Във всички европейски държави терапията на пациенти, прекарали инсулт, продължава от 20 дни до 4 месеца. У нас касата плаща 2 пъти годишно за 7 дни, казва ръководителят на Клиниката по физикална и рехабилитационна
- Проф. Илиева, на пациенти с какви заболявания помагат физиотерапията и рехабилитацията?
- Физикалното лечение и рехабилитацията са необходими при пациенти с всякакви заболявания - ортопедични, неврологични, ревматологични, сърдечносъдови, онкологични, детски, травматични увреждания и други. Реално всички заболявания подлежат и имат необходимост от рехабилитация. Специалността ни е всеобхватна и играе важна роля както в профилактиката на заболяванията, така и в ранния етап и продължителното и поддържащо лечение.
- Какви са ефектите от приложението им?
- Ефектите се доказват ежедневно. Според различни наши и международни проучвания рехабилитацията ускорява функционалното възстановяване – на отделен орган, система и на човека като цяло, и колкото по-рано започне, толкова е по-ефективна. Тя предотвратява настъпването на усложнения и тежки увреждания, забавя прогресирането на заболяването, облекчава симптомите и спомага за по-бързо връщане на пациента към нормална ежедневна активност. За хората с трайни увреждания създава възможност за водене на пълноценен живот.
Физикалното лечение и рехабилитацията имат и икономически измерима ефективност, защото средствата, вложени в тях, се възстановяват многократно след това. Например международни проучвания показват, че комплексното физикално лечение на болката намалява ползването на болнични с 42 дни в рамките на година на пациент, а рехабилитацията при заболявания на опорно-двигателния апарат постига до 64% икономии на медицинските разходи.
При неврологични социалнозначими заболявания като мозъчен инсулт, черепно-мозъчни и гръбначномозъчни травми, множествена склероза рехабилитацията е от съществено значение за възстановяването на пациента. Последни наши справки обаче показват, че е
малък процентът
на тези, които
получават
пълноценна
рехабилитация
след дехоспитализация от клиники и отделения за активно лечение, а те имат нужда от такава.
- Какво развитие бележат терапевтичните методи?
- Нови технологии и физиотерапевтични методи навлизат постоянно в практиката. Такива са ударно-вълновата терапия, високоинтензивната лазертерапия, високоинтензивното магнитно поле и роботизираната рехабилитация. Те разширяват арсенала от средства, с които помагаме на пациентите, но за използването на нови технологии са необходими добре подготвени специалисти. Рехабилитацията е екипна дейност. Тя не може да бъде успешна и да се осъществява от отделни специалисти. Работим в рехабилитационен екип, ръководен от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Той оценява тежестта на основното и придружаващите заболявания и съобразно рехабилитационния потенциал и състоянието на пациента съставя комплексна рехабилитационна програма, която включва различни средства и методи – лечение чрез движение (кинезитерапия), електролечение, лазертерапия, ултразвукова терапия и др. Програмата се осъществява от екип от рехабилитатори, кинезитерапевти, ерготерапевти, ортезисти, логопеди, психолози. Работим в тясна колаборация с лекарите от другите специалности - невролози, ортопеди, педиатри, кардиолози, хирурзи и др.
- Стотици български пациенти с шипове, болки и други сходни заболявания се лекуват успешно чрез методите на ударно-вълновата терапия, чието приложение в рехабилитацията въведохте вие у нас. Разкажете повече за този метод.
- Приложението на ударно-вълновата терапия като терапевтичен метод в медицината се въвежда първо в урологията за разбиване на камъни в бъбреците. Към края на 90-те години започва да се проучва ефектът ѝ при заболявания на опорно-двигателния апарат, като първите автори изследващи ефекта ѝ са ортопедите д-р Михайлов и д-р Вълчанов от ВМА, а по-късно и д-р Райков, което е голяма гордост за нас като българи. През 2008 г. вече я въведохме в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив като част от физиотерапевтичната практика.
