• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Ако изригне Везувий, 700 000 души трябва да бягат светкавично

[Dec] 03
05:00 2019
A+ A-
20 прегледа

Хиляди българи живеят в подножието на вулкана

1940 години след най-унищожителното изригване на вулкан в историята, което заличава Помпей и Херкулан, в зоната им все още се строи като за световно. Въпреки че учени и вулканолози предупреждават, че земята в подножието на Везувий се експлоатира против всякакви мерки за сигурност, там продължават да се заселват хора. След три века на изригвания, от 75 г. Везувий си “почива”. Последното му изригване датира от 1944 г.

Тревога обаче предизвиква намиращата се между Неапол и Поцуоли зона Кампи Флегреи. Върху тази система от дишащи кратери продължава да се строи – нещo повече,

днес това е сред

най-гъстонаселените

зони в света

От 2012 г. досега нивото на опасност от зелено е преминало в жълто, което означава потенциален риск и неравновесие за зоната. Гамата цветове, означаващи нивото на риск, варира от зелено през жълто до оранжево и червено. Моментът, в който земята започне да се тресе и да изпуска газове, придружени с повишаване на температурата, означава, че предстои изригване. В този случай трябва да започне светкавично евакуиране на цели градове и села в зоната. В рамките на 72 часа 700 000 души трябва да бъдат преместени, но не временно, а да живеят в други области на Италия.

Неотдавна в зоната на Везувий беше извършена първата национална симулация на евакуация на населението от Кампи Флегреи. Трябваше да бъдат евакуириани фиктивно хиляди жители, след като бъдат събрани на едно място, транспортирани с автобуси на централната гара на Неапол, качени на влакове към Ломбардия. В същото време спасителни екипи, пристигнали специално от област Ломбардия, трябваше да се включат в операцията. В уречения ден – 19 октомври, обаче само няколко десетки граждани се стекоха на мястото на срещата, за да бъдат “евакуирани”. Само под стотина души имитираха “паника” като в момент на истинска опасност и знаят какво точно трябва да се направи в случай на риск. На практика

стотици хиляди

жители на зоната не

знаят как да действат,

ако утре има реална опасност от изригване. 

Смята се, че от 400 000 г. зоната на Везувий е обект на вулканична дейност. Преди 39 000 г. става колосално изригване на вулкана, при което се изхвърлят 15 куб. км магма. Предполага се обаче, че планината се формира преди 30 хиляди години като подводен вулкан в Неаполския залив, а по-късно изплува като остров и се съединява със земята. Преди 19 000 г. до 79 г. сл. Хр. има няколко силни изригвания. Кулминацията е през 79 г. сл. Хр. На изригването стават свидетели древноримските учени Плиний Стари и племенникът му Плиний Млади – първият тогава умира, а вторият разказва ужаса за поколенията.

Когато Везувий се задейства през 79 г. сл. Хр., изригването е толкова експлозивно и жестоко, че се променя морфологията на вулкана. Заличени са цели градове – Херкулан, Помпей, Стабия, Оплонтис. Техните руини, зарити под 10 метра слоеве камъни и пръст, излизат на бял свят едва през XVIII в. Смята се, че точната дата на изригването през онази година е 24 август.

Около 13 часа

на обед след

ужасен тътен Везувий

изригва, почти

се взривява

Изхвърленият материал е пемза – пореста вулканична скала, образувана от изригване на пяна от течна лава с газови мехурчета и бързо втвърдяване. Повечето от труповете в Помпей остават като заклещени и залепени над тези вулканични скали, покрити с пепел. Останки са намерени изхвърлени в зона от стотици кв. км. Според свидетеля Плиний Млади облакът от изригването достига височина 26 км според днешните мерки.

