• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Григор Димитров: Заради болките в рамото не можех да си вдигна чашата

Ноември 08
22:00 2019
A+ A-
35 прегледа

Григор Димитров се прибра в България, след като бе на почивка в Исландия с баща си Димитър и майка си Мария. Въпреки контузията в рамото в началото на годината българската звезда в тениса за първи път в кариерата си победи Роджър Федерер, стигна полуфинал на US Open и от 78-и завърши сезона в топ 20 на световната ранглиста.

Искам първо аз да ви кажа нещо, преди да ми задавате въпроси. Аз ще участвам на ATP cup като играещ капитан. Чакам с нетърпение турнира и ще бъда много щастлив да представям България. Предстои да започна подготовка, радвам се, че младите ще бъдат с мен. Това каза Григор Димитров на срещата си с журналисти в столичния грандхотел “София”.

(ATP cup е нов отборен турнир, за който България на практика се класира (в момента е първа под чертата) благодарение на мястото на Димитров в ранглистата. След 13 ноември ще стане известно в коя от предварителните групи ще попадне нашата страна. Мачовете са от 3 до 12 януари в Бризбейн, Пърт и Сидни (Авл). Турнирът носи точки за класацията на АТП).

- Как оценявате завършилия сезон?

- Не знам точно. Трудно ми е да намеря правилните думи. Странна година. Получих контузия, заради която 4-5 седмици не играх. Подобно нещо не ми се бе случвало досега - всеки ден да ходя в болницата. Определено неприятен старт на сезона, но вярвах в себе си. Непрекъснато мислех как ще продължа напред и ще бъда отново пълноценен тенисист. Докато тренирах, непрекъсно се опитвах да бъда по-добър и по-добър, въпреки че не участвах в турнири и нямах резултати.

- Представихте се много силно на турнира от категорията “Мастърс 1000” в Париж, там бяха и родителите ви. Доволен ли сте?

- Майка ми и баща ми винаги са с мен там. А в Париж обикновено се представям добре. След всеки мач чувствам, че играя на по-високо равнище. В крайна сметка това е последен турнир за сезона, каквото и да стане, нищо не губиш. През годините

винаги

съм разчитал

на подкрепата

на хората

около мен Определено това бе добър край на годината.

- Какво ще правите в паузата преди новия сезон?

- С момчетата ще се чуем, за да уточним кой къде ще тренира. Аз ще съм предимно в Монако, ще работя във фитнеса, ще играя тенис. В момента нямам треньор и трябва да правя програмата си сам.

- Чувствате ли се уверен, че можете да се върнете в топ 10?

- За мен винаги това е било цел. Дори и когато бях трети в света, исках повече. Но не можех да задържа добрата си форма. Никой не е застрахован от подобни неща. Имах планове, но рамото ми не издържа. Иначе всичко се получава с работа и постоянство. Резултатите няма да закъснеят.

- Ще играете ли на Sofia Open?

- Още е далече, има много време (турнирът е през септември догодина - б.р.). Аз исках да играя през този сезон, но получих контузията. Винаги искам да играя в България. Преминах обаче труден период, не тренирах, нямах програма. С Андре (Агаси) непрекъснато поддържам контакт. С Радек (Щепанек) на практика никога не сме започвали да работим. Просто имахме междинен период заедно. Но оставаме приятели.

А Агаси е истинска

енциклопедия.

Ако ще му

звъниш, трябва

да се подготвиш

за час и половина

разговор

Не мога да кажа само едно нещо за него. Много е полезно да сме заедно и извън корта. Каквото и да попиташ, ще имаш отговор.

- По време на финалите на АТП в Лондон преди 2 години, когато станахте шампион, казвахте, че сте във филм, на който сам сте режисьор. Още ли е така?

- Аз винаги сам съм режисьор на моя филм. Но си оставам същият човек. Нищо в мен не се е променило. Искам да бъда този, който съм, и

мисля, че

през годините

съм се запазил

и продължавам да работя за постигането на целите си. Не знам дали ще успея. Аз съм обикновен човек и винаги опитвам да се държа така с феновете.

- Трудно ли е без треньор? Точно в този период играхте най-добре през сезона.

- Много добър въпрос. Да, тази година се получи така. Но не съм изпадал в паника. Е, малко по-различно е, защото трябва сам да мислиш, че трябва да запазваш кортове, да вземеш топки за тренировка и за други подобни неща. От друга страна, подобна ситуация ти дава повече свобода, повече възможности за импровизация. Ставаш по-близък със себе си. На корта си сам и можеш да говориш със себе си.

Бих споделил

какво си казвам,

но не мога

Тенисът е такъв спорт, в който често всичко се решава в 2-3 точки и трябва да вземаш правилните решения.

- Кои мачове бихте искали да изиграете отново, ако е възможно?

- Този с Рафа (Надал) в откритото на Австралия. И с Новак (Джокович) на “Уимбълдън”. Полуфинали в “Големият шлем”. Напоследък много често губих от Стан (Вавринка). Не е приятно, но явно се налагаше и го оценявам. Най-трудно е бързо да забравиш загубата, защото идва понеделник и нов турнир. Мисля, че вече съм по-добър в тази област.

- Имате ли планове да играете на олимпиадата в Токио?

- За момента не. Освен това не съм играл за купа “Дейвис”. (Това е задължително условие - б.р.) А и при наличието на ATP cup, който е одобрен от играчите, купа “Дейвис” донякъде губи стойност. Честно казано, не съм мислил за олимпиадата. А за “Дейвис” с какво толкова мога да помогна?

Няма как сам

да класирам

отбора

А и не ми е цел. Все още нямам програма за следващата година.

- US Open ли бе най-важният турнир за сезона?

- Може да се каже. Особено първият ми мач с Андреас Сепи. Много исках да победя Федерер. Вечерен мач,

почти не чувах

топката от шума

по трибуните

А с всяка победа си казвах, че мога да бъде отново там, където вече съм бил.

- Смятате ли, че можете да играете още много дълго време. Като Федерер?

- Никога не знаеш в кой момент какво може да ти се случи. Сега не мога да кажа дали ще играя на 33 или 35 г. Може би ще трябва да си намеря друга причина да го правя. Важно е да имам някаква цел. Но се надявам и след 10 г. още да съм в състояние да играя. Иначе бих се определил като щастлив човек и не виждам смисъл да съжалявам много за загубите. Вероятно не съм взел правилното решение в съответния момент. А и след това, което преживях. Будех се в 3,30 ч всяка нощ заради болките в рамото. Просто не исках дълго време да не се занимавам с тенис. Колкото по-продължителен е този период, толкова по-често се питаш дали си заслужава да продължиш.

А аз не можех да вдигна чаша. В тези моменти изобщо не се интересувах какво пишат и говорят за мен и така бе по-добре. Чувствах се странно - далече от света. Отне ми много време да се върна в правилната посока. Важното е, че винаги и навсякъде играя за България.

(Използвани са въпроси и на други медии)

 



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*