Мрежа

Евгений Михайлов: ЕС или Русия е изборът, пред който трябва да се изправят депутатите преди да гласуват „за“ или „против“ кабинета Габровски

0 1 285

16 министри, 6 от които жени е определил за структурата на бъдещия си кабинет проф. Николай Габровски. И тъй като чух немалко спекулации през деня, обобщавам накратко информацията, като какви са познати номинираните. Трите дами, предложени за вицепремиери, не са нови имена. Малина Крумова е известна като дългогодишен съратник на Томислав Дончев, работила с него по линия на еврофондовете от ръководител на Оперативна програма ,,Околна среда“ до служебен заместник министър-председател в правителството на Огнян Герджиков. Освен в неправителствения юридически сектор, Миглена Тачева бе и министър на правосъдието в правителството на тройната коалиция, водено от Сергей Станишев, от квотата на НДСВ в него. Меглена Плугчиева е също вицепремиер от екипа на Сергей Станишев, опитен дългогодишен дипломат. Известна е с близките си политически връзки в Германия, откъдето е единственият посланик, награден с два ордена. Социалистка, по-скоро приближена до Георги Първанов, когото преди години нарече „най-голямото богатство на БСП“. От мъжете са по-известни Васил Грудев, посочен от президента Росен Плевнелиев за министър на земеделието в служебния кабинет на Георги Близнашки, Мартин Захариев – бивш народен представител от гражданската квота на „Коалиция за България“, Прошко Прошков – бивш член на ръководството на ДСБ и кмет на район „Лозенец“, впоследствие напуснал партията заради несъгласие с политиката на Иван Костов и преминал към оглавяваното от Меглена Кунева Движение „България на гражданите“. А за Николай Павлов се твърди, че е близък до президента Румен Радев. Останалите министри са изявени в областта си специалисти, слабо известни извън професионалните си ангажименти. Според кандидата за премиер проф. Николай Габровски екипът му е от работещи експерти, за които той е убеден, че ще извади България от кризата. Остава да видим, дали заради експертния си профил и разностранните политически нагласи ще успее да бъде избран и да заработи. Следва анализът на нашия гост – режисьора Евгений Михайлов. Г-н Михайлов, коя драматургия ви изглежда по-интересна: тази на подбора на министрите или другата – на реакциите на партиите в парламента по избраните от професора теми за работа, по които с изключение на „Възраждане“ по принцип нито една не би възразила, но и нито една не желае да ги обсъжда?

И двете са ми интересни. И още една драматургия също така ми е интересна, защото си я представям,  какво би се получило, какви реакции биха били – ако беше предложен с първия мандат чисто политически кабинет на ГЕРБ. Тогава реакциите щяха да бъдат още по-интересни.

Съставът на проектокабинета предизвика вече смесени чувства. Коментари в социалните мрежи го оприличиха на „политически тюрлюгювеч със съставки от ДПС, НДСВ и БСП“. Бившият премиер Кирил Петков го нарече „кабинет на Борисов, Радев и Пеевски“. Неслучайно обобщих в началото коректно, като какви са известни повече от номинираните. И вместо партиите да обсъдят приоритетите, се заиграват с ефектни сравнения. Защо? Толкова ли не го искат тоя кабинет?

