• Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки нашите услуги Вие се съгласявате с това.
Всички
Новини

Филип Трифонов си отидем огорчен и обиден: Чакат ме да умра, за да ми обърнат внимание!

Януари 13
19:55 2021
A+ A-
2214 прегледа
На 73 години си отиде един от най-големите и обичани български актьори Филип Трифонов. Изгрял в киното с шедьовъра на Людмил Кирков „Момчето си отива“, където си партнираше с Невена Коканова.
Още преди да е завършил ВИТИЗ, съдбата в лицето на режисьора Людмил Кирков предлага на ученика на Апостол Карамитев страхотен шанс – главна роля във филм, който ще остане незабравим с последните дни в училище на абитуриента Ран и романтичната му преоценка на заобикалящия го живот в малкия град.

„Момчето си отива“ не само се радва на голям успех, но и се превръща в един от първите български игрални филми с продължение. А Трифонов става новата звезда на българското кино. Още на следващата 1973 г. той отново играе в една от българските кинокласики – „Преброяване на дивите зайци“ на Едуард Захариев. През 1976 г. се завръща в ролята си на момчето Ран в „Не си отивай“. През 1982 г. отново Людмил Кирков режисира още един незабравим български филм – „Оркестър без име“, в който Филип Трифонов си партнира с Велко Кънев, Павел Поппандов, Георги Мамалев и Катерина Евро.

„Учех актьорско майсторство при Апостол Карамитев, когато прочетох сценария на Георги Мишев за „Момчето си отива“, и много се смях. Карамитев също хареса текста“, разказва преди години Трифонов. „На мен режисьорът Людмил Кирков нищо не ми говореше преди сцените с Коканова, защото знаеше, че заложеното в сценария ми е доста близко. Разбира се, ако беше избрал друга актриса, може би нямаше да ми е толкова „доста близко“.
„Много пъти са ме питали, особено на маса, имал ли съм „нещо“ с Венчето Коканова, като под „нещо“ се подразбира някакъв плътски контакт, и т. н. – споделя известният с чувството си за хумор и самоирония актьор в едно свое интервю. –

„Една боза от 6 стотинки“ е репликата, с която започва подобен разговор и продължава с „Хубав филм беше „Момчето си отива“... Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на колко години беше?... А Венчето?... Ей, тц, тц, тц...“. Следват няколко въпроса от рода на „Как изпи толкова боза“, за да стигнем до баш въпроса „Абе ти с Венчето Коканова имал ли си нещо...?“ Аз веднага казвам „Няма такова нещо“ и привеждам куп доказателства като „Тя е такъв свестен човек“ и други подобни щуротии..., след което събеседникът загубва интерес към разговора и видимо се натъжава.

Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова само от „Крадецът на праскови“, където тя се целуваше с някакъв небръснат актьор на име Раде Маркович... И когато в „Момчето си отива“ тя ме целуна леко по бузата, аз бях безкрайно приятно изненадан, но гладко избръснат. Като „целунат от Невена“ после имах много работа в киното, за което съм ѝ безкрайно благодарен.“
Още докато е студент, таланта му забелязва и Георги Дюлгеров. Той снима новелата „Изпит“ по едноименния разказ на Николай Хайтов от сборника „Диви разкази“ и поверява главната роля на младия бъчвар Лию на Филип Трифонов. Актьорът сякаш играе себе си, временно заселил се в затънтеното родопско село.

В кариерата си Филип Трифонов има около 30 филма, сред които „Лавина“, „Защитете дребните животни“, „Адио, Рио“, „Иван и Александра“, „Рапсодия в бяло“, „Мадам Бовари от Сливен“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“… В началото на обществено-политическите промени и самият той тръгва из Европа. Две години, между 1990 и 1992 г., Трифонов живее в Нюрнберг, Германия, където се препитава като хамалин. „Издигнах се до шофьор на камион. Пътувах из цяла Германия и много се радвах, като имаше задръстване, защото плащаха почасово и чакането на аутобана влизаше в сметката“, разказва патилата си актьорът. Тогава той си поставил за цел не само да направи пари, но и да докаже, че българите не са мързеливци, както смятали западните работодатели. Заложил на личната дисциплина, която носел в себе си от годините в спорта. Малко е известно, че в средата на 60-те Трифонов е успешен състезател по бокс. На градското първенство през 1965 г. за юноши старша възраст става първенец в категория до 67 кг.

„Първата сериозна работа намерих в италианска фабрика за тортелини. Обработвах машинно десетки килограми мортадела. Казвах си, „хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела“, но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката“, споделя той. Не издържа в Германия и се завръща, за да изкара най-трудното десетилетие в живота си. Първите две години актьорът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отрича, че е звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Не му става неудобно, но усеща, че на клиентите им става тъжно.

„Филип Трифонов бе надарен с голям талант, с неговите роли в едни от най-известните наши филми израснаха поколения българи“, каза в съболезнователен адрес председателят на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов. „Скърбя за неговата загуба, той беше забележителен актьор, фин и честен човек“. Рашидов изрази и съжалението си, че Филип Трифонов си е отишъл обиден, защото през 2018 г. комисия в Министерството на културата не го е одобрила за пожизнена парична награда. Фипо, както го наричаха приятелите, беше ядосан, че не му дават „от специалните пенсии“ за заслуги в размер на 700 лв. „Чакат ме да умра и тогава да ми обърнат внимание. Нямам ли и аз право като други артисти да се надявам на персонална пенсия приживе?

И ако „да“, моля за съдействие. Ако не, ми остава да продължавам да спя с кожух през зимата или да си помагам с тото комбинация и играта „тука има – тука нема“. И аз не заслужавам ли подобно отношение? Трябва ли да изброя всички филми, в които съм участвал, а те са над 37, плюс театрални постановки, имам повече от 9 награди, нямам ли и аз принос към изкуството у нас? Подадох сам заявление за допълнителна пенсия, но не знам дали изобщо ще доживея да ме включат в своя списък“, каза натъжен преди време Трифонов.
Сподели
За автора
Павел Божанов

Модератор на мрежа.бг

Свързани публикации
Коментари
Подреди по
 Добави коментар 
Име*
Съобщение*
Капча*