„Не само паметен ден, знаменателен. Аз бих казал епохален в областта на космонавтиката. Велико постижение на човешкия род”, коментира в сутрешния блок на Нова телевизия историческия полет към Луната. Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс чл.- кор. на БАН проф. дтн Петър Гецов. Днес се навършват 50 години историческото кацане на 20 юли 1969 година.
Тогава професор Гецов е едва 19-годишен, учи във Военновъздушното училище, когато научава за сбъднатата мечта човек да стъпи на Луната.
„Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския успех. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование - жестоко бих казал. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е тайна, че по време на кацането на „Аполо 11” на Луната, в същото време около Луната кръжи съветската станция „Луна 15””, обяснява проф. дтн Петър Гецов.
Битката обаче печелят САЩ. Програмата струва 25 милиарда долара. За нея работят 400 000 души, за да може човекът да покори Луната.
„Американците категорично изпреварват. Това е като компенсация за полета на първия човек в орбита - Юрий Гагарин”, коментира проф. дтн Гецов.
„Съревнованието съществува още от Гагариново време. Изпревариха американците. Те бяха много докачени от тая работа. И президентът, тогава Кенеди, каза: „Ние ще кацнем на Луната” и те изпревариха Съветския съюз”, коментира журналистът Николай Конакчиев.
Най-добре кацането на Луната е отразено в Органа на Централния комитет на БКП – „Работническо дело”.
Въпреки комунизма и космическото противоборство между САЩ и СССР, държавният апарат у нас обръща внимание на победителя в двубоя за кацането на Луната – САЩ.
„Стъпването на Луната е нещо грандиозно за цялото човечество. За времето на Желязната завеса има доста публикации за случилото се в българския периодичен печат”, разказва библиотекарката Екатерина Велкова.
„Отечествен фронт”, „Вечерно новини”, „Кооперативно село”, изданието на БТА отразяват кацането.
„1969 г. съм бил на 27 години. Помня, че се предаваше и по нашата телевизия. Едно голямо изключение. Препредаване от американски телевизии. Предаването го водеше Димитри Иванов. Но имаше ограничение във времето”, обяснява Конакчиев.
„България беше изцяло затъмнено. Тези, които искаха да видят събитието изцяло, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше силно изявена Студената война. Космическото съревнование определяше и бъдещето на човечеството. Който пръв постигне успех, така се предполагаше, че ще доминира и в политическия живот”, обяснява проф. дтн Петър Гецов.
„Много неща можеше да се видят по Сръбска телевизия по-подробно. България го даваше по-икономично, но не можеше да прескочи такова световно събитие”, обяснява журналистът Никола Конакчиев.
Той е човекът, който 10 години по-късно, лично отразява за българската телевизия излитането и кацането на първия ни космонавт - Георги Иванов в сърцето на програмата - центърът за управление на полета край Москва под ръководството на космонавта Алексей Елисеев.
И въпреки секретността Конакчиев се сдобива с уникален спомен, запечатал вълненията.
„За мен също беше щастливо, защото завърши с награждаването ми с орден „Кирил и Методий" I степен от раз, бях на 37, вълнуващо отвсякъде”, разказва Конакчиев.
Въпросът е дали в рамките на нашия живот ще станем свидетели на подобна малка стъпка за човека, но голяма за човечеството ни.
„Това са 50 години без никакъв прогрес, мисля, че всички трябва да сме малко засрамени, че не можем да подобрим това”, заявява Едуин Олдрин.
„Аз бих казал, че следващото голямо събитие, което да бъде равнозначно на кацането на Луната, сигурно ще е кацане на човек на Марс”, смята проф. дтн Петър Гецов.
Източник: https:www.24chasa.bg
