Бекенбауер е първият, който фигурира във всички анкети, а остава трети през 1966 г.
Един-единствен журналист реши, че Христо Стоичков не заслужава да е сред петимата най-добри футболисти на Европа за 1994 г. Въпреки това Камата е един от историческите лидери в класацията с 97,96% присъствие в анкетите. Това не е било по силата на мнозина. Реално меродавни са гласуванията до 2009 г., преди да се обедини “Златната топка” с класацията на ФИФА за футболист на годината. Днес се гласува за трима вместо за петима, както е традицията на анкетата. И се избира от предварително определен списък. Това всъщност влиза в сила от 1995 г., когато пада и забраната за неевропейци в анкетата.
Преди четвърт век във вота участват 49 журналисти от Албания, Армения, Австрия, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Англия, Естония, Фарьорски острови, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Израел, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Македония, Малта, Молдова, Холандия, Северна Ирландия, Норвегия, Полша, Португалия, Ирландия, Румъния, Русия, Сан Марино, Шотландия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна, Уелс и Югославия. Стоичков получава 28 първи, 13 втори, 5 трети и по едно четвърто и пето място в анкетите, като събира 210 точки. Втори със 136 е Роберто Баджо, който е посочен 6 пъти на първо място. По този показател той е след третия Паоло Малдини, който има 8 вота за №1, но събира едва 136 точки. От останалите в класацията 4 първи места има Джика Хаджи и по едно - Томас Бролин, Юрген Клинсман и Томас Равели.
Процентът, с който Камата влиза в анкетните карти, е един от най-високите в историята. Много малко могат да се похвалят, че са били във всичките. Всъщност първият е Франц Бекенбауер, и то в годината, в която германецът е едва на третото място в най-оспорваното допитване в историята. Кайзера присъства във всички 22 карти, но събира едва 59 точки. Световният шампион Боби Чарлтън измъква първото само с една точка пред легендата на Португалия Еузебио. Интересното е, че дори Еузебио има повече гласове от англичанина. Той фигурира в 20 от анкетите, а сър Чарлтън само в 19.
Първият, който стига до “Златна топка” с присъствия във всички карти, е легендарният Йохан Кройф при втория си триумф.
След това го правят още Олег Блохин, Кевин Кийгън, Карл-Хайнц Румениге, два пъти Мишел Платини, Марко ван Бастен, Жан-Пиер Папен и доминаторите през последните години Лионел Меси и Кристиано Роналдо.
Нито един обаче не е постигал перфектната победа - да присъства във всички анкети, и то на първо място. Така няма абсолютен носител на трофея, поне до момента. А при новия регламент едва ли ще има.
През 1992 г., когато Марко ван Бастен измъква трофея под носа на Стоичков, точно присъствието в анкетните карти е решително. Холандецът присъства в 25 от 29 възможни, като взема 11 първи, 8 втори, 2 трети, 1 четвърто и 3 пети места. Камата е пропуснат от цели 9 журналисти, както и третият Денис Бергкамп. Българинът е посочен 10 пъти на първо място, 5 пъти на второ, 2 пъти на трето, веднъж на четвърто и 2 пъти на пето място, като така идва разликата от 18 точки в полза на нападателя на “Милан”.
Най-слабият победител в историята на “Златната топка” е Джордж Бест през 1968 г. Звездата на “Манчестър Юнайтед” и Северна Ирландия присъства едва в 60% от анкетните карти, което е прецедент. Или над 1/3 от участвалите 25 журналисти въобще не смятат, че той е достоен за петицата.
Това е и анкетата с най-разпилените гласове. Първи места се дават още за Боби Чарлтън, Драган Джаич от “Цървена звезда”, Франц Бекенбауер, Джачинто Факети, Луиджи Рива, Амансио Амаро, Джани Ривера и Джими Грийвс.
В крайна сметка Бест взема 61 точки, а Чарлтън остава с 53. Трети е Джаич.
Единственият друг случай, в който победителят липсва в над 1/3 от анкетните карти, е през 1961 г., когато победител е уругваецът с италиански паспорт Омар Сивори. Той е посочен само от 12 от 19-те участващи в анкетата. Освен него първи места се дават на Луис Суарес от “Интер”, Джими Хейнс от “Фулъм”, Лев Яшин от “Динамо” (Москва), Ференц Пушкаш, който вече е в “Реал” (Мадрид), Джон Чарлз от “Ювентус”, Жозе Агуш от “Бенфика”, Гюла Грошич от “Татабаня” и Герхард Ханапи от “Рапид” (Виена).
