Разкажете личните си истории в рубриката ни "Необикновените".
В нея включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани във вестник "24 часа" и в най-четения сайт - 24chasa.bg.
Приятел му праща SOS предавател и така му спасява живота
Среща мечка гризли по пътя си
Планината в Колорадо хваща в плен пътешественика Петър Ванев по време на третото му приключение – изминаването на Континенталния преход (5 000 км) пеша, където остава блокиран над 24 часа.
Пътеката се простира между Мексико и Канада, като пресича 5 щата – Монтана, Айдахо, Уайоминг, Колорадо и Ню Мексико.
През изминалите три години Ванев извървя и Тихоокеанския хребетен път и Апалачката пътека, които заедно с Континенталния преход му носят титлата "Тройната корона".
Русенецът досега предпочиташе да върви сам по време на дългите си пътешествия, за да успява да налага собственото си темпо. Но този път иска да се групира и търси съмишленици преди началото на прехода, защото чувства, че той ще е по-различен от миналите два. „Имах усещането, че нещо съм пропуснал или ще ме изненада и то сериозно“, споделя Петър, а по-късно тези му очаквания съвсем се оправдават. „Каквото и да си представях, по пътя беше два пъти по-тежко“.
Маркировката по Континенталния преход е лоша, но Ванев тръгва по него на 22-ри март тази година. Средно изминава по 40 км на ден, като последните седмици се налага да върви по 50. Успява да изпълни първоначалния си план да го завърши за 4 месеца и половина, но не и както си го е представял. Изгубва 27 дни във възстановяване, повторни опити за преминаване през някои отсечки, пътуване на стоп. „Минах през всичките щати, но в разбъркан ред“, обяснява българинът.
Първият терен, през който преминава, е пустинята в Ню Мексико. „Можеш да се почувстваш истински изгубен – няма жива душа“, описва го Петър. Тъй като през първите 140 км няма никакви естествени водоизточници, се налага да носи по 4 литра вода със себе си на ден. „Няма достъп до населено място. Жегите са убийствени. Рискът от дехидратация и слънчев удар е нещо реално“, казва той.
Първото предизвикателство пред него е да избере дали да мине през реката Гила, която е прекалено пълноводна, или да продължи през участък от пътеката, обозначен като неподдържан и опасен. Петър поема по страшния път и сякаш няма край. Пътеката в тази си част е почти непроходима от израснали бодили, които раздират краката на пътешественика. „Не знаех колко километра ще продължи така, оказаха се 30. Пред мен имаше жив плет, висок над 2 метра“, споделя той.
Въпреки всичко Ванев не се отказва и стига до планината в Колорадо, която се оказва най-голямото препятствие по пътя на русенеца към „Тройната корона“. Денят е 30-и април, когато силна снежна буря застига приключенеца. „Времето беше променливо, с кратки снеговалежи на моменти, но снегът беше достатъчно твърд, за да се движа по него. Оставаха ми още 50 км до изхода, когато ме връхлетя снежна буря“, разказва българинът.
„Положението беше започнало да става критично. За нощ натрупа нов пресен сняг и аз газех през него, което създава предпоставки за лавина. Движех се с по-малко от километър в час. Излизането от планината беше наложително. Прегледах картите и избрах маршрут, който изглеждаше стръмен, но виждах, че по него бързо ще намаля надморската височина. По него стигнах до отвесни скали, по които нямаше как да сляза без въжета. Не знаех и дали ще успея да се изскача обратно. Тогава осъзнах, че нямам друг изход освен да подам SOS сигнал“, продължава той.
„Имах предавател, чрез който можех да повикам помощ и да се измъкна жив. Устройството е базово - може да прати сигнал, че си добре или че имаш нужда от помощ, като посочва координатите ти. Надявах се, че спасителен екип ще стигне до мен и ще успея да напусна планината. Тогава не знаех дали това ще се случи. Положението щеше да става все по-зле. Устройството е еднопосочен предавател, няма обратна връзка – не знаеш дали със сигурност изпращаш сигнал. В спасителния център получават основни данни за бедстващия – пол, години, ръст и контактите на двама души, с които могат да се свържат“, обяснява Ванев.
Петър няма подобно устройство при тръгването си от България. Сдобива се с него едва няколко дни преди да стигне до планината. Негов приятел от предишния преход (Апалачката пътека) американецът Рос му го праща и така всъщност спасява живота му. Той е и един от двата посочени контакта на българина, а другият – неговата приятелка.
