Тя вече била седнала, когато се появил той. Не се разбягали –нали са възрастни хора, а не деца. Развели се, както се казва, с уважение един към друг.
Погледнали се оценяващо. Дори се усмихнали. Всичко, което е било, останало в миналото. Все пак две години заедно живели.
Той забелязал, че тя изглежда добре. Макар че, разбира се, годините са оставили следи. Облечена е, както винаги, с вкус. И се държи изправено.
А тя видяла, че времето е отнесло част от косата му. И плешивостта заема все по-голямо пространство. Лицето му не се е изменило много. Но сякаш съсредоточеността е станала повече.
Той я попитал как живее. Тя отговорила, че живее добре. Стандартен отговор.
Не издържал и се поинтересувал сама ли е, или има някого до себе си. Тя отговорила, че преди три години се омъжила за прокурор. Достоен човек, сериозен. Работи много. Постоянно е зает. А тя е домакиня. Поддържа в ред дома, готви.
Старата едностайна квартира продали. С парите купили дача, за да бъдат през лятото сред природата.
Тя разказала и го погледнала въпросително – сега е твоят ред.
Оказало се, че той също се оженил. Съпругата му е директор на супермаркет. Така че провизии вкъщи – колкото искаш. Дори забравил откъде се влиза в магазина. Жена му е малко строга, но в същото време добра и ранима. На работа много се изморява, защото проверките следват една след друга. Нервите й са опънати.
Не купили дача, защото не искат да лежат по лехите. Пък и самата дача трябва да се поддържа. А това е излишна грижа. Затова всяко лято ходят на почивка. Ту в една, ту в друга страна.
Двамата помълчали. Бившата жена казала, че майка му е много добра жена. За здравето й попитала. Той отговорил, че нея вече я няма на белия свят. От две години.
Двамата въздъхнали. Разговорът не вървял. Станало малко тъжно.
Той я попитал как е живяла, преди да срещне прокурора. Дали не съжалява, че са се разделили.
Тя весело и енергично завъртяла главата си. Нито капчица съжаление. След това все пак добавила – в началото й било трудно. И не пояснила какво значи „трудно“.
Отново го погледнала. А ти? Задала безмълвен въпрос.
Той също енергично завъртял главата си. Но не можел да лъже. Признал, че много страдал. Но директорката на магазина успяла да го утеши. Сега имат хубаво семейство. Само дето деца нямат. Защото е късно.
Тя кимнала разбиращо.
Електричката весело спряла на перона. Излезли, погледнали се, кимнали с глава и се разотишли.
Той влязъл в своята стая в комуналката. В кухнята имало много народ. Включил печката да си свари пелмени. Не му се искало да ходи по коридора и да общува със съседите. Самота му била нужна, за да преживее тъгата.
Тогава, след развода, сърцето му било разбито. Страшна мъка. Започнал да пие, влязъл в безумни кредити. Едва не загинал. Майка му не издържала и починала. Наложило се да продаде квартирата, за да се разплати с кредиторите. Сега сам се е свил в стаята… Впрочем тя му стига. С други жени не може да общува. Сърцето му на еднолюб е здраво затворено. Защото в него завинаги се заселила ТЯ – първата и последната.
Седял и мислел – защо излъгал? Навярно защото не му било удобно. На неговата възраст да е сам.
Тя също се върнала в своята квартира. В коридора срещнала котарака с прякор Прокурор. Муцунката му била много сериозна.
Мислела защо не казала истината?
Има нещо в нашата същност, което унищожава искреността, което култивира лъжа и притворство. И това нещо е непреодолимо. И оттук идват разкрасяването на ситуациите и маските на лицето. Разбира се, е неудобно. Прокурор, дача – срамна лъжа на дребно.
Тя в едностайната си квартира, той – в стая в комуналка. Самотни тъжни хора.
Само че на нея й е по-леко – Прокурор има. А той няма нищо и никого.
И нищо не може да се направи. Стената от лъжи си е стена от лъжи. Тя не позволява грешките от миналото да се поправят…
Виктор Мастер