В крайна сметка разликата е само осем точки между Сивори и Луис Суарес. Испанецът печели трофея през предната година.
При новата система за гласуване и след въвеждането на номинациите през 1995 година подобни неща са немислими. И все пак се получават някои екзотични гласувания от представители най-вече на Карибския регион.
14 БЪЛГАРИ СА ПОЛУЧАВАЛИ ТОЧКИ В АНКЕТАТА
14 българи са получавали точки в класацията за “Златната топка”. Започва се още с първото издание през 1956 година. Тогава нямаме дори представител в гласуването. Иван Колев има едно второ място и с 4 точки е девети. Стефан Божков получава четвърто място и е 13-и заедно с англичанина Дънкан Едуардс, австриеца Герхард Ханапи, фрацузина Робер Жонке, италианеца Мигел Мантуори, испанеца Хасе Гарсия Кастро-Пепильо от “Севиля”, уругваеца с италиански паспорт и двукратен световен шампион Хуан Скиафино и руснака Едуард Стрелцов.
Три години след това Колев с едно четвърто и две пети места е 16-и, а Георги Найденов с едно трето дели 17-ото място с легендата на Франция Жус Фонтен.
През 1965 година Георги Аспарухов получава едно първо място от българския журналист и едно второ. Така става осми с 9 т. През следващата година Гунди с едно четвърто място става 14-и заедно със световните шампиони Гордън Бенкс и Джеф Хърст и легендата на “Интер” Сандро Мацола.
През 1967 година точки получава Никола Котков, който има едно четвърто място и е 25-и заедно с Джими Грийвс.
След това отново се появява Аспарухов и с едно второ място е 14-и.
Вечният голмайстор на “А” група Петър Жеков получава две втори и две трети места при гласуването през 1969 г., което го прави девети в крайното класиране.
От 1972 година четири пъти вот получава и легендата на “Локо” (Пд) Христо Бонев-Зума. Първо е 11-и задно с Гери Мюрен от “Аякс”, след като е сложен веднъж втори. След това с второ, четвърто и пето място завършва 13-и. Следва едно пето място и е 15-и заедно с Жозе Алтафини и Йежи Горгон. И накрая с нов вот за второ място е 17-и заедно с Гжегош Лато и Герд Мюлер.
Следващият българин идва чак през 1983 г., когато Стойчо Младенов печели една точка и дели 33-о място с Тибор Нилаши, Сьорен Лерби и Руди Фьолер. След две години се появява и Георги Димитров-Джеки, който с една точка дели 29-ото място със Стив Арчибалд, Ян Кулеманс, Анатолий Демяненко, Георге Хаджи, Марк Хийтли, Хеберт Прохазка, Гари Стивънс, Андреас Том и Ладислав Визек.
1991 г. е първата от ерата на Христо Стоичков. Камата първо получава едно трето място и е 13-и заедно със съотборника си Чики Бегиристайн, Бруно Мартини, Пол Макграт и Дийн Соундърс. След това идва второто му място, когато Марко ван Бастен го изпреварва с 18 точки. Победата на “Парк де Пренс” стига само за 2 четвърти и 2 пети места във вота и е 14-и. За да дойде пълният му триумф през 1994 г. и спечелването на единствената в историята ни “Златна топка”. В същата анкета Йордан Лечков получава две четвърти места и е 14-и, а Красимир Балъков с едно трето разделя 16-ото място с Хосе Каминеро, Жан-Пиер Папен и Джузепе Синьори.
През 1995 г. започват номинациите и Стоичков заема 15-ото място в класирането с 14 точки.
След последното ни участие на световно първенство през 1996 година покойният вече Трифон Иванов получава три пети места във вота и е на 25-о място в класирането. През следващата година Красимир Балъков има второ, трето, четвърто и две пети места, като остава 16-и в подреждането.
10 години по-късно Димитър Бербатов е последният българин с точки за “Златната топка”. С 1 точка той дели 30-ото място заедно със Самуел Ето'о, Райън Гигс, Гийермо Очоа, Карлос Тевес и Робин ван Перси.
Източник: https:www.24chasa.bg
