лечение, без да води определен от лекаря строг режим на живот. В общия случай се използват упражнения до 30 минути 3 пъти седмично с умерен интензитет. Храненето не трябва да включва сол, мазнини и течности като алкохол, газирани напитки, кафе и др. Пълно отказване от пушенето и редуване на подходяща работа и почивка. Тази промяна в цялостния живот на човека се отразява на неговото семейство, което трябва да бъде обучено от лекаря за нужните грижи.
Още отговори от специалисти на читателски въпроси вижте на сайта 24zdrave.bg
Източник: https:www.24chasa.bg
