С молебен и курбан честваха празника на Чипровци в руините на Гушовския манастир
Молебен отслужиха видинският владика Даниил и духовниците. Те отправиха молитва към Света Богородица за здраве и благоденствие на това свято място по повод празника на Чипровци.
Стотици чипровчани се качиха в планината до руините на Гушовския манастир, за да почетат празника на града. Девет фамилии, хванали си светец за изцеление и добруване приготвиха празнична манастирска чорба като принесоха в дар на Бога жертвени агнета и овце. Миряните запалиха свещица на оброка, напомнящ за жертвите от Чипровското въстание.
Празникът на Чипровци се отбелязва в Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Чества се от 1988 г., по повод отбелязването на 300-годишнината от Чипровското въстание (1688). Празникът съвпада и с храмовия празник на разрушения в близост до Чипровци - Гушовски манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от Балкана слизал бял елен (гушовец). Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Веднъж еленът закъснял, хората не го почакали да отдъхне и го заклали изморен.Това се случило на 6 септември 1688 г. Последвалото въстание довело да разорението на града и опожаряване на манастира. Оттогава всички чипровчани почитат 6 септември, като се събират до останките на Гушовския манастир и правят курбан. Девет фамилии, хванали си светец за изцеление и добруване приготвиха празничната манастирска чорба. Миряните запалиха свещица на оброка на Архангел Михаил. Молебен отслужиха видинският владика Даниил и духовниците. Те отправиха молитва към Света Богородица за здраве и благоденствие на това свято място. Гражданите благодариха и на премиера и на кмета за ремонтирания с нов асфалт път до оброка.
„Възнамеряваме да социализираме манастира и да го възродим. И тук на този хълм, на това място, целунато от Бога, ще направим исторически парк. Подали сме искане до съответните институции, ще направим това, което разрешават Светата църква и архитектурата. Тук има ток и вода. Така ще поддържаме традицията и вярата у хората. В определени дни те дават курбан, най- голям е на Богоявление и Ивановден, през лятото се събират на още 5-6 оброка. Рекорден е броят на посещенията в Историческия музей-над 7000, така че туристическият поток не секва. За съжаление нямаме голяма леглова база, да ги задържим повече от три дни, но горе в парка до хижата вече много туристи отсядат на палатки.“ каза кметът Пламен Петков. Той увери, че ще бъде завършен и параклиса- костница, посветен на Петър Богдан Бакшев. Той ще се намира до Историческия музей в Чипровци и до останките на католическа катедрала, която съществувала някога. В него ще бъдат положени останките на Петър Богдан, написал история на България 100 години преди Паисиевата.По думите на кмета в Чипровци живеят повече православни християни, но те почитат историята на родния си край и на България и големите имена Петър Богдан, Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Илия Маринов, които са били католици. Всички тези големи българи са живели в Чипровци, като в периода 1600-1688 година градът е бил един от най-цветущите в България, имало е училище и много занаятчийски работилници, развит рудодобив и златодобив. Именно Петър Богдан пише история на България. След Чипровското въстание от 1688 година градът е разрушен от турците, а голяма част от чипровчани се изселват в чужбина и на други места у нас.
„Общината в балканския град е получила дарения от кметството в Раковски. Всичко зависи от католиците- благодетели. Параклисът е с изградена фасада, покривът, направен по автентична технология, е готов“, допълни кметът.
Източник: https:www.24chasa.bg
