Мрежа

Иван Мърквичка не може да прежали сина си

Ридае тихо насред страшния грохот от снарядите

0 2 141

Големият художник Иван Мърквичка, който е и един от създателите на Художествената академия, губи единствения си син на 17 август 1916 година.

И той като баща си носи българското име Иван. Роден е през 1884 в Пловдив, където художникът пристига от Чехия през 1881 г. и преподава в Пловдивската гимназия.

Две години преди това – 1882 г. на бял свят се появява първият син на твореца – Карл, но умира още като дете.

Иван Мърквичка-син е доктор на науките по химия и биология. Той обаче изоставя научната си кариера, за да се запише като доброволец в Балканската война. Включва се и в Междусъюзническата, а след това и в Първата световна война, където намира смъртта си.

Художникът Иван Мърквичка пристига на бойното поле през 1916 година, за да търси гроба на сина си. Той разполага с едва няколко часа в тъмната зимна нощ, за да открие мястото на което е заровен и прави това под грохота на битката със съглашенските войски.

Нашенските войници, разположени в тази част на фронта виждат с очите си бащината мъка и трагедията му. Иван Мърквичка не само плаче, а рови с голи ръце пръстта с надеждата да открие наследника си, но така и не успява.
Затова взима само торбичка пръст от мястото на гроба му и си тръгва целият облян в сълзи.

Предвид ситуацията Иван Мърквичка трябвало да изчака настъпването на малките часове на нощта, за да може да се прибере предпазливо до скромния гроб на единствения си и непрежалим син, да целуне влажната земя над него и отново да заридае тихо насред страшния грохот от снарядите. Именно те били тези, които акомпанирали изключително драматичния момент в живота на големия художник.

Иван Мърквичка продължава да се връща в Македония до смъртта си с надеждата да открие мястото, на което са заровени тленните останки на сина му. Това не се случва, но срещите и посещенията му в няколко селища са документирани.

Историкът Янко Гочев пише, че през 1917 г. Мърквичка е бил в планинското селце Галичник, в Западна Македония. Дори е запазена снимка от това посещение на художника, при което се е снимал с жени в местни носии.

След поредица войни той помага на българските бежанци от Македония през второто десетилетие на 20 век и не спира да твори картини с македонски сюжети.
През 1921 г., той напуска България, но до кончината си през 1938 г., продължава да се връща в страната за по 3-4 месеца.

След кончината на Иван Мърквичка-син, който посмъртно бива произведен в чин капитан, бащата подарява на столичния Природонаучен музей голяма част от хербария му. С дарените над 10 хиляди експоната е създадена основата на хербария на днешния музей.
Професорът подарява и маслен портрет на сина си във военна униформа, на който държи в ръката си нареченото на негово име растение Viola mrkvičkana.
Източник: Уикенд

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha 38 + = 45