Мрежа

50 години народът плаща заема Земеделски каси

Парите от заема били използвани за съвсем различно нещо

0 108

По времето, когато управлява правителството на Константин Стоилов, страната ни е в тежка икономическа криза. За да се излезе от положението, е необходимо сключването на външни заеми. Един от тях – този на земеделските каси от 1896 г., е сключен привидно за подобряване положението на селските стопани, но истинската му цел е обслужване на държавния дълг.
При договарянето му премиерът успява да въвлече чуждите банки в конкурентна борба, която стига дори до промяна на условията по заема по два пъти на ден.

Управлението на Народната партия на Константин Стоилов прави опити за бърза стабилизация на финансовото положение на страната. Министър-председателят дава път на заемната политика с френски и австрийски банки.
Парите са предназначени главно за откупуване на построената до Освобождението железопътна мрежа, за изграждане на нови линии, за оформянето на шосейната инфраструктура и за довършването на двете черноморски пристанища – Варненското и Бургаското.

На 27.02.1896 г., Стоилов и финансистите му, между които видно място заема Иван Гешов, решават да сключат 10-милионен заем за земеделските каси. По това време капиталът на касите бил на пръв поглед недостатъчен за нуждите за развитие на селското стопанство. От своя анализ Стоилов всъщност разбрал, че касите държали в ръцете си големи стойности. Докторът предполагал, че в очите на другите искането на заем за земеделските каси ще изглежда трогателно.

На 02.02.1896 г., Димитър Станчов, който бил изпратен да води преговорите с шефовете на банката, снове в салоните на известни австрийски политици, престолонаследникът Фердинанд приема православното вероизповедание, като кръстник става самият руски император. Князът веднага е признат от Русия, а след това и от останалите държави, подписали Берлинския договор. Това вече вбесява австрийския император.

Въпреки изпратената от Григор Начович телеграма до шефа на „Лендербанк“, в стремежа си да подпомогне мисията на Станчов, банката отказва заема – в тези среди сантименталности не съществуват.

В този мрачен момент обаче се появява светлина в тунела – френският посланик П Камбон и руският посланик Нелидов, решават да помогнат на нашите министри, за да имат повече влияние в София и на Балканите. Не след дълго от Париж пристига конкретно предложение за новия заем. За 10-млиионния заем се искало да заложат кредитите и заложените имоти в Земеделските каси.

Пред Народното събрание, Стоилов изтъкнал, че заемът се прави за земеделските каси и за удовлетворяване нуждите на земеделското население. В крайна сметка обаче заемът бил изразходван за разходите на държавния дълг.
Формално сключеният заем от 1896 г. под името „земеделски каси“ възлиза на стойност 70 млн. лева самонараснала стойност и бил изплащан от българския народ цели 50 години.
Източник: Уикенд

Leave A Reply

Your email address will not be published.

WC Captcha 80 + = 82