Аз, честно казано, не знам какво искат тези, които в момента са в парламента, повечето от партиите, особено тези, които критикуват проектокабинета, защото за мен този ход на ГЕРБ е като в шахмата – шах-шех. И при двата хода, и при двете възможности противникът губи. Така че ще ми е интересно, оттук нататък как ще се развият събитията, защото големият въпрос е: не какви са имената, колкото и те да са важни, разбира се, а кои ще бъдат политиките, които ще изпълнява това правителство и дали ще има мнозинство в парламента, което да подкрепя тези политики. И от тук основният въпрос е: искаме ли да има работещо правителство, работещ парламент, да се приемат закони, включително за присъединителния план и Плана за възстановяване, искаме ли да се въведе еврото след една година, искаме ли да сме достойни членове в „Шенген“, искаме ли да се възстанови доверието в държавата България, което от две години е разклатено, особено след размахания юмрук и т.нар. „народни въстания“, или искаме да продължи този хаос, този цикъл от избори след избори и дали при едни следващи избори би имало по-добър резултат за някои, или ще се възпроизведе същия резултат, след което ще имаме същите няколко месеца безвремие. И тук вече идва основното ми съмнение, че тези, които работят срещу правителството и тръгват срещу правителството, като че ли го правят не от незнание и не от неопитност, което би било допустимо преди една година или преди година и половина, а напълно съзнателно искат властта да бъде в ръцете на президента Радев, на неговите служебни правителства, искат да дават хляб на партии като „Възраждане“ за прокарване на проруски интереси и проруска реторика и искат България да бъде извадена от своя геостратегически избор, и да бъде извадена от Европейския съюз и от НАТО. Това е за мен изборът, пред който трябва да се изправят политиците и депутатите преди да влязат в залата на Народното събрание в сряда или в четвъртък и да гласуват „за“ или „против“ кабинета.

Какво ще спечелят политиците и партиите, които са най-гръмогласни срещу кабинета на проф. Габровски, а именно „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“!

Ще спечелят малко овации от все повече намаляващите им поддръжници, ще спечелят един-два маломерни митинга и ще загубят всякакви шансове, когато и да е, да направят каквото и да е от тези програмни намерения, с които се хвалеха в продължение на едни измамни осем месеца. Аз не знам, какво може да спечели един измамник, освен краткотрайна полза. Дали това ще е телефонен измамник, или друг измамник – да, може за кратко време нещо да спечели, но след това идва наказанието и загубването на доверие. По същия начин тези хора, особено от „Продължаваме промяната“, които аз още преди година и половина определих като измислените синове на лейтенант Шмит от романа на Илф и Петров „Златният телец“ – знаете, че там има една история за едни над 120 души, които се представят всичките като синове на героя от революцията от 1905 г. лейтенант Шмит. Та и тези хора, които тогава ги определих така, се доказаха след цялото лустро, след всички обещания, след всички пиар ходове, че са едни измамници. И това го казва техният родител, техният баща, техният кръстник в политиката – президентът Радев, който първи издигна юмрука 2020 г., пусна ги в политиката, даде им път, направи ги министри в първото си служебно правителство миналата година, а сега, след резултата от тяхното управление, ги нарече „шарлатани“, а „шарлатани“ значи „измамници“. Така че те губят доверие с всеки един ход. Аз все още се чудя, там нямам никаква илюзия по отношение на тях, но се чудя още на т.нар. „Демократична България“, която е съставена от три партии – „Зелени“, „Да, България“ и ДСБ, защо те искат да бъдат повлечени съвсем към дъното на политиката, където ще отидат момчетата и момичетата от „Промяната“.

Имате ли обяснение, защо всъщност най-яростният противник на това правителство е лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов?

Аз не знам вече, какво е ДСБ, лидер на какво е той, каква тежест има ДСБ. Защото като че ли в последните месеци ДСБ беше напусната от много ключови фигури. Но ако искат, нека да продължат така, нека ген. Атанасов да продължи да говори по същия начин. На мен лично ми е безинтересно, но имам едно единствено обяснение и то е, че ако си спомняте заръката на Васил Божков от лятото на 2020 г., Васил Божков беше казал в един разговор, който след това стана публично известен, че трябва да се удря върху Гешев и върху Борисов, само по тези двамата и най-вече по Гешев. И затова от две години безспирно, всеки ден, от сутрин до вечер, във всички предавания и ген. Атанасов – т.нар. „генерал“ Атанасов, и хората от неговата партия, и „Демократична България“ говорят за Гешев, Гешев, Гешев и съдебна реформа.

И чат-пат за Борисов.

