• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

МАРИУС ДОНКИН С НОВ МАНДАТ. ДАЛИ?

Март 25
15:57 2022
A+ A-
12915 прегледа

В навечерието на конкурса за директор на Народния театър по вътрешен канал от театъра изтече любопитна информация, свързана с настоящото ръководство, оглавено от кандидата за втори мандат Мариус Донкин. 

Да си припомним. Мариус Донкин е актьор в Народния театър от 1979 до 2016 г., когато „печели“ конкурс със становище на комисията по избора „с особено мнение“, но въпреки това е назначен за директор на театъра от Вежди Рашидов, министър на културата през 2016 г., защото през 2003 г. Донкин е кандидат от Софийската общинска листа на Движението за права и свободи (ДПС) с личната благословия на тогавашния шеф на партията Ахмед Доган. Не е избран за общински съветник. Сменя политическите си пристрастия на НДСВ, когато те влизат в управлението – тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, в която участва и ДПС. До 2016 г. няма политически изяви, но от 1 септември 2016 г. е назначен за директор на Народния театър с петгодишен мандат, който изтече на 1 септември 2021 г.

Първа задача на новия директор тогава беше да разреди спектаклите в Народния най-вече на Александър Морфов, като за последните три години те са напълно свалени (става дума за емблематични постановки – „Хъшове“, „Дон Жуан“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Животът е прекрасен“). Удобно са свалени спектаклите и на Явор Гърдев („Ръкомахане в Спокан“, „Хамлет“, „Нощна пеперуда“). След скандал с Галин Стоев е свален и „Танцът Делхи“, после „Процесът против богомилите“ и „Рицар на Светия дух“ на Маргарита Младенова, „Гео“ на Иван Добчев. След провал в резултат на лош мениджмънт, животът на „Последното изкушение на Исус“ на Веселка Кунчева е само няколко месеца и т.н. На тяхно място се появяват недостойни постановки за националната сцена на спорни или твърде компромисни режисьори. С малки изключения, между които и това на гостувалия американски режисьор Боб Уилсън, поставил „Бурята“ на Шекспир в разгара на пандемията. Този проект обаче струва на българския данъкоплатец над 2 милиона лева (само хонорарите за чуждестранния режисьор, асистентите му, сценографи, костюмографи и т.н., също чужденци, са близо 300 000 лв).

През 2017 г., една година след встъпване в длъжност, директорът Мариус Донкин организира създаването на Фондация „Основата“. Сред основателите е и шефът на Международния отдел на театъра Лора Ченакова, която влиза и в Управителния съвет на фондацията. Успоредно с това тя е и основател и управител на Синефло ООД. Т.е. освен заплатата на ръководител, плащана от Министерството на културата, тя се подписва на заплата от още две организации. Въпросната фондация, чието материално отговорно лице е Лора Ченакова, има задачата да участва в европейски проекти, привличане на спонсори, организиране на инициативи в полза на театъра, на духовната култура, на националната идея. Дотук добре! Но се оказва, че фондация „Основата“ е платила през 2021 г. 27 425 лв за текущ ремонт на театъра; по договор с Джапан Табако Интернешънъл България ЕООД фондацията е получила 70 000 лв за извършване на рекламен пакет от услуги, но рекламата се прави не от фондацията, а от Народния театър, като се ползва сградата и печатните материали на театъра, с което се ощетява повереното ведомство на Мариус Донкин; в един и същ ден фондацията е платила 27 640 лв, 29 280 лв и 28 560 лв на една и съща фирма – Dary Travel (Плевен) за транспортни услуги; фондацията е сключила договор с Нобел Фарма за спонсорство (Нобел Фарма плаща на фондацията 18 500 лв), но Народният театър се „задължава“ да рекламира фирмата; фондацията подписва рамков договор с Народния театър за предоставянето на театъра на рекламни услуги при условие, че в Народния работи рекламен персонал от 8 души на държавна заплата. Всяка една от сумите, платени от „Основата“, а и някои от самия театър, притеснително не надхвърлят 30 000 лв. Това разбира се не е случайно. Така не се ли заобикаля Законът за обществените поръчки? Не са ли умишлено тези договори под необходимия праг, за да може свободно и безнаказано да се извършват длъжностни присвоявания и облагодетелстване на хора, близки до ръководството на Народния театър? Тази порочна практика обаче остава незабелязана и от Министерство на културата, и от Агенция за държавна финансова инспекция.

Продажбите на театъра от билети за 2021 г. са на стойност едва 700 000 лв, а разходите за правене на представления около 600 000 лв. Но за новогодишни бонуси Мариус Донкин раздава над 500 000 лв, които официално няма. Сам себе си е възнаградил с допълнителни 10 000 лв. Схемата е добре известна – само да си припомним за осъдителната присъда на шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова, която сама си раздаде бонуси от 53 000 лв. В същата година Донкин дори успява да придобие на преференциални непазарни цени апетитно ведомствено жилище на ул. „Съборна“ в идеалния център на София. И всичко това в разгара на пандемия и финансова криза, след две години рестрикции в страната и при условие, че масово българите едвам свързват двата края.

Разбираемо е защо Мариус Донкин, въпреки пенсионната си възраст, държи да вземе нов мандат като директор на Народния театър. Дали ще се случи? Съвсем скоро ще разберем.

Източник: Crimesbg.com

От галерията
Сподели
За автора
Lisa Stoilova

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*