Първите жертви на вулкана са жителите, убити от изхвърлените вулканични камъни и от дъжда пепел. Онези, които се връщат на мястото след часове, за да търсят близките си, са пометени от смъртоносния дъжд. Херкулан пък не е заличен в първата фаза на изригването, а 12 часа по-късно. Гигантската маса от изригнали материали започва да се стапя и заради силния вятър, носещ газове и водни изпарения, помита зоната на Херкулан.

Хората навън

се “изпаряват”

мигновено -

светкавична смърт,

тъй като са погълнати от нещо като огнен облак. 

Изригването на Везувий продължава около 2 дни и половина, през които вулканът изхвърля 4 куб. км материали. След изригването се променя видът на планината – нейният връх наподобява конус, от който излиза гъст пушек.

Както преди хилядолетия, и днес зоната около Неапол е сред най-атрактивните в света за заселване въпреки вулканичната дейност или може би точно заради нея, тъй като води до серия предимства за природата.

От 16 декември 1631 г. до 7 април 1944 г. Везувий винаги е бил действащ вулкан, регистрирал много изригвания. Последното на комплекса Кампи Флегреи е от 1538 г., когато се образува Монте Нуово, новият връх. Въпреки това през всички тези векове зоната около Неапол не е била никога напускана от населението му. От 2005 г. започва ново “надуване” на повърхността на земята на Кампи Флегреи, като всяка година надигането е средно с 5-8 см. От 1969 до 1984 г.

пристанището на

Поцуоли се е

надигнало с 3,5 метра

Не е казано, че всичко това ще доведе до ново изригване. Знае се, че вулканите не стават активни изведнъж, от ден за ден. Учените очакват преди това да има предизвестяваща дейност, която продължава десетилетия и се характеризира с чести земетресения, повишаване на повърхностните температури, промяна в съдържанието на изпусканите газове. С други думи, не може да се случи това, което стана на 3 юли на остров Стромболи до Сицилия, когато изригването на вулкана там предизвика паника сред туристите и смъртта на един човек. Стромболи е вулкан с отворен канал, характеризиращ се с упорита и постоянна дейност в кратерите си на върха.

Везувий и Кампи Флегреи пък са вулкани със затворени канали, което значи, че преминаването на магмата нагоре към земната кора се възпрепятства. Везувий е с конусовидна форма, докато Кампи Флегреи е вулканична зона с десетки кратери, пръснати върху широк район. Постоянният надзор на тези два вулкана би трябвало да “улови” издигането нагоре на магмата в момента, който предшества евентуално ново изригване.

Цялата зона, която би била изложена на опасност и следователно подлежи на евакуация, включва 700 000 души. В зоната на Кампания, или в провинциите около вулкана, живеят по официални данни над 8000 българи. Техният реален брой е обаче няколко пъти по-висок.

Другото последствие от евентуално изригване на вулкана е разпръскването на пепелта, което става на големи разстояния чрез вятъра.

Близо 3 млн.

неаполитанци

обитават района

в радиус от 20 км

от кратера

на вулкана. Достатъчни са 30 см пепел по покривите на сградите, за да се огънат. При 50 см пепел пък рухват и най-стабилните сгради.

В случай на опасност евакуирането на 700 000 души в други италиански региони би довело до разходи за държавата от близо 30 млрд. евро годишно. Така твърди международно изследване на няколко университета, сред които и неаполският “Федерико II”. Затова единственият изход сега е превенция и прецизно планиране на “пренареждането” на населението в т.нар. червени зони и насочването му към други зони със съответните икономически стимули за това. Този план обаче все още трябва да бъде подкрепен от местните администрации, а после и от ЕС.

Въпреки че в област Кампания за подобни мерки се говори още от 1988 г., урбанистичното развитие върви в точно обратна посока. В подножието на Везувий се строи постоянно и нагъсто. Човек се пита как би се евакуирала подобна маса хора - достатъчно е да се види само какъв хаос и струпване на хора настъпва дори само след една катастрофа на магистралата на юг от Неапол.



Източник: https:www.24chasa.bg
Сподели
За автора
Administrator

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*