„Устройството е чисто ново, виждаш как лампичките светят, но си задаваш въпроса „Някой наистина ли получава този сигнал?“. Тогава паниката се отключва. Най-добрият начин да запазиш спокойствие е вярата, че някой е напът. Изпратих сигнала по обяд. Останах на същото място до следващата сутрин. Нямаше никакви индикации за наближаващ спасителен екип и реших, че пак ще се изскача обратно по склона. Разстоянието бе не повече от километър, а ми отне 4 часа – толкова беше стръмно. Успях да се върна на пътеката, но бурята продължаваше и не виждах нищо около себе си. Трябваше отново да направя лагер и да изчакам по-добро време на следващия ден“, разкрива Петър.
До обособените алтернативни пътеки (без отвесни скали) за слизане пред него има поне 5 км. „В бурята не можех да виждам на 2 м пред себе си, какво остава да вървя 5 км в слепота“.
Още по обяд обаче пътешественикът чува шум от хеликоптер. Първоначално решава, че си въобразява, но след 15 минути звукът се повтаря и става все по-силен. Веднага опакова всичко. „Нямах намерение да стоя и да чакам да стане чудо. Хеликоптерът нямаше как да ме види, защото ме търсеше около мястото, откъдето бях пратил сигнала. Бях изключил устройството, за да пестя батерия и спасителите не получаваха настоящата ми локация. Минах от другата страна на хълма, за да имам по-добра видимост и зачаках. При добро време можеха да ме видят, но когато отидох не беше такова. Зърнах хеликоптера и започнах да скачам и да махам с ръце“, спомня си русенецът.
Благодарение на яркия цвят на ветровката му Петър е забелязан от спасителите. Вертолетът обаче не успява да стигне до него, тъй като вятърът се усилва и няма подходящ терен за кацане. След около час до същото място стига втори хеликоптер. „Съдбата се смили, времето се успокои, всичко се проясни и спасителният екип успя да кацне“, споделя той.
„Пропуснах някои неща, имаше много леки сенки по картата, които трябваше да символизират тези отвесни скали, но в онзи момент не съм ги видял. Ако не бяха Рос и приятелката ми Айлин, не знам какво щеше да се случи. Двамата са поддържали постоянна връзка със спасителите. Комуникацията им продължава повече от 24 часа - до 30. Тъй като тези SOS устройства понякога подават грешни сигнали, Айлин решава да не казва на близките ми какво се случва първоначално“, коментира Ванев.
От спасителния отряд се обаждат и на двамата, за да ги уверят, че са открили Петър жив, още когато го вижда първият хеликоптер. Около 18:00 часа на 1-ви май той е евакуиран на летището в Пагоса спирнг, Колорадо.
Въпреки всичко русенецът не се отказва от целта си и отново опитва да прекоси планината – този път заедно с друг мъж. На втория ден пак ги застига буря и решават да слязат. „Бяхме със снегоходки и затъвахме почти до коляно. След този повторен опит си казах, че Колорадо ще трябва да почака“, добавя българинът.
Така стига до щата Уайоминг, където също го „удря“ буря. „Вятърът беше супер студен, бях подгизнал и имаше градушка. В рамките на 15 минути усетих как почвам да измръзвам, въпреки че бях прекосил едва 24 км“, казва Ванев.
Заради снеговете той се качва още по на север по пътеката до щата Монтана и старта на прехода от канадската граница. Там русенецът преминава през националния парк „Глейшър“, където среща мечка гризли. „Мечката беше на 100 м, но не я бях забелязал“, твърди той. По време на прехода е ухапан и от кърлежи. За ден забелязва най-много 7 по тялото си.
Месец и половина минава по 50 км на ден, за да навакса изгубеното време. На 6-и август приключва прехода в Колорадо – на същото място, от което е евакуиран по-рано. “Това беше моят финал, нямаше как по друг начин да завърша, като се има предвид случката“, заключи Петър.
Така Ванев става носител на „Тройната корона“ - едно от най-големите отличия за пътешествениците на дълги дистанции - изминаването на Континенталния преход (The Continental Divide National Scenic Trail), заедно с Апалачката Пътека (The Appalachian Trail) и Тихоокеанския Хребетен Път (The Pacific Crest Trail).
„Това беше най-трудният преход от всичките. Много хора ми казваха „ще се справиш“, но никой не можеше да си представи за какво става въпрос. Често си мислех да се откажа, особено на финала. Не можеш да си позволиш качествена почивка. Постоянно си на ръба на прегаряне. Казах си „важното е да се прибера жив и здрав след всичко, което се случи“, допълва той.
След тези три години и преходи приключенецът признава, че е станал много по-търпелив. През 2020 г. няма да поема по нов път, а ще продължи с работата си по третата книга, посветена на пътешествията му. Вече мечтае и за семейство: ”Въпрос на време и екипна работа е“, казва младият русенец.
„Добре е да мечтаем, но е още по-добре, когато започнем да работим по мечтите“.
Източник: https:www.24chasa.bg
