Испанските футболни специалисти затвърждават влиянието си в световния футбол, като все повече клубове и национални отбори се доверяват на техните умения
Испанските футболни специалисти затвърждават влиянието си в световния футбол, като все повече клубове и национални отбори се доверяват на техните умения. Това намира отражение и в номинациите за наградите „Златна топка“, където четирима от петимата кандидати за отличието „Йохан Кройф“ за най-добър треньор при мъжете са испанци. При жените двае от номинираните също са представители на Испания.
След години на успехи на национално и клубно ниво страната се утвърди и като водещ износител на треньорски кадри. Испанските специалисти вече са търсени в най-силните първенства, след като дълго време отстъпваха по международно влияние на колегите си от Италия, Англия и Германия.
„Основата на високата оценка, на която се радват испанските треньори днес, е тяхната подготовка и най-вече способността им да се адаптират към различни условия в европейския и световния футбол“, заяви пред Асошиейтед прес Иван Кансела, ръководител на треньорската академия към Испанската футболна федерация.
Сред възпитаниците на академията са Пеп Гуардиола и Луис Енрике. Последният спечели наградата „Йохан Кройф“ през миналата година и отново е сред основните претенденти, след като изведе Пари Сен Жермен до втора поредна титла в Шампионската лига.
Сериозни позиции в надпреварата има и селекционерът на Испания Луис де ла Фуенте, който спечели световното първенство с националния отбор през това лято. Преди да поеме представителния тим, той работи с юношеските и младежките формации на страната, а също така участва в обучението на бъдещи треньори.
„Отдавна сме пионери в подготовката на треньори. Даваме пример, когато става дума за обучението на специалисти, и именно това е основната причина нашите треньори да се открояват“, коментира Де ла Фуенте.
От Бенитес до доминацията във Висшата лига
До началото на XXI век испанските треньори сравнително рядко поемаха отбори в чужбина. Промяната започна през 2004 г., когато Рафаел Бенитес напусна Валенсия, за да застане начело на Ливърпул.
Днес испанците са най-многобройната национална група сред мениджърите във Висшата лига на Англия, с петима представители. Сред тях са Микел Артета от Арсенал и Унай Емери от Астън Вила, които са номинирани за наградата „Йохан Кройф“. Емери изведе бирмингамския клуб до трофея в Лига Европа през миналия сезон.
Според данните на УЕФА през миналия сезон 107 испански треньори са работили в клубове от първото и второто ниво на чуждестранни първенства. Година по-рано броят им е бил 99. На второ място е Португалия с 88 специалисти.
Испански треньори намират място и в национални отбори по целия свят. Повече от дузина селекции имат наставници от Испания, сред които са Катар, Чехия, Южна Корея и Нидерландия. Последната назначи бившата звезда на Барселона Шави Ернандес.
Наследството на Кройф и развитието на тики-така
Връзката между испанския футбол и Нидерландия има дълбоки исторически корени. Именно Йохан Кройф, който игра за „Барселона“ през 70-те години, а през 1988 г. се завърна в клуба като треньор, оказва огромно влияние върху философията на играта в Испания.
Той налага модел, основан на владеене на топката, къси подавания и постоянно движение на футболистите, които сменят позициите си, за да създават пространства. Този подход променя не само стила на игра, но и начина, по който испанските специалисти откриват и развиват таланти.
„Испанският футболист не е най-бързият, нито най-силният или най-високият. Но според мен той най-добре разбира играта и притежава най-голям талант в това отношение“, посочва Кансела.
Селекционерът Луис Арагонес превърна футбола, основан на владението на топката, в отличителен белег на националния отбор. С Шави Ернандес и Андрес Иниеста в средата на терена Испания спечели европейските първенства през 2008 и 2012 г., както и първата си световна титла през 2010 г.
С времето обаче моделът достигна пределите си, след като поколението на Хави и Иниеста се оттегли, а притежанието на топката невинаги водеше до достатъчно голови положения.
Де ла Фуенте модернизира системата след отпадането на Испания на четвъртфиналите на световното първенство през 2022 г. Той заложи на по-бързи преходи в атака и на флангови футболисти като Ламин Ямал и Нико Уилямс, способни да преодоляват съперниците в ситуации един срещу един. Испания спечели европейската титла през 2024 г., а впоследствие отново достигна върха на световната сцена.
Успехите обхващат и женския футбол. Испания се утвърди сред водещите сили в света благодарение на състав, изграден около футболистки като Айтана Бонмати и Алексия Путеяс, която вече играе за Лондон Сити Лайънсес.
Сред номинираните за наградата за най-добър треньор в женския футбол са наставникът на „Барселона“ Пере Ромеу и бившият треньор на каталунския клуб Жонатан Хиралдес, който сега води Лион. Двата отбора се срещнаха на финала на женската Шампионска лига през май, когато Барселона спечели с 4:0.
Тренировките с топка като ключово предимство
Според испанските специалисти една от причините за успеха е начинът, по който се подготвят футболистите. В тренировъчния процес се отделя особено внимание на упражненията с топка, които възпроизвеждат ситуации от реални мачове.
„Преди се виждаха много упражнения без топка, но в Испания тренировките са изградени около ситуации, които могат да възникнат в истински двубой. Това е голямото предимство на страната през последните две десетилетия“, обяснява Хавиер Кано, президент на асоциацията на испанските професионални треньори EFA Pro.
Показателен пример е упражнението „рондо“, популяризирано от Кройф в „Барселона“. При него група футболисти си подават в ограничено пространство, докато един или двама съперници се опитват да отнемат топката. Така играчите развиват умения за бързи подавания с едно докосване, намиране на свободни пространства и запазване на владението под натиск.
Тази прецизност и синхрон се превърнаха в характерни черти на испанските отбори и допринесоха за успехите както при мъжете, така и при жените.
Страната на Баските – люлка на треньорски таланти
Любопитна особеност на сегашното поколение испански специалисти е големият брой треньори, произхождащи от северната част на страната, и по-конкретно от Страната на баските.
Де ла Фуенте има семейни корени в региона, който е родно място и на Емери, както и на специалисти като Хулен Лопетеги и Хосе Мендилибар.
Артета, наставникът на Челси Чаби Алонсо и Андони Ираола от Ливърпул са играли заедно като младежи в аматьорския клуб Антигуоко от Сан Себастиан.
Заместник-председателят на клуба Роберто Монтиел си спомня добре тримата футболисти и признава, че въпреки забелязания им потенциал трудно е можел да предвиди колко високо ще достигнат в треньорската професия.
„Дължи се на съчетание от различни фактори. Имахме късмета тези трима изключителни хора и футболисти да бъдат заедно в нашия клуб. Важни са и духът на „Антигуоко“, както и особеностите на баското общество – всички сме силно състезателни и споделяме страстта към футбола“, заяви Монтиел пред Асошиейтед прес.
Испанският модел на обучение, съчетан с традициите на местните футболни школи и способността за адаптация към различни първенства, превърна страната в един от основните центрове за подготовка на треньори в съвременния футбол. | БГНЕС
---
Джоузеф Уилсън, АП