И от време на време, да, но по-малко вече. Но специално за дъвката „Гешев“, която разтягат, тя вече толкова се износи, че дори не може да прави и балончета тази дъвка. От друга страна пък те не смеят да отидат на нито един от дебатите, които самият Гешев предизвика, отзова се на техните покани в парламента, и за мое учудване, никой от „Демократична България“ не посмя да отиде и да дебатира или да задава очи в очи въпроси на главния прокурор. Но там измамата е още по-голяма, защото непрекъснатото повторение на това, че трябва съдебна реформа, каквато безспорно е необходима, и то цялостна реформа на правото, но всички те много добре знаят, че такава реформа не може да се направи без Велико народно събрание и без промяна на Конституцията, или най-малкото – без на определени членове извън решението на Конституционния съд – решение №3 от 2003 г., което определя един сектор от Конституцията, която може да бъде променяна само от Велико народно събрание. Но така или иначе, каквото и да се пипне в Конституцията, трябва парламентарно мнозинство. 20-те човека от „Демократична България“ не могат да променят Конституцията. Заедно с техните приятели – 53, от „Продължаваме промяната“, правят 73. И със 73 не могат да променят Конституцията, защото трябват минимум 160 гласа. През цялото време те казват обаче: „Не искаме нищо общо да имаме с мафията ГЕРБ и ДПС. Бойко Борисов е мутра, едните са мафиоти, другите са не знам си какви. Но искаме реформа на правосъдната система, отстраняването на Гешев“. И това звучи хубаво за една лековерна, малка групичка от хора, които от глупост продължават да гласуват за тях, и които нито познават законите, нито познават Конституцията и не си дават сметка, че тези 160 души, които са необходими за промяна на това важно законодателство, трябва да бъдат обединени. И това не може да стане при сегашните обстоятелства и при сегашния състав на парламента без гласовете на ГЕРБ и ДПС, които правят общо 103 гласа. И дори дете във втори клас знае, което е учило поне събиране и изваждане, знае, че ако от 240 депутати изключи 103 бройки на ГЕРБ и на ДПС, остават колко – 137. А са необходими 160. Това е толкова просто аритметична задача и се чудя, защо има още хора, които вярват, че тези лозунги могат да се претворят в дела, когато от сутрин до вечер се повтаря едно и също – „правосъдната система“, „Гешев, Гешев, Гешев, Гешев“.

Г-н Михайлов, как да разтълкуваме този оксиморон: от една страна може би „Продължаваме промяната“ работи в полза на служебните кабинети на президента Румен Радев и президентската република, но от друга ръка пък президентът вече ги нарече откровено „шарлатани“, „измамници“ – излъгал се е в тях, той е първият, когото те са излъгали?

Сигурно драмата при президента не е малка, защото президентът дори наруши Конституцията, назначавайки човек, който е излъгал и е нарушил Конституцията, за министър, който не е български гражданин към онзи момент. Даде целия си авторитет, дори след седем-осем месеца каза, че ако имало в България повече хора като Кирил и Асен, България щяла да бъде друга. Та, този човек, след всички глупости, които извършиха „Промяната“, след докарването на България до финансова и икономическа криза, до външнополитическа изолация, явно е преценил, че му идват в повече и че е разбрал, че това, което в началото е повярвал, след това се е оказало една голяма измама. И затова ги е нарекъл „шарлатани“. Но той да си носи отговорността, както и за много други негови действия през последните две години. Но отговорност трябва да носят и тези, които избраха през 2016 г. Румен Радев за първи мандат, и тези, които го преизбраха на изборите през 2021 г., предпочитайки Румен Радев пред проф. Анастас Герджиков. И „Демократична България“, и т.нар. „десни“ трябва да носят солидарна отговорност с Румен Радев за много от бедите, които се случиха през тези две години. Трябва да носят отговорност и за тяхното коалиционно управление с Българската комунистическа/социалистическа партия. И ми е болно от една страна за т.нар. „градски десни“, защото там имам много приятели и хора, с които в миналото сме отстоявали едни и същи позиции, но които прекрачиха всякакви морални граници в името на това двайсетина, 25 човека да получават заплати в парламента и да лъжат 100-150 хиляди души, че изповядват десни ценности. Но вече тези дни ми идва в повече, когато чувам представители на „Демократична България“ да казват, че да – те са били с БСП, защото БСП била реформаторска партия, но сега, отново благодарение на това, че са подкрепили връщането и на хартиената бюлетина, освен на машините, са се върнали отново при партиите на статуквото.

