Петър Стоянов е носителят на наградата за европейски принос "Проф. Иван Шишманов" за 2019 г. Той получи приза си от президента на ПанЕвропа България Гергана Паси на церемония, организирана съвместно с фондация "Конрад Аденауер" и "Аурубис България".
Стоянов, който бе президент от 1997 до 2002 г., бе отличен за историческия му принос към интеграцията на България в обединена и мирна Европа.
Наградата е присъдена единодушно от жури, в което участват проф. Андрей Пантев, журналистът Бойко Василев, арх. Бойко Кадинов, посланик Бисерка Бенишева, директор „Европейски въпроси“ в ПанЕвропа България, проф. д-р Ингрид Шикова, генералният директор на БТА Максим Минчев, предприемачът Пламен Русев, Росен Плевнелиев, президент (2012 – 2017 г.), проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
За първи път наградата е връчена през 2017 г. на цар Симеон. Като премиер от 2001 до 2005 г. той подписа договорите за присъединяване на България към НАТО и ЕС.
"От дистанцията на времето днес изглежда изключително лесно да се вземе решение България да заяви желание за членство в НАТО и ЕС, но преди 20 г. не бе така. В момент на голяма международна и регионална нестабилност, в момент, в който България се е сблъсквала с икономически трудности, само палитици с визия, доблест и лична смелост могат да вземат такова решение", похвали Стоянов вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която бе сред гостите на церемонията. Тя напомни, че назначеният от Петър Стоянов служебен кабинет подава молба за членство.
Време е за равносметка. Слушайки дебата за новата Еврокомисия, става все по-ясно, че и ЕС, и целият свят се изправят пред дилемата отсега нататък някъде. Искаме да имаме силна обща външна политика, обща отбрана и сигурност, но си задаваме въпроса дали имаме инструментите, каза още Захариева. Много се надявам настоящите политици да вземаме пример от куража и балансирания подход на президента Стоянов и да му благодаря, че след всичките години продължава да бъде защитник на българските интереси. А по време на дискусията Стоянов бе определен като "архитект" на членството ни в ЕС.
Сред гостите на церемонията бяха и Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването (1999 – 2004 г.) и зам.-председател на Европейската комисия (2004 – 2010 г.) и Джефри ван Орден, член на Европейския парламент, както и и докладчик за България (1999 – 2006 г.)
Бившият външен министър и шеф на Атлантическия клуб Соломон Паси пък разказа спомени от първите стъпки на България към членството в НАТО и в ЕС. И с типичното си чувство за хумор обяви, че Джефри Ван Орден заслужава български паспорт, защото след Брекзит всички британци ще бягат от Острова. Много си надявам, когато Великобритания един ден реши да се върне в ЕС, българин - Гергана или Захариева, да е докладчик, разсмя Паси залата. След това обяви, че Гюнтер
Ферхойген е може би единственият еврокомисар, който се е срещал с Тодор Живков. Паси разказа, че по време на преговорите с България Ферхойген не се опитвал да се прави на дипломат, а казвал всичко фронтално. И призна, че по време на първия им обяд в София почти го отровил с люти чушки.
Искам да видя Европа като равностоен глобален играч, заяви пък самият Ферхойген. И той, и ван Орден разказаха спомени от преговорния процес на България и коментираха Брекзит и ставащото в Европа днес.
С усещане за еврооптимизъм и дори политическо романтика обобщи дискусията Гергана Паси. Защото вярваме, че политиката не е само партизанщина, но и лидерство, политическа мисия, решихме да отличим българите, които са имали принос към модерността на държавата ни и европейското й лице, обясни тя и връчи наградата на Петър Стоянов.
Приемам наградата с вълнение и от името на десетките хиляди български политици, граждани и общественици, които положиха огромен труд, в голямата си част анонимен, за да стане България член на ЕС. Продължавам да вярвам точно толкова неполокебима, като преди 22 г., когато се заклевах като президент, в единството на Европа, каза самият Стоянов. Той обясни, че обединението е исторически фактор, защото няма друг континент на нашата земя, който да е бил арена на толкова пртовиворечия и конфликти, като Европа. Но винаги е имало хора, които са вярвали непоколебимо в европейското единство, каза той.
През всичкото време на изграждане на единна Европа - от Втората световна война насам, е имало проблеми. То е като да засади дърво - трябва да се грижиш за него, за да даде плодове, обясни Стоянов. И обясни, че продължава да вярва, че дори един случил се Брекдит може да помогне за бъдещото единство на Европа.
Въпросът е не просто да имаме общ европейски дом, а какъв да бъде той, коментира Стоянов. Не вярвам, че идва края на европейската цивилизация. Но си струва да се помисли освен по общата земеделска политика и по общата цивилизационна политика, допълни той.
Нямаме основания за песимизъм, защото в последните 150 г. светът извън европейския е почти озападнен. Почти няма държава в света, която да не изповядва двете стълба на европейската цивилизация - демократични избори и свободна търговия, коментира още Стоянов. В рамките на ЕС нямаме основания да се терзаем от това, което се случва днес, защото на фона на историята това са дребни проблеми. Признаваме плурализма за легитимен, ние продължаваме да смятаме от времето на просвещението, че основен стълб е критическото мислене - няма защо да се плашим тогава от разноговоренето, каза той.
Стоянов говори дълго за Европа на нациите. И обяви идеята да се изгради обща европейска културна норма, канон, за много трудна осъществима на този етап. "Няма защо да се спъваме непрекъснато, нека оставим душите на нациите, на членовете на ЕС, да имат по-голяма свобода.
Но когато става въпрос за върховенството на закона, за базови права, за открити и честни избори, за граждански права, за борба с корупцията - там Европа трябва да универсиализира своите правила", категоричен бе Стоянов.
Членството на България в ЕС ни отне възможността да мрънкаме, че Великите сили ни пречат да се развиваме както трябва, заключи той.
Източник: https:www.24chasa.bg
