До началото на май 2020 г. се очакват обвързващите оферти
Пет компании са класирани в късата листа за инвеститори в АЕЦ “Белене”. Новината съобщи пред депутатите от две комисии - енергийната и по околна среда, министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Кандидат-инвеститорите, с които НЕК и Министерството на енергетиката ще започнат преговори, са китайската държавна ядрена компания CNNC, руската “Росатом” с нейната дъщерна “Атоменергопром”, “Корейската хидро- и ядрена корпорация”, френската “Фраматом” и “Дженерал електрик” от САЩ.
Петкова очаква обвързващите оферти към края на април и припомни, че
7 консорциума
и компании
са подали
заявления
за участие в
процедурата
за избор на стратегически инвеститор, чийто срок бе 19 август.
Извън класацията остана “ИПК и УП”, която е регистрирана на адрес на апартамент в Козлодуй с капитал 2 лв. на името на Петро Белпалчук.
Друг кандидат, който не бе приет, е регистрираната в Германия “Бектрон лиаз техническо инженерство”. Намерения да инвестира в “Белене” обяви и консорциум “Атомна електроцентрала “Белене 2019 г.”. В него са чешката компания “Витковице хеви машинери” и българската “Груп интернешънъл”.
Консорциум “АЕЦ Белене” също поиска да е стратегически инвеститор. Водещ в него е “Атоменергоремонт”, чийто мажоритарен собственик е Борис Методиев чрез “Бултрейд корпорейшън”. Партньори са “Общинска застрахователна компания” (с мажоритарен собственик “Ел-Ем импекс”), “Гранд енерджи” (с едноличен собственик Александър Спасов), “Квант” и ТЕЦ “Марица-3”. Всички те също останаха извън класацията.
Две компании - “Дженерал електрик” и “Фраматом”, подадоха заявления, че искат да участват като доставчици на оборудване. Те са класирани сред стратегическите инвеститори, тъй като поемат ангажимент да финансират това, което ще произведат. Петкова заяви, че американската компания има интерес да произведе турбините, които са значителна част от оборудването, а “Фраматом” - системите за сигурност на централата.
4 компании подадоха заявление да са миноритарен акционер и да изкупуват тока на атомната централа. Сред тях е и Република Северна Македония, което
прави проекта
регионален,
каза Петкова.
“Процедурата е максимално отворена, дава възможност за различни преговори и възможности за формиране на консорциуми и друг тип обединения, чрез които да се реализира успешно проектът”, поясни тя пред депутатите.
“Основният аргумент да се спрем на тези пет компании е техният опит в изграждането на атомни електроцентрали, тяхната финансова стабилност и високият кредитен рейтинг, който имат. Те са сред световните лидери в ядрената енергетика”, каза Петкова.
До края на януари ще бъдат изпратени покани до всяка една от тези компании за сключване на споразумение за конфиденциалност, следващата стъпка е да им бъде връчен информационният меморандум за проекта и предоставен достъп до информационната стая в НЕК.
Ще бъде отправена и покана за подаване на обвързваща оферта. Всички тези компании, които са пожелали да придобият миноритарен дял и за изкупуване на електрическа енергия, ще бъдат представени на стратегическите инвеститори, за да водят преговори с тях.
Петкова заяви, че
на всеки етап от
преговорите
ще уведомява
депутатите
и крайното решение ще вземат те.
Държавата ще запази в проекта блокираща квота - дали ще е около 34, 27, 15%, процентът зависи от оценката на активите. “Ние ще участваме от началото до края на този проект с опция, с възможност да вземаме решения до неговия пълен срок на експлоатация, тъй като ядреният риск е на българската страна”, заяви министър Теменужка Петкова.
Поетапно от 2025 година
намалява делът на тецовете
През 2040 г. 60% от произведения ток у нас ще са от атомни централи. Това стана ясно при представяване на Националния план “Енергетика и климат” пред депутатите от две комисии в парламента - енергийната и тази по околна среда, от екипа на министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
В момента делът на ядрената енергетика е 33 на сто, на въглищните централи - 44%, на вецовете - 13 на сто, на вятърните и фотоволтаичните централи - по 3%.
Предвижда
се поетапно
намаление
на дела на
въглищните
централи от
2025 г. нататък
- 40 на сто, 30% през 2030 г., до 15% през 2035 г., а след това прогнозата е производството им да е нищожно.
Въглищата запазват доминиращ дял в енергийния микс до 2030 г., след което следва преходен период на плавно преминаване към по-голям дял на природен газ и биомаса.
Запазване на работата на въглищните централи до 2030 г., постигане на 15% междусистемна свързаност в електроенергетиката, пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. – това са част от целите, заложени в плана.
В изработването на документа са участвали 11 министерства, а направените бележки от Европейската комисия са били отстранени с помощта на “Делойт” - компания, избрана от страна на комисията за тази дейност.
“Настояваме и сме заложили в плана, че преходът към декарбонизация трябва да бъде плавен и справедлив”, каза пред народните представители министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Пълната
либерализация
на пазара в
страната
трябва да бъде
факт до 2025 г.
Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В областта на електроенергетиката националният план залага и на модернизация на мрежата, както и на постепенно увеличаване на дела на ВЕИ където е възможно.
По газовата свързаност се отбелязва, че е готов интерконекторът с Румъния, а сделки за втечнет природен газ от терминала в Ревитуса, Гърция, са осъществени през 2019 г., което е реална диверсификация.
Планирано е газовата връзка с Гърция да е готова догодина, а тази със Сърбия - 2022-а. Първите сделки с втечнен газ от терминала в Александруполис се очакват през 2022 г. Разширението на газовото хранилище в Чирен е планирано да приключи през 2025 г., а
“Балкански
поток” да е
готов през
2022 година
Развитието на газовия сектор и евентуални бъдещи парогазови централи ще се отразят на зависимостта от внос на енергопродукти. Сега тя е 37,87%, през 2025 г. става 34,99 на сто, а през 2030 г. пак се качва до 36,19%.
Предвижда се делът на веитата да е 27 на сто, като инвестициите в тях са близо 2 млрд. евро.
Над 27 на сто са целите за енергийни спестявания, а инвестициите в тях - 5 млрд. евро, като за енергийна ефективност при сградите се планират 4 млн. евро.
Добра новина е изявлението на руския президент Владимир Путин, че транзитът през Украйна ще продължи. Това заяви в парламента Теменужка Петкова. И допълни, че такава прогноза направил премиерът Бойко Борисов.
Колкото до готовността на “Булгартрансгаз” да доставя газ от “Турски поток”, Петкова заяви, че “Булгаргаз” прави анализ и при промяна на входната точка на доставка са налице възможности за оптимизиране на разходите. Това е изключително добре за българския бизнес и потребителите. Тя припомни, че държавният газов доставчик поиска 2% намаление на цената на природния газ.
Тя поясни, че говори за количествата за българския пазар (те са над 3 млрд. куб. м на година - бел. ред.). Предстои да се уточни какво ще се транспортира от Украйна през Румъния към България и нататък.
Тя заяви, че прогнозата на “Булгартрансгаз” е, че при смяна на входната точка на доставка ще се реализират много по-добри финансови параметри, тъй като румънците са увеличили значително транзита през тяхна територия с мотива, че са направили инвестиции в рехабилитацията на мрежата. Транзитният договор с “Газпромекспорт” няма да спре, той продължава, каза още Петкова.
Източник: https:www.24chasa.bg
