• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Александър Лазаров: Лекарите казаха да спра с тениса. Няма да стане, това е моят живот

Януари 16
06:00 2020
A+ A-
3444 прегледа

Александър Лазаров игра в националния отбор по тенис, който завърши 9-и в света на новия турнир ATP Cup в Австралия. Синът на най-младия ни шампион Красимир Лазаров направи страхотно впечатление с представянето си на двойки с Григор Димитров.

- След победата над Великобритания в Сидни те обявиха за човек на мига. Почувства ли се като такъв?

- Не, ние всички бяхме като отбор там и всеки даде по нещо за успеха. Дали аз ще играя, или някой друг, ние сме отбор и преживяваме всичко заедно. В личен и професионален план за мен бе страхотно, защото никога не бях играл двойки с Гришо. Преди мача бях много притеснен, но той умее много добре да те успокои, да ти вдъхне увереност и да те накара да играеш най-добрия си тенис. Страхотно преживяване.

- Какво си помисли, като излезе на един от най-големите кортове в света? При това с покрив.

- Да, кортът бе по-различен. Първоначално тренирахме на външните, които бяха малко по-бързи, но като влязохме вътре, усетихме, че няма вятър заради покрива и се играеше по-приятно. Имаше страшно много хора. Ние свършихме в 2,47 сутринта и по трибуните бяха останали само българи - около 300-400 души, а това бе страхотно. Не бях виждал такава атмосфера преди, това е най-големият турнир, в който съм участвал.

- Лесно ли се играе в двойка с Григор?

- Да, много е лесно. Той се държи като равен с теб, нямаш чувството, че си с човек от топ 10 или топ 20 на света, защото

се държи като

твой приятел

на корта

Всичко, което ми казваше, бе правилно. Лесно се играе с човек, който разбира нещата. Моят опит на двойки е предимно от турнирите Futures и “Чалънджър”, където реално няма толкова мисъл и се играе една идея по-лесно. Но на такъв голям турнир наистина трябва да покажеш нещо по-специално и се радвам, че го направих.

- Научи ли нещо през тези дни с Григор в Австралия?

- Да, той ни предаде най-вече професионализма, който притежава, и ни показа как се подготвя за мачовете, как играе и как се възстановява после. Хубаво е да ги видиш тези неща, защото по принцип нямаме достъп до тях. Алгис (Христов - физиотерапевтът - б.р.) също бе с нас и се грижеше всеки да е в топформа и да няма проблеми с физическото състояние. Научих, че трябва да се бориш винаги докрай, защото срещу Великобритания съперниците ни имаха два мачбола и реално мачът бе свършил, но най-хубаво е да опитваш докрай.

- С вас бе и Кристиан Гро, новият треньор на Григор. Какви са впечатленията ти от него?

- Не го познавах и съм доста изненадан, защото е много интересен човек. Познава играта и е пример, че не е задължително да си бил №1 в света, за да бъдеш добър треньор. С него се говори много лесно и ми направи впечатление, че когато ти казва да направиш нещо, пита дали си го разбрал и дали имаш нужда от това и какво е твоето мнение. Има обратна връзка, а това е много важно, защото по този начин ти дава да разбереш, че наистина го интересува какво мислиш. Всичко, което ни говореше по време на мачовете и в паузите, е правилно и можеш да научиш много от него.

- Кристиан е открит за тениса от бившия шампион на България Любомир Петров, който работи в Германия.

- Прочетох за това на летището. Радвам се, че българин е замесен. Ние

приехме Крис

като българин,

защото той се раздаваше и показваше същите емоции като нас.

- Загубата на двойки от Молдова ни попречи да се класираме за четвъртфиналите. Какво стана?

- Със сигурност никой не иска да загуби. Но аз не мисля, че това бе решаващият мач, защото ако бяхме победили Белгия, се класирахме като първи в групата. Просто така се развиха нещата, че можехме да продължим само като първи. Втори ставаха Великобритания или Белгия. Ние бяхме с най-добри показатели от другите, но не успяхме да се класираме. Да, трябваше да вземем мача с Молдова, но и те показаха много добра игра.

- Срещу Белгия водехте със сет и пробив при двойките. Какво стана?

- Все още не мога да заспя от това. Реално не знам какво стана. Те са играчи, които изполват и малкия си шанс, ако им дадеш такъв. Имаха една възможност да си върнат пробива, направиха го и от този момент започнаха да диктуват играта. В тайбрека бе много тежко, защото няколко точки можеше да бъдат както за тях, така и за нас, но... малшанс. Те и двамата са играчи от топ 50 и си затвориха мача.

- Да оставим резултатите настрана. С какво се занимавахте извън мачовете и тренировките? Как се чувстваше за първи път на такъв турнир?

- Да, за първи път бях в такава обстановка. Но и за Григор бе нещо ново да е играещ капитан и със сигурност имаше много напрежение, но се справи отлично. Между мачовете гледахме да се забавляваме и да разпускаме по най-добрия начин. Водеха ни наляво, надясно, бяхме в прочутия олимпийски басейн, където направихме игри с топки, после Гришата ни заведе на Бондай бийч, който е един от най-известните плажове в света. Невероятно красиво място и се радвам, че успяхме да го видим. Страхотна атмосфера, забавлявахме се. Всички се разбираме помежду си, няма лоши чувства, настроени бяхме позитивно във всеки един момент и затова реално играхме толкова добре.

- В същото време в България се появиха анонимки, че федерацията ни е отказала поканата за участие в ATP Cup, че не ви е поела никакви разходи. Това изненада ли те? Сподели, че май знаеш кой е автор.