Тя използва високоинтензивни краткотрайни механични вълни от звуковия диапазон. Има доказано добър ефект за лечение на т. нар. заболявания от пренапрежение - периартрит на раменна става, епикондилити (заболяване в областта на лакътя), ентезопатии (увреждане на местата, където сухожилията и връзките се залавят за костите), шип на петата, плантарен фасциит, миофасциален синдром и др. Други области на приложение са: при патология на костите - при несрастване или забавено срастване на фрактури, остеонекроза и при пациенти с трудно заздравяващи рани.
В нашата клиника проучихме приложението на ударно-вълновата терапия при пациенти с артроза на колянната става (гонартроза), като сравнихме ефекта ѝ с този на конвенционална рехабилитационна програма. Установихме много добро повлияване на болката и възстановяване на функцията, а резултатите се задържат три месеца след приложението ѝ. Ударно-вълновата терапия се прилага един път седмично, като се препоръчват поне 5 процедури.
В нашата клиника бе разработен и дисертационен труд, доказващ благоприятния ефект на ударно-вълновата терапия за намаляване на спастично повишения мускулен тонус при деца с церебрална парализа.
- Какъв е механизмът, по който тя успява да постигне тези ефекти?
- Правени са редица проучвания, които установяват промени в организма, включително на клетъчно и на биохимично ниво. Повишава се синтезът на азотен окис, стимулират се неоангиогенезата и диференциацията на стволови клетки, освобождават се растежни фактори, модулира се възпалителният процес. Всичко това подпомага възстановяването на увредените структури.
Проучванията и показанията за приложението на ударно-вълновата терапия продължават. Председателствам Научния комитет по ударно-вълнова терапия към Европейското дружество по физикална и рехабилитационна медицина и нашата задача е да създадем научни мрежи за колаборация в тази насока. Провеждаме и онлайн курсове за ударно-вълнова терапия, а практическо обучение - по време на европейските конгреси по физикална и рехабилитационна медицина.
- Какво е приложението на високоинтензивната лазертерапия?
- Терапията има много добър ефект най-вече за редуциране на болката, стимулиране на трофиката и повлияване на възпалението. Още на втора, трета процедура настъпва промяна, особено при пациенти с болки в кръста.
Механизмът ѝ на действие е свързан със стимулиране на биосинтетичните и биоенергетичните процеси. Препоръчва се при заболявания от пренапрежение, болки в кръста, дегенеративни ставни заболявания, при патология на периферната нервна система и др.
- Висш пилотаж ли е роботизираната рехабилитация?
- Роботизираната рехабилитация навлезе в практиката ни през последните 10 г. Тя е насочена основно към възстановяване на походката или обучение в ходене, както и към подобряване функцията на горен крайник. Прилага се предимно при заболявания на централната нервна система: при деца с церебрална парализа, след инсулти, черепно-мозъчни и гръбначномозъчни травми.
Използването на роботизирани устройства за рехабилитация стимулира невропластичността чрез многократно повторение и улеснява извършването на дадено движение. Тя увеличава и мотивацията на пациентите чрез прилагане на механизмите на виртуалната реалност. Те позволяват пациентите да бъдат поставени в по-реалистична обстановка - например, че се разхождат навън. Това се прожектира на екран пред тях. Те проследяват как и в каква степен правят дадено движение и се мотивират да го изпълнят максимално добре.
По същия начин може да им се възложи и задача да преместят даден предмет от точка А до точка Б, пак във виртуалната реалност.
Този тип апарати
са много полезни
за децата,
защото те се нуждаят от ежедневна рехабилитация, а конвенционалната ги отегчава по-бързо. Благодарение на “Българската Коледа”, клиниката ни, както и в още няколко болници, вече разполагаме с роботизирани устройства за обучение в ходене и трениране на горен крайник за деца с неврологични увреждания.
Устройствата за роботизирана рехабилитация са различни в зависимост от нуждите на пациента. Някои от тях само поддържат горния крайник и дават възможност за по-лесно извършване на движенията, елиминирайки действието на гравитацията. Други позволяват да се тренира движение в определена област - лакът, раменна става, китка или пръсти. Има и апарати, които не само елиминират тежестта на крайника, но подпомагат пациента, като активно довършват движението вместо него, ако той не може. Нуждата от подпомагане се определя от сензори.
Роботизираните апарати за обучение в ходене са изградени на подобен принцип. Те се състоят от система за поддържане на тежестта на тялото и устройства, в които са фиксирани долните части на краката или целите крайници, така че да се стимулират движенията, свързани с ходенето.
