Легендарната актриса Джуди Денч беше удостоена с особена чест за своите заслуги към английската сцена. Театърът “Шафтесбъри” в Уест Енд, Лондон вече ще носи нейното име. Тя е работила дълго време там и е допринесла за престижа на културната институция. На 91 Джуди Денч остава една от най-разпознаваемите икони едновременно в света на театъра и в пределите на киното. За масовата публика тя стана известна с образа на шпионската шефка М в няколко филма от поредицата за Джеймс Бонд.
Историческият театър в Лондон (познат досега като Shaftesbury) ще започне официално да носи името “Джуди Денч” през февруари 2027 г., отдавайки почит на нейната над 70-годишна кариера и принос към сценичните изкуства. Легендарната британска актриса се превърна едва във втората некралска личност в историята, на която е кръстен театър в прочутия лондонски Уест Енд. Това е сред най-големите отличия, които един британски артист може да получи. А докато името ѝ влиза в историята на театъра, 91-годишната звезда продължава да гледа към бъдещето - използва смарт очила с изкуствен интелект Ray-Ban Meta и дори озвучава гласовия асистент Meta AI, доказвайки, че остава еднакво впечатляваща както на сцената, така и в света на новите технологии.
В края на миналата година Джуди Денч реши да говори откровено за здравословните си проблеми. В интервю пред дългогодишния си приятел Иън Маккелън тя сподели, че вече не вижда и не може дори да разпознава хората. “Вече не ме виждате [на екрана], защото аз не виждам”, обясни Денч. “Имам, нали знаете, онова нещо”, каза актрисата, която през 2012 г. бе диагностицирана с макулна дегенерация.
Джуди Денч от години признава за постепенното влошаване на зрението и за начина, по който се бори да остане активна в индустрията, която толкова дълго я е боготворила. Актрисата от “Златното око”, която е диагностицирана със заболяването през 2012 г., каза, че не може да чете или да гледа телевизия.
През последните години Денч многократно е говорила за проблемите със зрението, но никога не допусна публиката да я види сломена. Тя продължи доскоро да приема роли, да се появява на театрална сцена, да дава интервюта и да присъства на премиери, дори когато трябваше буквално да бъде водена за ръка. Наскоро отново се появи публично на събитие в Лондон, напук на слуховете, че вече се е оттеглила. А в последните ѝ творчески участия - от малките роли във филмите през последните години до появите ѝ в документални продукции - личи желанието ѝ да остане близо до това, което обича.
Кариерата на Джуди Денч е легенда, разказвана отново и отново - почти митология в съвременното кино. Родена през 1934 г. в Йорк, Англия, тя израства в семейство, пропито от театрална атмосфера: баща ѝ е лекар на трупата на Йоркския театър, майка ѝ - неуморен доброволец там. Така малката Джуди прекарва детството си зад кулисите, омагьосана от гримове, прах от завеси и тихите инструкции на режисьори. В началото мечтае да стане художник, но съдбата решава друго - тя кандидатства в Централното училище по реч и драма, където се превръща в едно от най-ярките таланти на своето поколение.
След дебюта си в “Амлет” през 1957 г., критиците я коронясват като най-обещаващото младо лице на британската сцена. И това е само началото на една кариера, която ще продължи повече от шест десетилетия. Тя изгрява като звезда на Шекспировия театър, като нейното име става синоним на класа, сила и дълбочина. Ролите ѝ като Офелия, Лейди Макбет и Титания са толкова магнетични, че критиците говорят за нея като за “природна стихия, която се материализира на сцената”.
Но световната слава идва с киното - и особено с превъплъщението ѝ в безпощадната, хладна и брилянтна М в поредицата за Джеймс Бонд. Когато през 1995 г. се появява в “Златното око”, тя променя представата за авторитетни женски роли в блокбъстъри. Публиката я приема като непоклатима сила, истински архитект на шпионските планове. Този образ остава един от най-емблематичните в кариерата ѝ, продължавайки до “007: Скайфол”, където смъртта на героинята ѝ разплаква милиони фенове по света.
От Елизабет I до кралица Виктория
Джуди Денч впечатлява стана любимка на масовата филмова публика с роли като тези на кралица Виктория в “Госпожа Браун”, като писателката Айрис Мърдок в “Айрис”, като героинята в “Бележникът на скандалите”, и най-вече като непринудената, трогателна кралица Елизабет I в “Влюбеният Шекспир” - роля, която ѝ носи Оскар за най-добра поддържаща актриса с едва осем минути екранно време. Нейният талант е като брилянт, който отразява светлина във всяка посока. През годините тя печели над 50 престижни награди, включително БАФТА, Златен глобус, Оскар, награди на театралните гилдии, както и рицарско звание от британската корона.
Грижовна е - изслушва и помага
Тя е от хората, които винаги се грижат и тревожат за всички. От малка съм свикнала с тази страна на характера ѝ. Ако някой страда или има проблем, на кого да се обади - естествено, обажда се на нея. Тя изслушва, помага. Но според мен тези неща доста я натъжават, понякога за известно време я сриват. В момента, заради влошеното зрение, ѝ е тежко че вече не може да прави някои от любимите си неща - не може да бродира, не може вече да пише писма на ръка.
Актрисата Финти Уилямс, дъщеря на Денч
Сърдечна, но и закачлива
Чар никога не ѝ е липсвал с това нейно излъчване, смесица от топлота, сърдечност и пакостлива закачливост. Всичките ѝ актьорски рефлекси са напълно инстинктивни. Не ѝ се налага да обмисля, да пробва едно или друго. Всичко ѝ идва отвътре. Толкова е естествена и обаятелна, че на човек му се иска тя да се обърне към него, да се усмихне, да го приобщи към своя свят. Джуди Денч е един от моите примери, ментори в актьорската професия.
Актрисата Оливия Колман
Покрива всички актьорски дисциплини
Джуди е покрила всички дисциплини в актьорството - играла е в мюзикли, класически пиеси, съвременни пиеси. Покори телевизията - участваше в ситком със съпруга си Майкъл Уилямс, и киното, разбира се. Какво повече би могла да иска? А, все още не се е пробвала в пантомимата.
Актьорът Йън Маккелън
trud.bg