Ама това е неубедително и наивно, г-н Михайлов.

То не е наивно – то е престъпно, защото ако можеш да наречеш БСП „реформаторска“ и само заради хартиената бюлетина да я върнеш в „статуквото“, излиза, че в месеците, които бяха в коалиция, в „реформаторска“ коалиция“, и в месеците, в които БСП защитаваше убедително руските интереси, гласуваше против изпращане на военна помощ за Украйна, обяви се срещу изпращането сега на оръжие за Украйна, това не е повод да е в статуквото, но видите ли, хартиената бюлетина е повод за статукво. А проруските позиции, слугуването на Кремъл е „реформаторски“ ход, който беше аплодиран от „Демократична България“ и от „Продължаваме промяната“. Наистина не мога да ги разбера тези неща, не мога да ги наместя в съзнанието си, още повече на фона на днешните обвинения към състава на правителството, което аз не мога да кажа, че харесвам като отделни личности, защото има хора в това правителство, които не мисля, че трябваше да бъдат, но от друга страна има екип, който си е поставил задачата да направи нещо и да изведе България от кризата. Ако успее – добре, ако не – могат да му гласуват вот на недоверие. Но не можеш с измислени доводи, с лозунги за „статукво“ и „промяна“, особено такава „промяна“, която ни натресоха в продължение на година и половина – две, да продължаваш да лъжеш хората.

Прави ми впечатление и друго: за първи път проектокабинет излиза с програмна декларация, с поемане на отговорност, със заявяване на ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика, като поставя нуждите на всеки български гражданин като приоритет за всички институции. Седем са приоритетите, по които те поемат ангажимент. Защо техните ангажименти да не се подкрепят? Не мога да намеря логиката, освен някакъв партиен егоцентризъм и незрял егоизъм.

