Сапфирите, подарени от цар Фердинанд І на принцеса Сибила, чиято ръка някога е била обсъждана за брак с Борис III, бяха продадени за 832 000 швейцарски франка. Зад блясъка на кралското бижу се крие история за две европейски династии, българската корона и една съдба, която отвежда от Кобург до Стокхолм.
Една огърлица от сапфири и диаманти събра в себе си няколко истории – за българската царска фамилия, за шведската монархия и за една европейска принцеса, която е можела да стане българска царица. Подарена от цар Фердинанд І на принцеса Сибила Сакскобургготска по повод сватбата ѝ през 1932 г., тя вече е част от историята на големите аукционни продажби. На търга на „Сотбис“ в Женева бижуто беше продадено за 832 000 швейцарски франка – значително над първоначалната оценка от 300 000 до 500 000 франка, предаде БГНЕС.
Истинската стойност на тази огърлица обаче не се измерва единствено с камъните и постигнатата цена. Нейната история започва много преди сватбата на Сибила и шведския престолонаследник принц Густаф Адолф.
Жената, която можеше да стане българска царица
Принцеса Сибила (1908–1972) е дъщеря на Карл Едуард, херцог Сакскобургготски, и внучка на принц Леополд, най-малкия син на британската кралица Виктория и принц Алберт. По този начин тя принадлежи към една от най-големите европейски владетелски фамилии, чиито представители са свързани с британската, германската, българската и други монархии. Самият Карл Едуард е генерал от пехотата – най-високото звание в българската армия.
Преди да се омъжи за шведския принц, името ѝ е сред обсъжданите кандидатури за съпруга на българския цар Борис III. Според публикацията на историчката Марлийн Айлърс Кьониг „A Bride for Boris“, която се позовава на биографията на Борис III от Стефан Груев „Корона от тръни“, сред възможните избраници на българския владетел са Сибила и великата княгиня Кира Романова.
За тази възможност свидетелства и дипломатическа кореспонденция, в която американският дипломат Джон Дайни Принс предава разговор с княз Павел Караджорджевич за евентуален брак на цар Борис ІІІ с една от двете принцеси.
Историята поема в друга посока. На 3 септември 1930 г. цар Борис III се сгодява за италианската принцеса Джована Савойска, бъдещата царица Йоанна. На 25 октомври двамата сключват брак в Асизи. Две години по-късно, на 20 октомври 1932 г., Сибила се омъжва за шведския престолонаследник Густаф Адолф.
Подаръкът на цар Фердинанд І
Именно за тази сватба цар Фердинанд І избира забележителното колие от сапфири и диаманти. Подаръкът има особена символика. След абдикацията си българският владетел живее в Кобург – град, свързан с историята на фамилията на бащата на Сибила. Цар Фердинанд І принадлежи към австро-унгарския клон Сакс-Кобург Гота и Кохари, а роднинските връзки между двата клона на династията придават на жеста допълнителна близост.
В семейното предание се пази историята, че кабошонните сапфири първоначално са принадлежали на руската императрица Мария Фьодоровна, майка на последния руски цар. След Руската революция /1917 г./ тя се завръща в родната си Дания, където прекарва последните години от живота си. Предполага се, че цар Фердинанд І придобива камъните именно през този период.
Българският цар е известен ценител на бижута и скъпоценни камъни. Сред придобивките му са предмети от продажбата на френските кралски скъпоценности през 1887 г., включително сапфирени обеци и брошка от естествена перла и диаманти.
От шведския двор до аукционната зала
Сибила носи колието в продължение на десетилетия на официални и семейни събития. Впоследствие двете сапфирени висулки са отделени от него и превърнати в чифт обеци. Променена е и кутията, в която се съхранява комплектът.
Съдбата на принцесата също преминава през тежки изпитания. Тя и Густаф Адолф имат пет деца, но през 1947 г. принцът загива при самолетна катастрофа край Копенхаген. Сибила остава сама с децата си. След смъртта на шведската кралица Луиза през 1965 г. поема представителните функции на първа дама на страната.
Принцесата умира през 1972 г., година преди синът ѝ Карл XVI Густав да стане крал на Швеция. Сапфиреният комплект е наследен от дъщеря ѝ принцеса Биргита, която също го носи на редица кралски събития, включително сватбите на племенниците си – престолонаследничката Виктория през 2010 г. и принцеса Маделин през 2013 г.
Така огърлицата, подарена от българския цар на жена, която някога е можела да заеме мястото на Йоанна до цар Борис III, преминава през поколенията на шведското кралско семейство, преди да стигне до търга в Женева. Продажбата ѝ за 832 000 франка връща вниманието към една малко позната, но забележителна нишка в общата история на европейските монархии – нишка, в която България присъства не само чрез царския подарък, но и чрез една несбъдната династична възможност. І БГНЕС
