Как затворът да променя насилниците,
не да ги ожесточава
Според прокуратурата заподозреният за убийство Мартин Трифонов е направил пълни самопризнания за изнасилването и убийството по особено жесток и мъчителен начин на Кристин. Което заедно с другите известни обстоятелства в досъдебното производство прави Мартин почти сигурен извършител. С това условие и като имам предвид презумпцията за невиновност до произнасянето на съда с влязла в сила присъда, бих искал да насоча вниманието към един огромен проблем.
Големият проблем е в това, че Мартин е бил осъждан за блудство и опит за изнасилване. Първия път е бил осъден на 8 месеца условно – което, общо взето, е
потупване по
рамото за доста
гнусно
посегателство
Следващото наказание е 8 месеца ефективно – като ефективното наказание в затвора е било изтърпяно съвсем неотдавна – през април 2018 г.
Аз лично съм учуден защо за опит за изнасилване дават 8 месеца затвор, като се има предвид, че поначало опитът се наказва със същото наказание, каквото се полага и за извършване на престъплението? А изнасилвачите извършват възможно най-гнусните престъпления.
Изводът се набива в очи – наказанието нито е имало възпиращ, нито превъзпитателен ефект. А нали това са две от основните цели на наказанието. Нещо повече – след изтърпяването на наказанието жестокостта ескалира. Защо се получава така?
Много лесно е да се дават препоръки за качествено превъзпитаване на осъдените на една относително бедна държава, каквато е България. Но нека не забравяме, че през последните 20 г. стандартът на живот многократно се повиши, а условията в затворите са подобни на тези отпреди 20 г. Би следвало всяка държава хармонично да полага усилия в различните сфери на своето развитие.
ащото какво като имаме примерно силна полиция и добре действащ съд, а насилниците продължават да насилват и след изтърпяването на наказанието?
Първият основен проблем е, че когато един насилник се събере с други много по-изпечени и жестоки насилници, много е вероятно новоизлюпеният насилник да се ожесточи, вместо да се поправи. Когато насилниците се съберат на едно място, ценностите, които създават, са престъпни. В допълнение – не е тайна, че в много от затворите има насилие на по-силните затворници над по-слабите. Това няма как да не доведе до
допълнително
озлобление и
тотално
изкривяване на
ценностите
Проблемите при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са отпреди много време и няма как да се решат с магическа пръчица. Но като член на ЕС България може занапред да потърси по-сериозна помощ от европейските фондове и за качествено подобряване на условията в затворите. Вече е време и бюджетът да обърне повече внимание на този проблем. Не е работа примерно да имаме само прилична армия, ако ни изтребват и насилват отвътре.
Наложително е да има нови затвори, където
изнасилвачи и
убийци да са в
отделни малки
килии
и върху тях да се оказва въздействие чрез излъчването на подходящо подбрани филми и други аудио-визуални предавания. При тези условия това е мощен механизъм за поне частична промяна на ценностите. Индивидуалната работа на психолози със затворниците насилници следва многократно да се увеличи. Вече има достатъчно психолози.
За много от затворниците битовите условия в затвора не са по-лоши от тези в домовете им и поради това затворът като битови условия не е същественото в наказването им. Необходимо е те да имат по-голяма изолация от подобни на тях хора и повече работа под строг надзор.
Източник: https:www.24chasa.bg