- Съкращава ли роботизираната рехабилитация времето за възстановяване?
- Да, и и улеснява работата на рехабилитатора. Но не може да се абсолютизира ролята на новите технологии. Необходими са добре подготвени специалисти, както и съчетаване на новите методи, особено на роботизираната рехабилитация, с тези на конвенционалната. Цената на роботизираните устройства е много голяма, както и разходите за тяхната поддръжка, което налага и по-адекватно остойностяване на клиничните пътеки, при които се прилага.
- Достатъчно обезпечени и осигурени за пациентите ли са рехабилитациите и физиотерапиите у нас?
- За съжаление, дейностите в нашата област не са добре обезпечени, което ограничава възможностите да помогнем на пациентите. Работим в тази насока и се надяваме на разбиране от страна на НЗОК. Стремим се и у нас да въведем европейските стандарти и правила за добра практика. Във всички европейски държави болничната рехабилитация на пациенти, прекарали инсулт, продължава от 20-30 дни до 3-4 месеца в зависимост от тежестта и динамиката на състоянието, а при гръбначномозъчни травми – от 3 до 9 месеца. Тук НЗОК плаща два пъти годишно по 7 дни, което е крайно недостатъчно.
Необходимо е реално остойностяване на дейностите, както и диференциране в зависимост от състоянието на пациента – дали е в етап на ранна рехабилитация, рехабилитация през хроничния стадий или поддържаща рехабилитация при пациентите с инвалидизиращи заболявания като болест на Бехтерев напр.
- Скоро, пациентите, нуждаещи се от белодробна трансплантация, споделиха, че у нас не им се осигурява необходимата рехабилитация, която да поддържа добро състоянието им по-дълго. Защо и какво представлява тя?
- Няма клинична пътека за рехабилитация на пациенти с белодробни заболявания. Бяхме подготвили и представили предложение за включването ѝ при преговорите с НЗОК преди няколко години, но то не беше прието. Тези пациенти се рехабилитират докато пролежават в хирургично отделение или такова за консервативно лечение на белодробни заболявания. Мобилният рехабилитационен екип, състоящ се от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитатор или кинезитерапевт на място осъществява комплексна рехабилитация под формата на кинезитерапия, инхалации, допълнително приложение на преформирани физикални фактори (електрически ток, ултразвук, лазертерапия, магнитно поле) за повлияване на белодробните заболявания. При децата с муковисцидоза още от самото начало започва специфична рехабилитация, която е насочена към подмагане очистването на дихателните пътища от секрети и подобряване на дишането. Трябва наистина да се осигурят по-добри условия, а липсата на пътека ограничава възможностите за рехабилитация. Другият вариант за рехабилитация на пациентите с белодробни заболявания е в условията на доболнична помощ.
- През септември България ще бъде домакин на европейски форум с голямо значение за физикалната и рехабилитационна медицина. Разкажете за него.
- В началото на м. септември в Пловдив ще се проведе Общо събрание на Европейското научно дружество по физикална и рехабилитационна медицина и Европейската секция и борд по физикална и рехабилитационна медицина към Съюза на европейските медицински специалисти - трите структури на европейско ниво, които обсъждат правилата за добра медицинска практика, новостите в нашата специалност, ролята на специалиста по физикална и рехабилитациона медицина, доказателствата за ефекта от прилагането на физикалните и рехабилитационни методи при различни заболявания. Изработваме консенуси с препоръки базирани на научни доказателства и мнения на експерти. Работим в насока подобряване на организацията и обезпечаване на рехабилитационна грижа за нуждаещите се , както и за хармонизиране на обучението на специалистите. Всички тези теми ще бъдат обсъдени по време на събитието.
Нашата Асоциация по физикална медицина и рехабилитация е активен член на тези европейски структури. Имам честта да съм делегат към тези структури в продължение на повече от 10 г., в момента съм секретар на Комитета по професионална практика.
България за първи път е домакин на подобно събитие и това е голямо признание за нашата Асоциация, за българската школа и общност на лекарите по физикална и рехабилитационна медицина.
Източник: https:www.24chasa.bg