- Не, не ме изненадва. Този човек просто иска своите 5-10 минути слава за един ден. Да, мисля, че знам кой е, но няма да споменавам имена, той си знае. Не мога да разбера това нещо. По-точно мога, но не го одобрявам и приемам. Вместо хората да ни запомнят с това, че сме станали 9-и в света, през последните няколко дни се коментираше само кой е платил разноските, кой е платил билетите, хотела и т.н. Това няма значение. Дали ще съм аз, или някой друг, важен е крайният резултат - това, което сме направили.

- Как стоят нещата всъщност?

- Всичко е ясно. В интернет пише какъв е регламентът, откога организаторите започват да поемат разходите за престоя. Всеки, който иска, може да го прочете.

- И не е имало никакъв проблем с финансиране, пътуване, хотел?

- Не, проблеми с финансирането, хотела и пътуванията не е имало.

- В Сидни вечеряхте винаги заедно. Как се държи Григор Димитров извън корта, на масата, в компания? Повечето хора го знаят само от телевизията.

- Григор е изключително земен и се държи с нас все едно се познаваме цял живот и сме приятели. Не сме имали никакви проблеми с него. Ние го знаем какъв тенисист е, но исках да видя как ще се държи, защото в сравнение с него ние все още сме никои. Много по-назад сме в ранглистата. През годините съм виждал много топтенисисти, които се държат лошо, не обръщат внимание на играчите с по-ниско класиране, но той не е такъв.

Григор се държа с нас страхотно, заведе ни на най-хубавите места, които знае в Сидни. Прекарах си страхотно.

- Но малко преди да заминеш, се разболя.

- Да, преди да замина в Гърция, се разболях и ме държа около месец и половина. Не знам какъв бе вирусът, не бях и тренирал много. При заминаването отмениха няколко пъти полетите и пристигнахме на 30-и и реално сме тренирали 2-3 дни. На 31 декември почивахме, защото бе Нова година. Имахме малко дни за подготовка, но пак казвам - Григор е човек, който умее да те успокои и да ти вдъхне увереност, да те накара да покажеш най-доброто.

- Миналата година не бе от най-приятните за теб. Имаше сериозен здравословен проблем. Какво точно се случи?

- И до днес не мога да разбера какво се случи. В един момент си здрав, чувстваш се добре и показваш най-добрите резултати, а две седмици по-късно си на легло в болница неподвижен и не знаеш къде си.

Откриха ми

автоимунно

заболяване,

което ме извади от строя между 3 и 4 месеца. После възстановяване реално няма, само контрол. Това ще е с мен цял живот и ще съм на медикаменти. Трябва да се боря с това. Когато отидох в Мюнхен, ми казаха, че е по-добре да престана да играя тенис, защото при натоварване рискът за здравето ми е по-голям. Но аз им отговорих, че няма как да направя това, защото играя цял живот и това ми е мечтата, това е моята страст. Ще играя, докогато мога.

- Роден си в Маями, това само стечение на обстоятелствата ли е?

- Майка ми и баща ми са искали да се устроят в САЩ. Баща ми е имал оферти да бъде треньор и да остане там за по-дълго. Но плановете се провалят и се връщаме в България. Много съм благодарен, защото научих английски и това е първият ми език, и заради американския паспорт, който ми дава по-големи възможности и пътувам по-лесно.

- Отказваш покани от престижни университети, защо?

- Това стана, когато играех при юношите. Най-добрите университети имат хора, които обикалят по турнирите и наблюдават тенисисти. От “Харвард” ми писаха, когато загубих от Феликс Оже-Алиасим на 1/4-финал на “Еди Хер”, мисля, че имах 4 мачбола. След мача при мен дойде човек и ми каза, че

от “Харвард”

имат оферта за

пълна стипендия,

ако искам да продължа тениса заедно с ученето. После ми писаха от “Йейл” и “Станфорд”. Отказах, защото при ангажимент с престижен университет поне 4 г. си свързан с тях и не можеш да се състезаваш професионално. Можеш, но в много малък период от време и така няма как да осъществиш мечтите си, ако искаш да ставаш професионалист. Отказах, за да продължа да следвам целта си да стана един от първите 10 в света.

- В семейството ти как приеха решението?

- Майка ми е завършила медицина и има две висши образования. За нея ученето е наистина от много голямо значение. Тя го прие тежко, искаше да отида, защото хем щях да играя тенис, хем щях да взема диплома, която остава за цял живот и реално светът ти е в краката и можеш да си намериш работа, където искаш. Но после ме разбра, защото семейството ми помага да играя тенис, откакто се помня, и преследваме една и съща цел. Трудно, но го прие.

- Имаш доста татуировки, тайна ли са?

- По принцип не се казва. Само най-близките ми знаят какво означават. Свързани са с миналото и с това какво съм преживял дотук. Имат си специално значение.

- Мечтаеше да се снимаш с коала и го направи...

- Да, успях да ги видя. За съжаление, спяха и нямаше как да ги гушна, да ги погаля. Не исках да ги събудя. Невероятен момент.

- Коя е следващата ти мечта?

- Искам да играя пак на такъв турнир. Надявам се и догодина да отидем. Започнах да вярвам още повече във възможностите си. Трябва да правя някои неща по-добре и да следвам съветите на Крис. Мечтая за същото, за което съм мечтал от малък - един ден да вляза в първите 10 на света.

- Баща ти помага ли още със съвети?

- Баща ми винаги ще ми помага. Докато играя тенис, той ще е част от моя екип, както и дядо ми, и баба ми. Аз съм израснал в семейство, в което тенисът е основна част от живота. И баща ми, и чичо ми, и дядо ми са били тенисисти. Няма как да не са с мен.



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*