Както виждате вие, както чувам и аз, днес цял ден се говори с лозунги, но никой не оспори тези седем приоритета, не ги коментира, не каза подкрепя ли ги или не ги подкрепя – говоря от тези партии, които се обявяват срещу предложението на правителството на проф. Габровски. И това най-малкото буди не съмнение, а съжаление, защото отново всичко отива на плоскостта „Ама не, няма да подкрепим това правителство, защото е с мандата на ГЕРБ“. Да, но ГЕРБ е първа политическа сила и по Конституция получава първа възможността да състави правителство. Но безумието продължава с това, че отричайки това правителство, казват: „Ама ние и втория мандат няма да го използваме, да не би случайно ГЕРБ да ни подкрепи, но бихме разчитали на третия мандат, който би отишъл незнайно при кого“. Ако отиде при БСП, ще го подкрепят ли този трети мандат? Или ако не се състои, значи окончателно се отива към избори? Ако отиде при партията на Стефан Янев, която е само с 12 народни представители – с абсолютно разнопосочна и размита политическа биография на всеки един от тези 12 човека, ще подкрепят ли такова правителство? Или имат такава носталгия към третия мандат от времето на мандата на Беров, който беше мандатът на мафията в края на 1992 г. след свалянето на правителството на Филип Димитров? И това го казват хора, които една част от тях имат – би трябвало да имат, политическа памет за случващото се през годините. Това, че Калина Константинова или Кирил Петков, или някой друг, или там Сабрутев, или който и да е от тези тамагочита, които са в парламентарната група на „Промяната“ – 30-, 35-годишни, не помни, го разбирам, защото те са били още сукалчета, когато са се случили тези исторически събития в България. Но както многократно повтарям с риск да додея и на себе си, и на слушателите, бедите ни в последните години са заради това, че не се помни миналото, не се изучава миналото и не си даваме сметка, че същите властови центрове или задкулисни центрове, които дърпаха конците преди 33 години, продължават да дърпат конците и сега, за самите тях, за техните съветници, техните деца и техните внуци на същите тези центрове. И трябва да има наистина памет, какво се случваше през годините, кога имаше в България стабилност, кога тръгна България напред, кога България беше приемана като равноправен член на европейската и на световната маса за преговори, кога в България идваха всички световни ръководители и кой дойде в България по времето на „Промяната“. Къде отиде Кирил Петков, в коя страна, с какви външнополитически инициативи, освен дежурното присъствие в Брюксел? Трябва да си даваме сметка, че това, което се случи с неприемането ни в „Шенген“, не е заради някаква дупка в оградата на границата или някаква измислена ситуация около санитарната  лаборатория на „Капитан Андреево“. Това, което ни се случи, е заради загуба на доверие в България, в българските институции, че са равнопоставени и равноправни и солидарни, и коректни членове в НАТО и в Европейския съюз. Никой няма да даде на България нови технологии или няма да дойдат новите самолети, или няма да бъдем приети в „Шенген“, докато България е пробита от руските интереси, и докато информацията от България има опасност да изтече към тези, към които имат такова въжделение и от партията БСП, и от „Възраждане“. И когато в една страна, която иска да е в Шенгенското западно, развито общество, има партии, които развяват руски знамена пред българските институции и които крещят „Долу Украйна!“, „Да живее Путин!“ никой няма да ни пусне в никакъв „Шенген“, никой няма да ни докара последни модели самолети или бойни системи, защото всичко веднага, всички тези технологии и тайни ще оттекат. Може би аз съм прекалено подозрителен и изговарям неща, които тези, които в момента са на властови позиции, не смеят да изговорят, но слушателите ни трябва да знаят, че „Шенген“ не е просто безвизово минаване на границата. „Шенген“ е информационна система, тя е все едно кръвоносната система на една обща държава, европейска държава. Когато минаваш границите без виза или без лична карта, когато границите между страните са отворени, те влизат все едно в общата европейска държава, в общото европейско пространство. По същия начин се обменя в „Шенген“ цялата информация в базата данни за престъпления, за всякакви не само криминални, но и военни, и други тайни. Ние няма да бъдем в „Шенген“, докато тук нямаме стабилност и няма мнозинство и правителство, на което нашите партньори могат да имат доверие. Естествено, че нашите партньори не могат да имат доверие на тези, които казаха: „Какъв да е Крим?! Руски“. Не могат да имат доверие и на тези, които в продължение на три дни държаха украинския външен министър в коридорите на Народното събрание без да му позволят да се изкаже в пленарна зала. Не могат да имат доверие на тези, които сключват съмнителни договори със съмнителни корпорации за съмнителни милиарди. Никой няма да ни има доверие и няма да ни пуснат никъде, ако ние не направим така, че да заслужим доверието. И докато не го разберат това българските граждани, докато не го осъзнаят и докато не го пожелаят, ще си кретаме така и ще казваме: „Да, ама те ни смятат за втора ръка хора“. Не, ние правим така, че да ни възприемат като втора ръка. Ние просто трябва да изправим глави, да се определим ясно – със Запада или с Изтока сме. Ако е с Изтока – да отиваме към Русия и повече да престанем с всякакви блянове за свободния свят. Ако искаме да сме със свободния Западен свят, към който нашите предци са се стремели и от който Съветската армия зорлем ни е извадила през 1944 г., трябва да се покажем като достойни, държащи на думата си, предвидими, прогнозируеми хора, с които може да се управлява, с които може да се седи на една маса, с които може да се споделят тайни, секрети, технологии, за да се развива общият европейски и общият евроатлантически дом. Ако ние не го желаем това нещо, никой не може да ни помогне.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Аз благодаря. И още един път призовавам всички да си дадем сметка искаме ли да има доверие към България, искаме ли да бъдем горди българи, искаме ли да се лашкаме от избори на избори, или искаме да се опитаме да тръгнем или да продължим да вървим по пътя, по който преди 20 и няколко години бяхме избрали – към Европейския съюз и към Атлантическия алианс, заедно със своите съюзници и заедно със своите приятели, без колебание и без шмекерии и заиграване с Кремъл.

Източник: focus-news.net

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha + 40 = 45